Решение № 1373 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7229/2011 г.

Решение № 1373 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7229/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение от 21.10.2010 г. по адм. дело № 3284/2004 г. на Софийски градски съд /СГС/, административно отделение, с което е отменен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 8/30.03.2004 г. на данъчен орган на ДП "Красна поляна", потвърден с решение № 1345/15.07.2004 г. на Регионалния данъчен директор, гр. София, с който на "Проджект Отомейшън С. п. А", Италия, гр. Милано, с акредитиран представител по ЗДДС в България "Софилко" ООД, гр. София, не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2003 г. в размер от 141 364,50 лв. и са определени лихви за забава. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Project Automation S. p. A", гр. Милано, Италия, чрез процесуалния си представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел за установено, че с акт за възлагане на данъчна ревизия /АВДР/ № 8/02.02.2004 г. на основание чл. 116, ал. 1 във вр. с чл. 115, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ДПК (отм.) е възложено извършването на повторна данъчна ревизия на "Проджект Отомейшън С. п. А", Италия, гр. Милано, поради нарушения на чл. 92 от ЗДДС (отм.) и за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила ДРА № 331/23.09.2003 г. По силата на този влязъл в сила ДРА на дружеството за м. 04.2003 г. е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставките на "Електрон Радиоком" ООД и "Риск Електроник" ЕООД на радио- и електронна комуникационна техника, които са начислили ДДС съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Основание за повторната ревизия е писмо от Министерство на околната среда и водите от 16.01.2004 г., според което системата по проект № 9807/01 03 "Национална информационна мрежа в реално време за качеството на въздуха" на основание на договор EUROPE 1121182/P/S/BG по програма "ФАР" е била внедрена и одобрена през м. 12.2002 г. Това е дало основание на данъчните органи да приемат, че данъчното събитие по спорните доставки на радио- и електронна комуникационна техника е настъпило в по-ранен данъчен период, нарушен е материалният закон при признаване на право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 115, ал. 2, т. 4 от ДПК (отм.), а писмото е ново обстоятелство по смисъла на чл. 115, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.). Според изслушаното по делото и кредитирано от съда заключение на ССЕ, същият проект е бил окончателно приет през 2008 г. За да отмени обжалвания ДРА, СГС е приел, че не са налице двете посочени от данъчните органи основания за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила ДРА. Изясняването на обстоятелството кога и дали е приключил проекта, по който ревизираното лице е изпълнител, е можело и следвало да стане при първата ревизия, за което ревизиращият орган е имал достатъчно процесуални възможности. Всъщност това обстоятелство е било ясно още при първата ревизия, тъй като в първият ДРА изрично е записано, че предварителното приемане е станало на 13.12.2002 г., а окончателното ще стане след 3 години, след изтичане на гаранционния срок. Второто посочено от данъчните органи основание - чл. 115, ал. 2, т. 4 от ДПК (отм.) е налице, когато данъчните задължения или възстановени суми са определени в нарушение на закона поради обективни причини. Липсват каквито и да е било обективни причини данъчните органи да не могат да установят при първата ревизия, доставките са извършени преди регистрацията по ЗДДС на ревизирания субект и не е било налице право на приспадане на данъчен кредит поради липса на предпоставка по чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) В ДРА, издаден при първата ревизия, е установен факта, че доставките са били първоначално фактурирани с опростени фактури /през 2002 г./, които са сторнирани с кредитни известия и след това са издадени данъчни фактури през м. 04.2003 г. Решението е правилно. Нормата на чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.) установява изключение от принципа за неотменимост на влязъл в сила данъчен акт и поради това, че посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, изчерпателно са определени конкретните основания, при които е допустимо изменение на данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт. Цитираното писмо не представлява ново обстоятелство, което да не е могло да бъде известно на данъчния орган съгласно изискванията на чл. 115, ал. 2 ДПК (отм.). Същото има характер на новосъздадено писмено доказателство, но удостоверените с него обстоятелства, не само са могли да бъдат известни, но и са били известни на данъчните органи, видно от цитираните мотиви в първия ДРА относно датата на завършване на проекта и предходните сторнирани, опростени фактури за същите доставки. Основанието по чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК (отм.) за изменение на установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения предполага нарушението да е в резултат на съществуващи, но неизвестни към момента на данъчния орган факти и обстоятелства, относими към така определените данъчни задължения или признати за възстановяване суми. Въпреки че законодателят не е поставил като изрично изискване основанията за отмяна по чл. 115, ал. 2 ДПК (отм.) да се дължат на обективни причини, в противоречие с института на отмяната на влезли в сила административни актове като извънреден способ е да се приеме обратната тези, т. е. че е допустимо да се извърши нова ревизия и когато неправилното приложение на закона се дължи на субективни причини - неизпълнение на служебните задължения от страна на данъчния орган, допуснати грешки от негова страна или недобросъвестно извършена данъчна ревизия. Задължение на данъчните органи, извършващи ревизията или проверката е да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на ревизирания данъчен субект, а ако не са го сторили, не може чрез изменение на данъчните задължения по реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.) да отстраняват свои пропуски и недостатъци при извършване на предишни данъчни ревизии или проверки. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не може да бъде присъдено претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение