Решение № 390 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5775/2007 г.

Решение № 390 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5775/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр. д. № 418/2007 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Д. П. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу ответниците искове: главен по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД - за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот между страните, като сключен от ищцата - продавач поради крайна нужда при явно неизгодни условия, и акцесорните по чл. 34 и 33 от ЗЗД и чл. 431, ал. 2 от ГПК - за връщане на прехвърления с договора недвижим имот, за заплащане на обезщетение за ползването му от ответницата без основание за периода от сключване на договора до предявяване на иска в размер на 1500 лв. и за отмяна на нот. акт, оформил договора. Поради неоснователността на исковете е отхвърлено възражението на ответницата за задържане на имота до заплащане на престираната по договора парична сума в размер на 1930 лв., платени като цена по договора и 10 000 евро, дадени за отстраняване на ощетяването в хипотезата на чл. 33, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. Прието е, че не са установени предпоставките за унищожение на договора на соченото основание - макар при явно неизгодни условия, договорът не е сключен и поради крайна нужда на продавачката/ под натиска на сочените от нея безпаричие, болест, самота и свързани с тях безизходица, тревоги и страхове/. Според ОС, при сключване на договора ищцата е разполагала със средства, достатъчни й да се издържа при нормален стандарт на живот, без данни за значителни разходи във връзка с лечението на претърпяната тежка травма / счупване на бедрена кост/. При влошеното си здравословно състояние ищцата получавала помощ от роднини и приятели / измежду които била и ответницата/, затова според съда не се установява то да е обусловило крайна нужда /като остра физическа и емоционална необходимост от грижа и подкрепа, вкл. парична/ за договаряне с ответницата. Изводите на въззивния съд за неоснователност на гл. иск са необосновани и незаконосъобразни: С договор по нот. акт № 51/21.07.2005 г. ищцата продала на ответницата УПИ от 610 кв. м., заедно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда в с. Б., общ Костинброд, описани в акта, за сумата от 1300 лв. Данъчната оценка на имота е 1 185 лв., а пазарната цена - 36 920 евро, съгласно техн. експертиза на л.90. Или продажбата е сключена при явно неизгодни условия по см. на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, изразяващи се очевидна нееквивалентност на насрещната парична престация. За отстраняване на ощетяването ответницата депозирала по сметка на ищцата 1 евро на 28.12.2005 г., които обаче са недостатъчни за постигане еквивалентност на престациите. От представените по делото медицинска документация и събраните св. показания се установява, че към сключване на договора ищцата, род. през 1946 г. била в тежко здравословно състояние след повторно счупване на бедрена кост през м.01.2006 г., с призната 95 процентна инвалидност - ЕР на ТЕЛК от 27.06.2005 г. Живеела сама, подпомагана от приятели и съседи. След травмата от счупването и при хронично заболяване на щитовидната жлеза била безпомощна, "кожа и кости" - св. И, не можела да се обслужва и пазарува; при пенсия от около 100 лв. / и без категорични данни за други налични парични суми - сумата от 27 000 лв. е получена много преди това, през 99 г./ не разполагала с парични средства за покриване на ежедневните си нужди и разходите по лечение /транспорт, рехабилитация/; приятелки я подпомагали в домакинството и парично, магазинерката св. Х й давала хранителни продукти. Това състояние я принудило да продаде имота си / св. П, която й помогнала в подготовката на документите за сделката/. Ответницата била близка приятелка на ищцата, харесвала имота и последната й го продала на символична сума, под натиска на така стеклите се тежки обстоятелства, поради неотложната парична нужда, но и с надеждата за съжителство и помощ от купувачката. Или налице е и крайна / нетърпима, жизнено присъща и наложителна/ нужда за продавачката по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, като предпоставка за претендираното унищожение. При кумулативната наличност на двете предпоставки по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД продажбата подлежи на унищожение. Унищожението на договора следва да се постанови само за в бъдеще, при отчитане на съпътстващото го нравствено съдържание: Не се установява поведение на ограбване, с умисъл или недобросъвестност от страна на купувачката при сключването му и след това - тя приела да купи предложения й на изключително изгодна цена имот, после внесла и сума за отстраняване на ощетяването. Известно време, през лятото на 2005 г., страните живели заедно в имота, според нуждата и желанието на продавачката да го ползват съвместно /св. Попова, Х., Ст. И. /. Ответницата проявила грижа за ищцата, помогнала й да преодолее физическите и емоционални затруднения; последната не била лишена от достъп и възможност да ползва прехвърления имот. Затова унищожението на договора следва да се постанови частично, за в бъдеще. Решението на ОС по гл. иск с пр. осн. чл. 33, ал. 1 от ЗЗД е неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови ново за унищожаване на договора за продажба на осн. чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, занапред. При унищожение на договора занапред обезщетение по чл. 59 от ЗЗД / квалифицирано от ОС по чл. 55 от ЗЗД/ за ползването му без основание не се дължи от ответницата; нот. акт, оформящ сделка не подлежи на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК /ТР № 178/86 г./. Затова въззивното решение за отхвърляне на тези две акцесорни претенции следва да се остави в сила. При унищожение на сделката страните си дължат връщане на даденото по нея, което са поискали на осн. чл. 34 от ЗЗД - ответницата следва да върне на ищцата недвижимия имот, а последната - сумата от 1300 лв. - платени като цена по договора и внесената за отстраняване на ощетяването сума от 10 000 евро. Вземанията произтичат от едно и също правоотношение. Затова възражението на ответницата за задържане на имота следва да се квалифицира по чл. 90 от ЗЗД и страните бъдат осъдени да изпълнят едновременно насрещните си изискуеми задължения. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.