Решение № 319 от 16.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 311/2009 г.

Решение № 319 от 16.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 311/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия А. А. И. срещу потвърждаването от апелативния съд-София на осъдителната спрямо него присъда, постановена от Градския съд. Първоинстанционната присъда - № 18 от 22 октомври 2008 г. по нохд № 343/2007 г., е за умишленото убийство на П. А. И. (по-голям брат на подсъдимия), извършено на 10 юли 2006 г. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК (още заради особената жестокост, с която е извършено). Подсъдимият И. е наказан с лишаване от свобода в размер на 15 години при строг първоначален режим на изтърпяването им. Присъдено е обезщетение 10 000 лева в полза на майката на убития (и на подсъдимия) за причинените й неимуществени щети. Второинстанционното (въззивно) решение - № 43 от 30 март 2009 г. по внохд № 23/2009 г., изменя присъдата, но не и по отношение на отговорността на подсъдимия (поправена е всъщност една фактическа грешка, засегнала името на майката на И.). Преобладаващо място в касационната жалба заемат възраженията срещу доказателствената дейност на съдилищата, целта на които е да бъде защитена тезата, че не подсъдимият, а друг някой е увредил смъртоносно брат му, и то след като подсъдимият напуснал мястото, където двамата братя се спречкали. Настоява се отново и върху тезата, че при спречкването подсъдимият се е защитил от нападение с нож от с. на брат си. Жалбоподателят смята, че делото трябва да бъде разгледано наново за отстраняване на нарушенията, или - при липса на такива - че е необходимо намаляване на наложеното наказание пряко във ВКС. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, като е направен и опит за правна квалификация на изтъкнатите в нея недостатъци; прокурорът преценява, че е неоснователна. ВКС намери защитната теза за основателна само в частта й относно неизбежната отбрана (чл. 12 НК). I. Първоинстанционният СГС изобщо не се е спрял в мотивите си на тази част от защитната теза, въпреки че е отбелязал поддържането й още в тяхното начало (може да се констатира също известно смесване между института на неизбежната отбрана и деянието при афект за сметка на последното - вж. на с. 12/13). Второинстанционният САС е отстранил пропуска на първата инстанция (вж. мотивите му на с. 10/11), но това погрешно не се е отразило на изхода на делото. Погрешната насока на делото е дадена всъщност още с обвинителния акт (вж. на л. 7), където прокурорът е приел нападение от пострадалия към подсъдимия, но едновременно и отблъскването (прекратяването) му, което именно било последвано от нанасяне на смъртоносните увреждания. Прокурорът, а после и съдилищата не са съобразили задължителните указания на В(К)С в П. 12/1973 - Пл., че "Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението" (т. 5). Пренебрегването на задължителното тълкуване е довело и до оставяне без внимание на факти, които иначе правилно са приети за установени. Инкриминираният инцидент започнал с обичайните пререкания между братята, при които двамата си разменяли заплахи и псувни. Спорът се разгорещявал все повече, но пострадалият пръв и се нахвърлил ("налетял") върху подсъдимия, който пък му отвърнал с юмручен удар и го съборил на земята. Скарването продължило и след изправянето на пострадалия, но малко след това той отново се нахвърлил върху брат си, този път за да го прободе с джобно ножче с острие около 12 см. Подсъдимият пак отбил удара, но с помощта на изкъртена от прозореца дъска. Изпуснатото ножче било прибрано от жената на подсъдимия, но той започнал жестокия побой, който причинил по-късната смърт на брат му. При тази фактическа обстановка обсъждането на неизбежната отбрана с оглед цитираната по-горе част от П. 12/1973 - Пл. е изисквало отговор на примерно следните, поне два въпроса: какво е значението на обстоятелството, че фаталното развитие на инцидента е станало след повторното нахвърляне на пострадалия върху дееца?; какво означава обективно, а още повече - субективно за дееца, за примитивната му психика, и то повлияна от алкохола, че двете нахвърляния върху него са били извършени малко едно след друго, при това след като и първия път нападателят е бил съборен на земята? К. не се е спрял на тези или подробни на тях въпроси, САС е обсъдил практически едностранчиво в интерес на обвинението защитната теза на подсъдимия и така е нарушил чл. 107, ал. 3 НПК (повече за това нарушение вж. в р. 131/99-I, Сб., с. 86). Разбира се, отговорът, който би потвърдил неизбежна отбрана в поведението на подсъдимия, трябва да обхване и всички следващи въпроси за нейните предели и тяхното превишаване. Нещо повече - независимо какъв е даденият отговор, особеностите на делото изискват по-съществено отражение върху размера на наказанието. II. В останалите й насоки защитната теза на подсъдимия е неоснователна. Най-неубедително е оспорването на авторството на престъплението. Неубедителността е по линия преди всичко на твърдението, че възможните автори на убийството са жената, с която подсъдимият е живял съпружески (св. М.), и мъжът, който съобщил на полицейския патрул за трупа на пострадалия (св. Н.) - правилно е отхвърлена като напълно несъстоятелна не само възможността посочените двама да са причинили смъртта на Пл. И., но и възможността тя да е била причинена от всеки друг освен А. И. Възраженията срещу доказаността на обвинението са неубедителни и по линия на доказателствата, които го подкрепят. Неуспехът на опитите да бъдат открити за разпит в съдебната фаза свидетелите М няма нищо общо с достоверността на показанията им, а единствено с начина им на живот. Що се отнася до собствения от с. на подсъдимия анализ на експертните заключения по делото и на резултатите от някои процесуално-следствени действия, те са белязани съвсем очевидно от обяснимата в случая необективност. Неубедителни са, накрая, и онези възражения срещу доказаността на обвинението, които засягат изводите не за авторството на престъплението, а свързаните с правната квалификация "убийство с особена жестокост" (чл. 116, т. 6 НК) и липсващите у дееца "състояние на силно раздразнение" (чл. 118 НК) или "уплаха или смущение" (чл. 12, ал. 4 НК). Първият от посочените правни белези се потвърждава дори от самото описание на инцидента, докато останалите не намират потвърждение в експертните изводи за психическото състояние, в което се е намирал подсъдимият. III. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС - I наказателно отделение