Решение № 2821 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2013 г.

Решение № 2821 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на "БОЛГРАД ПРОПЪРТИС" ЕООД и на "ПАЙН ПЛАЗА" ООД, подадени от надлежно упълномощени процесуални представители, адв. Николов и адв. Мончева, против решение № 724/04.02.13 г. по адм. д. № 7047/2011 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба, Мария Емилова Димитрова и Милена Иванова Иванова, в съдебно заседание чрез адв. Дъров и в писмени бележки на адв. Копринкова поддържат становище за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендират присъждане на разноските по делото. Ответниците, Главен архитект на район "Лозенец", СО, Мая Угова Маринова, Александър Димитров Балов, Димитър Цветков Балов, Кирил Славчев Велков и Евгени Тодоров Костов, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд като взе предвид, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК намира същите процесуално допустими, а по същество - основателни по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на ответниците по касационните жалби Димитрова, Иванова, Маринова, А. Балов, Д. Балов, Велков и Костов, срещу Заповед № РД-09-047/30.03.2011 г., с която Гл. архитект на р-н "Лозенец", СО е одобрил изменение на плана за застрояване /ПЗ/ на УПИ V-330, УПИ VI-331 и УПИ VII-332, кв. 222б, м. "Лозенец I-ва част" и работен устройствен план за същите, съобразно съответни графични части. За да постанови обжалваното отменително с цитираната заповед решение, Административен съд София-град е приел, че тази заповед е издадена при липсата на фактически и правни основания. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. По делото е установено, че към датата на влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ имоти № № 330 и 331 на основание разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ - отм./ са били регулирани в общ парцел V-330, 331, за който и съседния, такъв, VII-332 със Заповед № РД-09-50-149/17.03.99 г. на Гл. архитект на София е предвидено свързано застрояване. С влязла в сила Заповед № РД-09-176/21.06.10 г. на основание § 8, ал. 1 и ал. 2 ПРЗУТ е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ V-330,331, кв. 222б с обособяване на два нови урегулирани поземлени имота - УПИ V-330 и УПИ VI-331, първият собственост на оспорващите, а вторият на "ПАЙН ПЛАЗА" ООД. Така планът за застрояване от 1999 г., одобрен при действието на друга нормативна уредба и други общественоикономически условия, е поставен в противоречие с действащите устройствени предпоставки и е неприложим на основание разпоредбата на § 8, ал. 5, предл. 2 ПРЗУТ. Процесната заповед се явява издадена с цел привеждане на плана за застрояване в съответствие с действащия за имотите план за регулация и след като проектът за изменение на този план и за работен устройствен план са били обсъдени в светлината на възражението по тях, депозирано в общинската администрация от ответниците по касационните жалби /решение № 6, протокол № 2/10.03.11 г. на РЕСУТ л. 5-7/. Това решение е цитирано изрично в текста на обжалваната заповед, в която са посочени и правните основания за издаването й - § 8, ал. 5 ПРЗУТ, както и специалните материалноправни норми, относими към конкретното устройствено решение. Следва да се има предвид, че разпоредбите на § 8 ПРЗУТ дават възможност за одобряване изменения на действащите подробни устройствени планове в специални хипотези, различни от регулираните с разпоредбите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ такива. С оглед изложеното решаващият правен извод за незаконосъобразност на заповедта като издадена при липсата на фактически и правни основания, мотивирал отменителното заповедта първоинстанционно решение, се явява необоснован. Тази необоснованост обуславя отмяна на обжалваното решение и постановяване ново по същество, с което оспорването се отхвърли, тъй като събраните по делото доказателства, вкл. две съдебно технически експертизи на ахр. Владимиров, неоспорени от ответниците по касационните жалби, определят одобреният с обжалваната заповед ПЗ законосъобразен, съобразен с предвижданията на ОУП, отговарящ на актуалния ПР на урегулираните поземлени имоти в неговия обхват и в съответствие с материалноправните изисквания. Констатирано от вещото лице е пълно съответствие на предвидените по заповедта устройствени параметри за съответната зона Жк с тези по ОУП с изключение на максималната кота корниз, определена по-ниска, което обаче е обусловено от наличното застрояване в квартала с оглед съобразяване разстоянията между новопредвидените и съществуващите в съседните УПИ сгради. Вещото лице е категорично относно констатацията си, че тези разстояния са спазени, както и че предвиденото свързано застрояване отговаря на изискването по чл. 108, ал. 5 ЗУТ и представлява единствен вариант за целесъобразно застрояване на собствения на оспорващите УПИ V-330, тъй като при свободно застрояване следва да се спазят отстоянията от регулационните линии с УПИ IV и УПИ VI, при което площта за застрояване ще остане много малка. При този резултат от касационната проверка претенциите на касаторите "БОЛГРАД ПРОПЪРТИС" ЕООД и "ПАЙН ПЛАЗА" ООД за присъждане на разноски са основателни по отношение на първия касатор до размера от 25 лв., представляващи ДТ по касационната жалба, а в полза на втория - до размера от 805 лв. - ДТ за касационното производство и 780 лв. адвокатско възнаграждение. Такъв разход на "БОЛГРАД ПРОПЪРТИС" ЕООД не следва да се присъжда, тъй като в приложения на л. 67 от делото договор за правна защита и съдействие е посочен само размера на договореното адвокатско възнаграждение, без данни същото да е внесено. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,