Решение № 8112 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2024 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДДОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк.Попова, против Решение 7613 от 06.12.2023г. на Административен съд София град (АССГ) по адм.д. 4887/2023г., в частта му, с която по жалба на Адвенчър филмсЕООД, ЕИК 205819781, е отменен Ревизионен акт (РА) -Р-22221722002354-091-001 от 16.01.2023г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД)София на НАП, в частта му на установените задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 71 209,33лв. главница и 1 142,04лв. лихви за данъчни периоди от м.01.2021г. до м.04.2022г. и в съответната част за разноските, с която касаторът е осъден да заплати разноски в размер на 3 528,85лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. В жалбата се припомня, че от фактическа страна било установено, че ревизираното дружество било регистрирано, на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС, считано от 7.11.2019г. като получател на услуги по чл.21, ал.2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък от получателя данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС в тази държава членка, а считано от 23.06.2022г. дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от с.з. поради достигане на прага на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и задължение за подаване на заявление за задължителна регистрация до 07.01.1021г. Неправилно, според касатора, съдът приел, че дружеството има право на приспадане на платения ДДС по доставки на услуги за периода след възникване на основание за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС, считано от м.01.2021г. Ответникът по касационната жалба - Адвенчър филмсЕООД, чрез адв.Г.Жеков, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че съдебното решение в обжалваната част е правилно, защото ревизираното лице е било добросъвестно и както е приел съдът е изпълнявало задълженията си да начислява ДДС върху извършените за периода доставки, поради което отказът на правото на приспадане на платения при това данък само поради неподаване в срок на задължение за задължителна регистрация представлява отказ на правото на приспадане поради нарушаване на формалното изискване за задължителна регистрация, което Съдът на Европейския съюз при тълкуването на Директивата за ДДС счита за недопустимо. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционният съд не е имало спор по следните факти: Ревизираното дружество било регистрирано, на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС, считано от 7.11.2019г. като получател на услуги по чл.21, ал.2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък от получателя данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС в тази държава членка, а считано от 23.06.2022г. дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от с.з. поради достигане на прага на облагаемия оборот от 50 000лв. за задължителна регистрация по ЗДДС в периода 01.08.20г.-31.12.2020г. и задължение за подаване на заявление за задължителна регистрация до 07.01.2021г. С РА на дружеството е отказано правото на приспадане на платения ДДС по получени от него доставки за данъчни периоди м.11.2019г., м.03, 04, 06, 09 и 11.2020г., м.02, 04, 07 и 08.2021г. и м.01, 02 и 04.2022г. Частта на първоинстанционното решение, с която е отхвърлена жалбата на РЛ против РА, в частта му, с която на лицето е отказано правото на приспадане за данъчни периоди м.11.2019г., м.03, 04, 06, 09 и 11.2020г. (от момента на регистрацията по чл.97а до момента на изтичане на срока за подаване на заявление за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС) не е обжалвана и е влязла в сила. Предмет на касационно оспорване е първоинстанционното решение единствено в останалата му част, с която по жалба на РЛ РА е отменен в останалата част. Решението в обжалваната му част е правилно. Приложимо за случая е тълкуването на Директивата за ДДС в Решение на Съда на ЕС от 15 ноември 2017г. по дело С-507/2016, Ентъртеймънт България Систем ЕООД, ECLI:EU:C:2017:864. С това решение СЕС постанови, че Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което установено на територията на тази държава членка данъчнозадължено лице не може да приспада дължимия или платен в нея данък върху добавената стойност за услуги, получени от установени в други държави членки данъчнозадължени лица, които се използват за доставки на услуги в държави членки, различни от държавата членка, в която е установено това данъчнозадължено лице, тъй като то е идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност в рамките на една от двете хипотези по член 214, параграф 1, съответно букви г) и д) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162. Разпоредбата на чл.214 от Директивата е транспонирана с чл.97а, ал.1 и 2 ЗДДС. Първоинстанционното решение в обжалваната част изцяло е съобразено с това тълкуване. Доколкото в периода от м.01.2021г. до края на ревизирания период, ревизираното дружество е следвало да бъде задължително регистрирано по ЗДДС и не е подлежало на освобождаване, в съответствие с материалния закон съдът е приел, че претендираното право е отказано незаконосъобразно за посочения период. Налице са материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане като основно право в системата на облагане с косвения данък в ЕС и нарушаването на формалното изискване за неподаване на заявление за задължителна регистрация в срок не може да бъде основание за отказ на претендираното право за посочения период. Обратното би довело до нарушаване на принципите на данъчен неутралитет и на оправданите правни очаквания. С право съдът се е позовал на съдебната практика на СЕС - решения по дело С-183/14, т. 58, т. 60 и следващи; по дело С-385/09 ; по дело С-590/13; по дело С-183/14. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 3 000лв., съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение