Решение № 3548 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11478/2020 г.

Решение № 3548 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11478/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. против решение № 131 от 27 август 2020 г., постановено по адм. д. № 95/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Д. и Т. Д. против виза за изготвяне на инвестиционен проект № 66 от 11 март 2020 г. на главния архитект на община Ямбол за обект "Пристройка за стълбищна клетка за достъп до третия етаж на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 87374.540.158. 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.540.158. 1. 3" в УПИ VІ-158, кв. 38 по действащия план на гр. Ямбол - ЦГЧ, с административен адрес - [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Ноторно е, че хипотезата на чл. 142, ал. 1 АПК задължава да се съобрази съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването на акта. В същото време в ал. 2 на същия текст законодателят е предвидил възможност да бъдат установявани нови факти, които са от значение за законосъобразното разрешаване на съответния казус и които са възникнали след издаването на акта, преди приключване на устните състезания. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК целта е да бъдат съобразени юридически факти, които променят съществувалото към момента на издаване на административния акт правно положение с оглед на съответните правоотношения. В процесния случай от влязлото в законна сила на 07 април 2020 г. решение № 831 от 21 декември 2018 г. на Районен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 1507/2017 г. се установява, че лицето по чието искане е инициирано административното производство не е собственик на таванския етаж на процесната сграда и не се явява възложител по смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗУТ, тъй като не притежава право на собственост или друго вещно право върху процесната къща. Решение № 831 от 21 декември 2018 г. на Районен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 1507/2017 г. има задължителна сила, съобразно чл. 297 и сл. ГПК. Установеното с това решение има съществено значение за настоящето производство, тъй като изключва със сила на присъдено нещо качеството на възложител на Ю. В., респ. нейният праводател В. В., което изключва правната възможност за административния орган да уважи искането да бъде издадена оспорената виза. В конкретния случай, с оглед правопроменящата функция на юридическия факт, последица от решението по гражданското дело, решаващият съд е трябвало да установи с решението си съществува ли субективното право на заявителя в административното производство да поиска издаването на процесния административен акт, което означава да вземе предвид всички релевантни факти от значение за субективното му право, в тази връзка, включително и тези, които са нови, но са от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Изводите на административния съд за това, че към момента на издаване на административния акт подалият искането се легитимира като собственик на таванския етаж в сградата е направен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и чл. 297 и сл. ГПК. Освен това при установени факти, които изключват въобще провеждане на административно производство е без правно значение дали и кои от собствениците на сградата биха могли да се възползват от визата, тъй като това не може да изключи съдебния контрол за законосъобразност на административния акт по жалба именно на собствениците, които желаят отмяната му като незаконосъобразен. Постановеният от компетентен орган административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната виза да се отмени като незаконосъобразна. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от касатора с касационната жалба, следва да му бъдат присъдени разноски за първата и касационна инстанции в размер на 1280 лева, представляващи хонорар за адвокатска защита и държавни такси. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав