Решение № 11281 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2017 г.
ВАСПетчленен състав27.09.2017 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на М. Д. П. от [населено място], подадено на основание чл. 239, т. 3 от АПК, съдържащо се в молба за отмяна на влязло в сила решение № 6828 от 20.05.2013 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 2732/2013 г., с което е оставено в сила решение № 229 от 29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 74/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. ОСЪЖДА М. Д. П. от [населено място] да заплати на Национална агенция по приходите, [населено място], разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11281 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение № 6828 от 20.05.2013 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 2732/2013 г., с което е оставено в сила решение № 229 от 29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 74/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Искането е предявено от М. Д. П. от [населено място], която заявява, че е подадено във връзка с постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС и твърди, че двете съдебни решения са в противоречие с постановеното тълкувателно решение и със справедливостта. С писмена молба от 27.06.2017 г. искателката е уточнила, че правното основание за претендираната отмяна на влязлото в сила решение е чл. 239, т. 3 от АПК и изразява становище, че в категорията "акт на съда" се включват и тълкувателни решения, като се позовава на решение № 419 С от 14.12.2012 г. на Върховния касационен съд. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Национална агенция по приходите оспорва искането за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт В., който с писмено възражение изразява становище за отхвърляне на молбата за отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 2, предложение първо от АПК, доколкото искателката сочи като основание за отмяна Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено от ОСС от І и ІІ колегия на Върховния административен съд. Разгледано по същество искането на М. Д. П. е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 6828 от 20.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2732/2013 г. е оставено в сила решение № 229 от 29.11.2012 г., постановено от Административен съд - Стара Загора по адм. д. № 74/2012 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковите претенции на М. Д. П. срещу Национална агенция по приходите за изплащане на обезщетение по реда на ЗОДОВ за причинените й имуществени и неимуществени вреди от седем броя отменени наказателни постановления: от отменено НП № 0160994/08.04.2008 г. - в размер на 3 000 лв. имуществени вреди и 1 500. 00 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0159386 от 18.11.2008 г в размер на 600 лв. имуществени вреди и 2 000 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0161195 от 04.12.2008 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 2 000 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0155387 от 16.12.2008 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 2000 лв. неимуществени вреди; от отмененото НП № 0155402 от 18.02.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 2000 лв неимуществени вреди; от отменено НП № 0161233 от 18.02.2009 г. - в размер на 2000 лв неимуществени вреди; от отмененото НП № 0155407 от 16.03.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени и 2 000 лв. неимуществени вреди, както и за лихва върху тези суми, считано от датата на отмяната на наказателните постановления до окончателното им изплащане. В мотивите на горепосоченото решение решаващият състав на Административен съд – Стара Загора е счел, че наказателните постановления, от които се претендират настъпилите вреди, макар и отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, не съставляват административни актове по смисъла на АПК и не подлежат на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Относно имуществените вреди, претендирани от ищцата е прието, че платените по договор за правна защита и съдействие суми за адвокатски хонорар не са вреди от отменен незаконосъобразен административен акт, а се дължат на договорно основание по договор за поръчка между доверител и довереник, поради което не са в пряка и в непосредствена причинно-следствена връзка с наказателното постановление, по оспорване незаконосъобразността на което пред съда е сключен договорът за правна помощ и съдействие. С атакуваното решение № 6828 от 20.05.2013 г. касационният съдебен състав на Върховния административен съд е преценил съдебното решение на Административен съд-Стара Загора за правилно, като е изложил съображения, че при издаването на наказателни постановления административните органи при ТД на НАП - Пловдив са действали като особена административнонаказателна юрисдикция, а не като типични административни органи в обичайния смисъл на понятието "административна дейност", от което е изведен извод, че издаването на наказателно постановление, с което се налага административно наказание съставлява дейност с юрисдикционен, а не с административен характер, поради което отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно не може да ангажира отговорността на държавата за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искателката сочи като правно основание за претендираната отмяна на влязло в сила решение разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК. По силата на тази норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. В случая М. Д. П. не твърди наличие на първата регламентирана хипотеза и по делото няма данни за наличие на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен. По отношение на втората хипотеза, предвидена от законодателя в текста на чл. 239, т. 3 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че също не е осъществена. Това е така, защото искателката се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено от ОСС от І и ІІ колегия на Върховния административен съд. Визираното тълкувателно решение не отменя постановените преди него съдебни актове, които са в различен смисъл, а действа само занапред, поради което в конкретния случай не е налице акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. Относно приложеното от искателката решение № 419 С от 14.12.2012 г., постановено от Върховния касационен съд, по гр. д. № 1165/2012 г. петчленният състав на Върховния административен съд счита, че е неотносимо към настоящото производство, защото касае правоотношения, възникнали във връзка с отменено по съответния ред Тълкувателно решение № 122 от 01.12.1986 г. на ОСГК на ВС. Както бе отразено по-горе в конкретния случай няма отменено съдебно решение, на което да се позовава искателката. Освен това гореописаното решение № 419 С от 14.12.2012 г. на Върховния касационен съд е постановено на основание чл. 303, т. 3 от ГПК, която разпоредба е формулирана по различен начин от нормата на чл. 239, т. 3 от АПК и не е приложима, тъй като регламентира различно основание за отмяна по реда на ГПК на влязъл в сила съдебен акт на влязъл в сила съдебен акт. Но изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на влязло в сила решение, с което е сезиран Върховния административен съд, е неоснователна, което обстоятелство налага отхвърляне на предявеното искане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 236 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК искателката следва да заплати на ответника направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия,