Решение № 12618 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2020 г.

Решение № 12618 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 546/30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6475/2019 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което по жалба на "Трейд Уей" ООД със съдебен адрес в гр. С., е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991802520675/11.12.2018 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с решение № 525/27.03.2019 г. на директора на посочената по-горе дирекция. Обжалва се решението и в частта за разноските. В касационната жалба не се посочени конкретните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод за оплаквания поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че поради наличието на противоречиви изводи на съда, че органите по приходите са били затруднени в опитите си за контакт с търговеца, както и че безспорно е установено неколкократно ненамиране на жалбоподателя на адреса за кореспонденция, но от друга страна е прието, че издаденият акт за дерегистрация е издаден при неправилно приложение на закона. Тези нарушения според касатора са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се също така, че съдът неправилно е приел, че органите по приходите не са положили необходимите усилия да осъществят контакт с лицето М. Р., която е представила пълномощни пред органите на НАП от името на "Трейд Уей" ООД. Твърди се от касатора, че, от съдържанието на представеното пълномощно се установява, че същото урежда извършването на определени действия, свързани с подаване на документи и осъществяване на представителство пред определени административни органи, но лицето, което е упълномощено не притежава качеството на представител по смисъла на чл. 28, ал. 4 ДОПК. Касаторът пояснява, че цитираната разпоредба не се прилага във всички случаи на упълномощаване за връчване на съобщения и други актове, а само в случаите, в които е налице отсъствие на законните представители на юридическото лице за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция. В тази връзка в касационната жалба се излагат доводи, че по преписката няма данни, че лицето-законен представител на "Трейд Уей" ООД е отсъствало, както и няма данни същото да е уведомявало органите на НАП за такова обстоятелство и да е посочвало изрично лице, което да го представлява през този период. Според касатора органите по приходите са положили всички необходими усилия за откриването на лицето на декларирания адрес за кореспонденция, като всички процесуални действия са документирани по надлежния ред и удостоверяват по безспорен начин наличие на основание за дерегистрация по реда на чл. 176, т. 1 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Трейд Уей" ООД срещу Акта за дерегистрация по ЗДДС, както и отмяна на решението в частта за разноските. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Трейд Уей" ООД чрез процесуалния си представител адв. Кънева я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор, като моли да бъде оставено в сила като правилно обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост и като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991802520675/11.12.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че неправилно органът по приходите е приел, че е налице основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че установеното основание по чл. 176, т. 1 ЗДДС изисква регистрираното лице да не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на чл. 28 ДОПК, а това е адреса на управление. Съдът е приел, че протоколите за посещения на адрес удостоверяват едни и същи обстоятелства – на адреса няма табела с наименованието на търговеца, нито е установено упълномощено лице за връзка. Съдът е кредитирал така установените обстоятелства не само с оглед на материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ по чл. 50, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 179, ал. 1 ГПК, но и поради факта, че те са потвърдени и при други посещения на приходни органи на адреса на кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че приходните органи са били затруднени в опитите си за контакт с търговеца. В тази връзка е посочено в обжалваното съдебно решение, че именно това е целта на санкционната разпоредба на чл. 176, т. 1 ЗДДС – ненамирането на данъчния субект на адреса му за кореспонденция следва да е продължително и систематично, поради което препятства органите на приходната администрация да упражняват правомощията си. Въпреки, че е установено неколкократно ненамиране на жалбоподателя на адреса за кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК, съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на закона. От доклад на орган по приходите съдът е извел изводи, че са налице основания по чл. 176, т. 1 и т. 6 ЗДДС и че е налице информация, че учредителите и управителите на жалбоподателя са граждани на [държава], а това предполагало, че същите трайно не присъстват на територията на България, респ. е основание по чл. 28, ал. 4 ДОПК за упълномощаване на лице, на което да се връчват съобщения и актове. В обжалваното решение се твърди, че жалбоподателят е ангажирал доказателства, които разколебават установените факти по ненамирането му на адреса за кореспонденция. След като е установено, че търговецът е декларирал и електронен адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, на който в производството, образувано с резолюция № 22691802404980/26.11.2018 г. не е правен опит да се осъществи контакт, като и това обстоятелство е прието от съда като разколебаващо усилията на приходната администрация да докаже соченото основание по чл. 176, т. 1 ЗДДС. От съвкупната преценка на доказателствата съдът е приел, че от тях се установява, че с упълномощеното лице на "Трейд Уей" ООД може да бъде осъществен контакт за адресите на кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ДОПК, като дружеството не е търсено на декларирания електронен адрес, респ., че не е налице основанието за дерегистрация, сочено в оспорения акт по чл. 176, т. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Дерегистрацията представлява санкция за неизпълнение на установени законови задължения на определен правен субект, като това се отнася и до дерегистрацията по ЗДДС. Р. основания за дерегистрация по посочения закон се съдържат в разпоредбата на чл. 176 ЗДДС, като едно от тях е това по т. 1 – поради ненамиране на данъчния субект на посочения от него адрес за кореспонденция по ДОПК. Законодателят не е посочил конкретно колко на брой трябва да бъдат ненамиранията на адреса за кореспонденция на данъчния субект, за да е налице основание по чл. 176, т. 1 ЗДДС, но съдебната практика е категорична по този въпрос, приемайки, че това трябва да е системно, а не еднократно. В процесния случай първостепенният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил законосъобразни изводи, водещи до отмяна на акта за дерегистрация на "Трейд Уей" ООД. Разпоредбата на чл. 28 ДОПК изрично посочва кой е адреса за кореспонденция на физическите и местните юридически лица. Видно от данните по делото налице са протоколи за посещения, съставени от органите на приходната администрация с означения в тях, че не е намерен законен представител или упълномощено лице на адреса за кореспонденция на дружеството в гр. С., ул. "Ц." ..№..., който е и адрес на управление на търговското дружество. Приходният орган, издател на оспорения акт за дерегистрация и решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган не са взели предвид доклада на орган по приходите, в който изрично е посочено, че учредителите и съдружници в "Трейд Уей ООД не са български, а полски граждани, поради което правилно съдът е приел за логично, че те не се намират непрекъснато на територията на България. Именно за това са упълномощили лицето М. Р. да представлява дружеството пред органите на НАП и пред други административни органи. На упълномощеното лице е връчен и процесния акт за дерегистрация, както и решението на решаващия орган при административното обжалване на акта. В цитирания доклад изрично е посочено, че освен посочения адрес за кореспонденция, дружеството има и електронен адрес, който съгласно чл. 28, ал. 2 ДОПК също е адрес за кореспонденция. При издаването на акта за дерегистрация това установено от орган по приходите обстоятелство не е взето предвид, нито че е налице надлежно упълномощено лице да представлява търговското дружество пред органите на НАП. С оглед изложеното следва да се споделят законосъобразните изводи на първоинстанционния съд, че след като органите по приходите са осъществили контакт с упълномощеното лице при получаване на посочените актове, това разколебава системността и последователността, с които следва да бъде установено основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС. Същото се отнася и до неизползването на съществуващия и деклариран от "Трейд Уей" ООД електронен адрес, като адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Крайният извод на съда, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че при по-голяма активност на приходните органи, са могли да установят контакт с адресите за кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ДОПК и затова актът за дерегистрация е незаконосъобразно издаден и правилно е отменен. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдебното решение съдържа противоречиви изводи, тъй като при постановяване му съдът е съобразил и обсъдил всички събрани доказателства, вкл. и тези, които приходните органи не са обсъдили и не са взели предвид, както и неправилно са приложили разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ДОПК. Неправилно са изложени оплаквания в касационната жалба, че лицето М. Р. не притежава качеството на представител на "Трейд Уей" ООД по смисъла на чл. 28, ал. 4 ДОПК. При установено от орган по приходите наличие на деклариран от дружеството електронен адрес за кореспонденция съгласно чл. 28, ал. 4 ДОПК, неправилно при постановяване на акта за дерегистрация не е взето предвид така установеното обстоятелство, вкл. и при връчването на същия на това упълномощено лице, поради което изводът на съда, че не е налице основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС, е законосъобразен и е довел до постановяване на правилно решение. Предвид изложеното при постановяване на обжалваното решение не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК предвид извършената проверка от настоящия съдебен състав за спазване от съда на материалния закон и при неустановяване на допуснати на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Предвид изхода на делото разноски за касационния жалбоподател не се присъждат. Въпреки изхода на делото разноски за ответника по касация също не се присъждат, тъй като няма данни такива да са направени за касационната инстанция и при потвърждаване изрично на това обстоятелство от процесуалния представител на дружеството адв. И. К.. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение