Решение № 3916 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София град против решение 6461/03.11.2022 г. по адм. дело 12558/2020 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба М. Л. Г. от гр. Русе, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното: С решение 13821 от 18.12.2024 г. на ВАС, 5-членен състав, постановено по адм. д. 6221/2024 г., на основание чл. 239, т. 1 от АПК е отменено влязло в сила решение 4080 от 04.04.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 4914/2023 г., с което е отменено решение 6461 от 03.11.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело 12558/2020 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлено оспорването по жалба на М. Г. от гр. Русе срещу решение Ц1040И447/27.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане РВ32100814635/29.09.2020 г. на Ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ разпореждане РВ32100814635/29.09.2020 г. на Ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ, и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. По допустимостта на касационната жалба не се спори. С решение 6461/03.11.2022 г., постановено по адм. дело 12558/2020 г. Административен съд София град е отменил по жалба на М. Г., от гр. Русе решение Ц1040-И-447/27.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-00814635/29.09.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ. Присъдени са разноски. Първостепенният съд е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението на административния съд е правилно като краен резултат, но не и като правен извод за наличие на приетите отменителни основания по отношение на оспорвания административен акт. В резултат на проверка по отношение на осигурителя и работодател Фешън-Трейд-Онлайн ЕООД е установено, че дружеството не е имало търговска дейност, не е осъществена връзка с негов представител, като е съставен констативен протокол КВ-5-21-00743389/07.04.2020 г. Във връзка с поискани сведения от ответницата, тя уведомява НОИ с приложени документи, че упражнява трудова дейност за периода в търговското дружество, като трудовата дейност е осъществявана дистанционно. Тези сведения не са признати от осигурителния институт и са издадени задължителни предписания за заличаване данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО. Спорният въпрос възниква от влезли в сила задължителни предписания 3Д-1-21-00743402/07.04.2020 г. за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица за периода януари 2016 г. януари 2018 г., в които наред с още 18 лица е посочена и М. Г.. Задължителните предписания са влезли в сила. Изцяло незаконосъобразни в тази връзка са изводите на първоинстанционния съд, че ЗП не били влезли в сила, което е било установено от касационният състав на ВАС и обективирано в отмененото от петчленен състав решение 4080 от 04.04.2024 г. На ответницата по касационната жалба е изплатено парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 29.01.2016 г. до 28.06.2017 г., за общо 34 работни дни в общ размер на 1197, 83 лева. След заличаване на данните са издадени и актовете по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяване на неоснователно получени обезщетения за временна неработоспособност. Спазен е реда за оспорване на разпореждане РВ32100814635/29.09.2020 г. на Ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ, като компетентния директор на ТП на НОИ София - град жалбата е отхвърлена. По повод съдебното оспорване, съставът на първостепенния съд е приел, което се възразява основателно в касационната жалба, че административният орган е потвърдил разпореждането, с което се иска възстановяване на получените обезщетения за временна нетрудоспособност по приложени болнични листове без да са влезли в сила задължителните предписания от 07.04.2020 г. Този довод на административния съд е оборен от приложеното определение 5364 от 20.07.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 4367/2021 г. Това би било достатъчно основание да бъде отменено оспорваното съдебно решение и се отхвърли сезиращата го жалба, ако в независимо от това съдебно производство не бяха установени фактически обстоятелства, които не е имало как да са известни на страните в административното производство, приключило с издаване на оспореното разпореждане РВ32100814635/29.09.2020 г. Няма спор, че настоящото производство е следствие от проведено такова по реда на чл. 237 и сл. от АПК пред петчленен състав на Върховния административен съд по молба на ответницата по касационната жалба. Няма спор, че по време на производствата пред АССГ и ВАС по искова молба на М. Г. е образувано съдебно производство по чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТОССР, приключило с влязло в сила решение 38 от 7.02.2024 г. на Окръжен съд Русе, постановено по в. гр. д. 826/2023 г., с което е признато за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ гр. Русе, че Г., за времето от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. е работила във Фешън-трейд онлайн ЕООД на длъжност преводач, с продължителност на работното време 8 часа, което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж, а за времето от 01.09.2016 г. до 18.09.2017 г. е полагала труд с продължителност 2 часа при същия работодател на длъжност експерт връзки с обществеността, което време следва да се зачита за трудов стаж и пропорционално на установеното работно време за осигурителният стаж. В хипотезата на безспорно заличени данни за М. Г. съгласно основанията по чл. 10, ал. 1 КСО, респ. § 1, т. 3 ДР на КСО вноските биха били дължими само при възникнало осигурително правоотношение. От постановеното решение от Русенския окръжен съд за реално осъществявана трудова дейност от запис в трудова книжка, се налага извода, че за Г. е признато съществувало трудово, а от това и осигурително правоотношение, респ. възникнали осигурителни са права. От последното следва да се приеме, като обективен факт, че за релевантния период ответницата е била осигурено лице. Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Със задължителното и за настоящия съдебен състав влязло в сила решение на съд, се оборват изводите на административния орган, че ответницата не е упражнявала трудова дейност в соченото търговско дружество. Няма спор и че през този период ответницата е получила ПОВН по четири болнични листи, на стойност 1197,83 лева, която сума е разпоредено да бъде възстановена към фондовете на ДОО. Касационният жалбоподател е потвърдил изводите на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ, за прилагането на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, за възстановяване на добросъвестно получени суми, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Ръководителят на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ е приел, че правопораждащият факт за издаване на такова разпореждане са влезлите в сила задължителни предписания по силата на които са заличени осигурителни данни на ответницата от РОЛ. По силата на влязлото в сила решение на ОС Русе, е признато за установено, че за процесния период ответницата по касационната жалба е полагала труд при работодателя и осигурител Фешън-трейд онлайн ЕООД. От влязлото в сила съдебно решение и обвързващата му сила спрямо НОИ, както и териториалните му поделения е задължително административния орган да промени осигурителни статус на ответницата. От това следва еднозначен извод, че осигурителното правоотношение за периода не е прекъсвано или прекратено, което лишава издаденото разпореждане РВ-3-21-00814635/29.09.2020 г. от предмет и същото се приема издадено на отпаднало основание, установено със окончателен съдебен акт. Според чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Дали ответницата изобщо е упражнявала трудова дейност в случая не е предмет на обсъждане, предвид приетото за установено с окончателен съдебен акт, че тя е работила в търговското дружество. Установяването на трудов и осигурителен стаж от значение за осигурителния статус на ответницата е осъществено по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, който е специален и разписва специални изисквания по установяване и защита на спорните права. По тази причина, не може да се сподели приложимостта на влезлите в сила задължителни предписания, сочени от касационен жалбоподател, като незачетен юридически и правопораждащ факт за издаване на разпореждането на ръководителят на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване за възстановяване на суми от осигурителните фондове от съставът на първостепенния съд. Като взе предвид влязлото в сила съдебно решение, с което е установен времеви период, който следва да се зачете като време, през което ответницата, според решаващия регионален съд е полагала труд, а от това и признаването на осигурително правоотношение, този състав следва да остави в сила решението на административния съд София-град, като правилен по принцип правен резултат в обжалвания съдебен акт. Действително, противно на установеното в административното производство, ответницата е провела съдебна процедура пред общите съдилища, които са признали релевантен период, незачетен от административния орган за съществуването на осигурително правоотношение, а оттам и за законосъобразно отпускане на ПОВН. Последното като формален извод налага да се приеме, че издаденото разпореждане от 29.09.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО е било издадено на отпаднало основание, както се посочи. Признатия по съдебен ред трудов и осигурителен стаж не е основание за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение. След като се признава зачитането на трудов, както и осигурителен стаж, според русенския окръжен съд, изплатеното парично обезщетение за процесния период е дължимо и не следва да бъде възстановено. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а решението на АССГ, като правен резултат се оставя в сила. Следва да се уважи искането на ответната страна за присъждане на разноски, доказани в размер на 600 лева от приложения списък и платежен документ. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение