Решение № 1451 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2020 г.

Решение № 1451 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. Адамов от [населено място], чрез адв. Топалов срещу решение № 411 от 9.03.2020 г. по адм. дело № 1846/2019 г. на Административен съд- Варна. С доводи за неправилност на решението и постановяването му при съществени процесуални нарушения, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед № 18-4729/7.05.2019 г. на началника на СГКК-Варна, ведно със законните последици. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът "Пазари" ЕАД, чрез адв. Стефанова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 18-4729/7.05.2019 г. на началника на СГКК-Варна, с която по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано заявеното от П. Адамов изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/, одобрени със заповед №РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК за нанасяне на нов имот с проектен идентификатор 10135.1501.1319 с площ 120 км. м. в границите на имот с идентификатор 10135.1501.973, поради изричното противопоставяне на собственика на засегнатия имот "Пазари" ЕАД. Прието е, че заповедна е издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на разписаната в ЗКИР процедура, и в съответствие в изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР- наличие на спор за собственост. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесния отказ, материализиран в оспорената заповед, е постановен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който изключва възможността за изменение на КККР при установена "индиция за спор за собственост", която е налице при изричното възразяване на вписания в КР собственик на засегнатия от процедираното изменение имот – в случая "Пазари" ЕАД. Нормата визира, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. в исково производство, с влязло в сила съдебно решение, чиято сила на присъдено нещо се простира върху заявителя и вписания в КР собственик на засегнатия имот. Безспорно е обстоятелството, че административният орган е съобразил депозираното възражение от вписания в КР заинтересован собственик "Пазари" ЕАД на кадастралния обект, засегнат от изменението / имот с идентификатор 10135.1501.973/. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при индиция за наличие на спор за собственост. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите по касационната жалба за източниците на вещни права за страните и вида на висящото исково производство, тъй като същите са ирелевантни. Неотносими в настоящето производство са и възраженията по отношение начина на заснемане на спорните граници, както и представеното в касационната инстанция съдебно решение № 2109 от 3.06.2020 г. по гр. д. № 1278/2019 г. на РС-Варна, влязло в сила на 19.06.2020 г., тъй като то няма СПР по отношение на "Пазари" ЕАД. В тази връзка се явяват неоснователни и възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение чрез недопускане на гласни доказателства за установяване границите на новонанасяния имот. Неоснователно е и възражение за липсата на мотиви в съдебното решение, тъй като последното е съобразено с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК – изложени са подробни съображения за спазена процедура и изискванията на чл. 54, ал. 2 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., във вр. с § 1, т. 16 от ДР на Наредбата. Съответен на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и постоянната съдебна практика е и изводът за неприложимост на изключителната хипотеза за вписване на заявителя само в КР, тъй като "противопоставимите" права не са за идентичен имот. Освен това в случая е заявено нанасяне на нов имот с проектен идентификатор, а не вписване по описания ред в КР. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от пълномощникът на ответника "Пазари" ЕАД претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените разноските пред настоящата инстанция, възлизащи на сумата 1080 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 18.01.2021 г. и представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност на касатора се явява неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е близо до определение в чл. 8, ал. 2, т. 1 минимум /900 лв/ по действащата редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / бр. 68 от 31.07.2020 г. / Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение