Решение № 1153 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2015 г.

Решение № 1153 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Рожен пласт" ЕООД, гр. София, срещу решение № 6165 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 4135/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2101114023/09.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1923/07.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на АССГ да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени РА, в частта с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит за 2008 г. по шест броя фактури издадени от "Тери Консулт" ЕООД, "Синтонекс" ЕООД и "С-Билдинг" ЕООД и се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Зарева, оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, действащ като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 9820/2013 г. на Върховния административен съд в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Рожен пласт" ЕООД частично е било отменено решение № 3328 от 17.05.2013 г. по адм. дело № 11412/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2101114023/09.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1923/07.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е указал необходимостта от назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и е анализирал същата, както го е задължил Върховния административен съд в отменителното решение. Съобразно указанията, съдът е разпоредил процесните фактури, по които е отказан данъчния кредит да бъдат представени, предвид липсата им по делото, както и доказателства оборващи констатациите на органа по приходите. Допусната е и ССчЕ със задача, съобразно указанията на ВАС. Приетото по делото заключение по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, е кредитирано от страна на съда като мотивирано и неоспорено. Същото потвърждава констатациите на ревизията за ненамиране доставчиците на адресите им като изрично е записано в заключението: "Вещото лице не установи наличие на офиси и представители на посочените доставчици на жалбоподателя. Поради посочената причина ВЛ не може да отговори на въпроса дали начисления данък по извършените към жалбоподателя доставки, е внесен в бюджета или е упражнено право на прихващане.". Независимо от предоставената възможност от страна на съда за представяне на доказателства, опровергаващи констатацията на данъчната администрация, ревизираният субект не е ангажирал такива. Не са налице данни доставчиците да са разполагали с каквато и да било обезпеченост за осъществяване на фактурираните услуги. Предвид характера на доставките - транспортни услуги, изработване на рекламни материали и каталози, изготвяне на тръжна документация, е необходимо, съответното дружество-доставчик да притежава такива активи и квалифициран персонал, даващи му възможност да извърши фактурираните услуги. В хода на новото разглеждане на делото са представени единствено фактурите и плащания по тях. Други доказателства, установяващи реално изпълнение на фактурираните услуги не са ангажирани. В касационната жалба се поддържа искане за назначаване на ССчЕ, което искане освен, че е недопустимо в настоящия етап на съдебното производство, съдържа несъгласие с приетата при новото разглеждане на делото ССчЕ, което е процесуално действие, относимо в производството по същество - пред административния съд, но не и в касационното производство. Оспорващият е имал възможността в проведените две съдебни производства пред първоинстанционния съд и две съдебни производства пред касационната инстанция да ангажира необходимите доказателства, относими към спора - установяване реалност на доставките по процесните фактури. Посочените доставчици не са били намерени на адресите нито в хода на административното производство, нито впоследствие при изготвяне заключението по ССчЕ. По делото не са били налице нито процесните фактури, нито съпътстващи документи, едва при новото разглеждане на делото след указание дадено от решаващия състав, ревизираният субект е представил единствено първичните счетоводни документи и плащания по тях. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установило, че единствено "Тери Консулт" ЕООД е разполагало с назначени лица, но на длъжности, неотговарящи на изискванията за осъществяване на фактурираните достаки, като са: кофражисти, зидари, арматуристи и бетонджии, т. е. несъответстващи на изискванията за предоставената услуга - "транспортни услуги". Останалите доставчици не са имали нито регистрирани специалисти, нито дълготрайни активи през процесните периоди. Независимо от предоставената възможност от страна на съда за представяне на доказателства, опровергаващи констатацията на данъчната администрация, жалбоподателят не е ангажирал такива. Предвид характера на услугите, накои от тях свързани със специфична дейност като: транспортни услуги, изработване на рекламни материали и каталози, изготвяне на тръжна документация, е необходимо дружеството-доставчик да притежава, както квалифициран персонал, така и активи, даващи му възможност да извърши фактурираните услуги. В хода на новото разглеждане на делото, след връщане от Върховния административен съд по отношение на определени фактури, доказателства, установяващи реално изпълнение на фактурираните услуги не са ангажирани, поради което отказът правилно е потвърден. Безспорно е, че наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки и услуги, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност. Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране на относимите към спора доказателства. Липсата на относими доказателства за установяване на фактурираните услуги, преценено с установената при всеки от доставчиците липса на материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на процесните доставки, обосновават извод за недоказано реално извършени такива. Следва да бъде посочено, че по своя характер представените документи са частни писмени документи без достоверна дата и сами по себе си не могат да обосноват извод за фактическото извършване на услугите предмет на процесните фактури, при липсата на каквито и да е други доказателства - съпътстващи документи, свързани с доставките. Жалбоподателят, въпреки даденото му указание да докаже предпоставките за ползване на ДК по издадените му от лицата, за които твърди, че са доставчици, не е представил доказателства в тази насока в хода на оспорване на РА, в резултат на което съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил РА като законосъобразен в съответната част, предмет на новото разглеждане от друг състав на съда, след частична отмяна на първоначалното решение на АССГ. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касатора досежно присъждането на разноски за първа инстанция е неоснователно предвид постановяването на определение № 5995/15.12.2014 г. по адм. д. № 4135/2014 г. на АССГ за допълване на решението в частта на разноските. С последното, искането на касатора е уважено, респ. е присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата. При този изход на спора и предвид новата редакция на чл. 161, ал. 1 ДОПК, ДВ, бр. 94 от 2015 г., приложима към момента, влязла в сила от 01.01.2016 г., на ответния административен орган се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част, определено в размер на 920 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение