Решение № 15625 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6605/2009 г.

Решение № 15625 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6605/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кюстендил срещу Решение № 87 от 27.03.2009 г. по адм. дело № 559/2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна на инвокираните с нея доводи. С посоченото решение Кюстендилският административен съд е отменил Решение № РД-12-102 от 02.12.2008 г. на касационния жалбоподател, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) да отпусне при условията на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО исканата от Кирил Йорданов Манов пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат съдът е приел, че трудовият стаж на Кирил Йорданов Манов, придобит на длъжност "минен спасител" за времето от 21.10.1985 г. до 26.08.2006 г. (20 години 10 месеци и 5 дни) е положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. С този трудов (сега осигурителен) стаж и трудовият (сега осигурителен) стаж от 5 години 1 месец и 9 дни, придобит на длъжностите "подземен миньор" и "подземен шлосер", който касационният жалбоподател е признал за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, Кирил Йорданов Манов има, според административния съд, 25 години 11 месеци и 14 дни осигурителен стаж от първа категория, придобит при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Приравнен на осигурителен стаж от трета категория е 77 години и 9 месеци, при който размер и възрастта на Кирил Йорданов Манов, е налице и другото условие по § 4, ал. 3 ПЗР на КСО - сбор от осигурителен стаж и възраст най-малко 100. Изводите на Кюстендилския административен съд са правилни. Към тях следва да се добави и отговор на въпроса дали по трудовия договор за длъжността "минен работник", прекратен със заповед № 6 от 29.08.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, Кирил Йорданов Манов е работил при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. С касационната жалба е инвокиран довод, че времето от 21.10.1985 г. до 15.08.2008 г., през което Кирил Йорданов Манов е работил на длъжността "подземен минен спасител" е осигурителен стаж от I категория, но не е положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, защото характерът на работата на минния спасител изисква полагане на труд под земята само при възникване на аварийни ситуации и отстраняване на последиците от тях, което не налага постоянното присъствие на минния спасител под земята и следователно тази категория работници не са поставени при същите тежки условия на труд, характеризиращи се с висок интензитет на вредност в работната среда, какъвто е трудът на работниците, заети постоянно на работа под земята. С оглед на писменото заключение на вещото лице Татяна Димитрова Лучкова, изпълнила съдебно - техническа експертиза по делото, от фактическа страна този довод е неоснователен. В заключителната част на своето писмено заключение вещото лице е посочило, че "характерът на работата и изпълнението на служебните задължения изискват подземния минен спасител да се труди ежедневно под земята". А при изслушването му в съдебно заседание на 09.02.2009 г. вещото лице е допълнило, че "работещите на длъжност "минен спасител" са били заети под земята на пълен работен ден". Това заключение не е опровергано, нито е било оспорено от страните по делото, поради което правилно Кюстендилският административен съд е основал на него своето решение. С касационната жалба е инвокиран и доводът, че разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО "обхваща само труда на подземните работници и служители до началник на участък, включени в списъчния състав на съответния участък". Този довод е също неоснователен. В константната си практика Върховният административен съд многократно е изразявал становище, че граматическото тълкуване на чл. 104, ал. 3 КСО води до извода, че със запетаи и със съюза "и" са отделени различните категории работници и служители така: а) работниците, б) инженерно-техническите специалисти и в) ръководните специалисти до ръководител на участък включително. Ако идеята на законодателя беше лансираната от касационния жалбоподател - че съответните длъжности трябва да са били по щата на участък - в текста щеше да има запетая след думата служители и този текст щеше да бъде изписан така: "За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители, до ръководител на участък включително. . . ". Липсата на запетая след думата служители означава, че изразът "до ръководител на участък включително" има единствено предназначението да определи кои длъжности на ръководни служители, заети на работа под земята, ползват установената привилегия за по-ранно пенсиониране. Този израз не се отнася за работниците и инженерно-техническите специалисти, а по отношение на тях съществува единственото изискване да са били "заети на работа под земята". В писменото заключение на вещото лице Татяна Димитрова Лучкова, цитирано по-горе, изрично е посочено, че при изпълнението на трудовата си функция "подземен минен спасител" Кирил Йорданов Манов и въобще работещите на длъжност "минен спасител" са били заети под земята на пълен работен ден. Впрочем и логическото тълкуване на същия текст води до извода, че критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. На това сочи именно употребеният от законодателя израз "заети на работа под земята". Ако идеята на законодателя бе, че работниците и инженерно-техническите специалисти трябва да са работили на длъжност по щата на участък, той нямаше да включи в разпоредбата израза "заети на работа под земята", защото работещите на длъжности в щата на участък несъмнено са заети на работа под земята (виж напр. Реш. № 5112 от 07.05.2008 г. по адм. д. № 3322 от 2008 г. на ВАС - VI отд.). Неоснователен е и доводът, че правилото на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., попр., бр. 76 от 15.09.2006 г.) урежда само превръщането на осигурителния стаж по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, а не признаването на минните спасители за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Това правило има тълкувателен характер и важи за минало време относно неразрешените спорове до нейното създаване. Тя е създадена специално да отстрани всяко друго тълкуване кой осигурителен стаж следва да се категоризира по чл. 104, ал. 3 КСО. На основание същата разпоредба осигурителният стаж на минните спасители до 19.09.2006 г., назначени на подземна работа се счита за стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. След като правилото повелява, че осигурителният стаж се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, законодателят е приел, че той е осигурителен стаж по смисъла на същия текст, а щом осигурителният стаж на минните спасители до 19.09.2006 г. се признава за осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО, следва да се приеме, че техният труд е признат за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Иначе законодателят щеше да разпореди осигурителният стаж на минните спасители да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 КСО. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационния спор искането на ответника по касационната жалба (направено с отговора по тази жалба) да му бъдат присъдени направените от него разноски пред тази инстанция не може да бъде уважено по причина, че липсват доказателства за такива. Ако процесуалният представител на тази страна бе съобразил правилото на чл. 80 ГПК, приложимо и в производствата по административни дела на основание чл. 144 АПК, може би щеше сам да установи тази липса. Неоснователно е и искането на същия ответник за присъждане на разноски, направени от него пред първата съдебна инстанция. Тук освен липсата на списък по чл. 80 ГПК, следва да се посочи и обстоятелството, че в мотивите на своето решение Кюстендилския административен съд е приел, че РУСО следва да възстанови направените от тази страна (но жалбоподател в производството пред КАС) съдебни и деловодни разноски, но е пропуснал да постанови диспозитив по тези мотиви. Този пропуск следва да бъде отстранен по съответния процесуален ред. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,