Решение № 4542 от 28.4.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение28.04.2023 г.докладчик т Бисерка Цанева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 4984/20.07.2022 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 117/2022 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ Р-22221020008192-091-001/24.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение 1706/08.11.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София с който на ВБ-1" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 04.2020 г. до м. 07.2020 г. включително, в общ размер на 10 730 лв. по фактури, издадени от Г и К Иванови ЕООД и Бонов Трейд ЕООД и са начислени лихви за забава в общ размер на 1 233,53 лв.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати в полза на ВБ-1" ЕООД с [ЕИК], сумата в размер на 1 895,71 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ - представляващи разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ДАРИНА РАЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ВБ-1" ЕООД, подадена чрез адв. Видолов, срещу Решение 4984/20.07.2022 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 117/2022 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не са обсъдени всички доказателства, събрани в хода на ревизията, в резултат на което необосновано АССГ е приел, че не се установява реална доставка на услуги. Иска отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените разноски за касационната инстанция в размер на 1895,71 лв. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова, излага доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на ВБ-1" ЕООД против РА Р-22221020008192-091-001/24.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение 1706/08.11.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 04.2020 г. до м. 07.2020 г. включително, в общ размер на 10 730 лв. по фактури, издадени от Г и К Иванови ЕООД и Бонов Трейд ЕООД и са начислени лихви за забава в общ размер на 1 233,53 лв. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е обосновал извод, че доставчиците не разполагат с доказателства за нает персонал, а още по-малко такъв който да притежава необходимите знания и умения за извършване на специфичните услуги, предмет на фактурите. Изложени са мотиви, че не са предоставени документи относно местоположението на локациите, начина на формиране на цените и не са конкретизирани лицата, извършили услугите. Относно представените доказателства за последващи облагаеми доставки е посочено, че не са представени документи, от които да е видно конкретно, кои от услугите за кои предавания и кои клиенти са били предназначени. Въз основа на тези изводи жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените договори, фактури, протоколи, заявки, допълнителни списъци към протоколите и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Още в хода на ревизията са представени множество съпътстващи процесните фактури документи /договори, протоколи, заявки, допълнителни списъци към протоколите и счетоводни документи/, от които може да бъде установен видът на услугите, обемът на възложените дейности, начинът на ценообразуване, възлагането и приемането на резултата от услугите. Всички договори конкретизират вида на услугата и как се определя стойността й. Приложени са и констативни протоколи, с които дружествата приемат извършените услуги, като в тях е посочено, как е определена дължимата цена. Налице са доказателства за заявяване на услугите, в които конкретно е индивидуализирано, какво е заданието и какъв е целеният резултат. За получения резултат от възложените услуги са приложени подробни списъци към протоколите с конкретните ресторанти, обозначени с адрес, телефон за контакт и конкретна локация, които съответстват на съдържанието на заданието. Налице е пълна логическа последователност по дати, обем на възложени услуги и обем на получени услуги във всички представени документи. Не на последно място следва да се посочи, че всички услуги са пряко свързани с икономическата дейност на касатора - редакторки услуги, предлагане на концепции, търсене на локации, изготвяне на сценарии и други, както и са представени доказателства за извършени последващи облагаеми доставки с предмета на услугите. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с недоказване на фактическото изпълнение на услугите, като е прието, че не са представени документи за местоположението на локациите, начина на формиране на цените и конкретните лица, извършили услугите. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото. Пренебрегнати са представените доказателства за възлагане и приемане на услугите, в които последните са конкретно индивидуализирани по вид и обем, както и е пренебрегнат факта, че РЛ разполага с редовни, съобразно изискванията на ЗСч и ЗДДС първични счетоводни документи и редовно водено счетоводство. В противоречие с направените изводи на съда, налице са доказателства за ценообразуването и конкретно предадения резултат от възложените услуги. Фактът, че не се установява, кое е конкретното лице, извършило услугата, е ирелевантен за правото на приспадане на данъчен кредит, с оглед на това, че от приложените документи се установява цялостния механизъм на извършените услуги и за осъществяването им не се изискват специални знания или някаква конкретна квалификация. Изложените мотиви на съда за липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост, не са основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, след като по делото липсват обективни данни за данъчна измама. Относими към тези изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за възлагане и предаване на резултата от възложеното и за осчетоводяване на процесните фактури. Налице е пълно съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Процесните фактури са надлежно осчетоводени и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради това изводите за липса на реалност на доставките на услуги по фактурите, издадени от Г и К Иванови ЕООД и Бонов Трейд ЕООД се опровергават от представените пред първоинстанционния съд доказателства, а твърдяната липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Въз основа на горното се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствения материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за касационна инстанция в общ размер на 1 895,71 лв., за които по делото са представени надлежни доказателства. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,