Решение № 6559 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните чрез процесуалния представител Василева срещу Решение 274/14.11.2023г., постановено по адм. дело 122/2023г. по описа на Административен съд Велико Търново. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на националното и европейското законодателство, уреждащо тази материя, при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с релевантната нормативна регламентация и несъобразено с доказателствата по делото. Моли да се отмени решението, претендира направените разноски по делото. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от юрисконсулт Караилиева, поддържа касационната жалба, не сочи нови доказателства. По същество моли да се уважи жалбата и да се отмени решението. Претендира разноски. Ответникът-Й. Е. Г. М. чрез адв. Петрова в писмен отговор моли да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски. В с.з. ответникът, редовно призован не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адв. Петрова, с което не възразява да се даде ход на делото, оспорва касационната жалба, не сочи нови доказателства. По същество моли да се потвърди съдебното решение и да се присъдят направените разноски. Прилага списък с разноски и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение по жалба на Й. Е. Г. М. съдът е обявил нищожността на Заповед РД09-94/31.01.2023г. на Министъра на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2022г., публикувана в ДВ бр.15 от 14.02.2023г., в частта относно имот с идентификатор 53014.110.12.20. За да обяви нищожността на акта, съдът е изложил мотиви, че са налице два положени електронни подписа върху документа, поради което не може да се установи кой е неговият автор. Посочено е, че автор на заповедта може да бъде единствено министъра, но в конкретния случай заповедта е подписна от още едно лице. Според съда след подписване на заповедта същата е изменена, като видът и характерът на изменението на документа не може да се установи от материалите по делото, поради което и неясно остава каква част то съдържанието на решението е изявление на компетентния орган и каква не. По тези съображения съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и е нищожна в обжалваната част. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е мотивирал извод за нищожност на акта, без да са изяснени всички обстоятелства относно подписването на административния акт и неговото извеждане от електронната деловодна система, както и относно възможността за промяна на съдържанието на документа след първоначалното му подписване. Поради неизясняване на спора от фактическа страна относно действителния издател на заповедта и липса на проверка по останалите основания по чл.146 от АПК касационната инстанция приема, че първоинстанционния съдебен акт е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид забраната на чл.220 от АПК за фактически установявания от касационната инстанция делото следва да се върне на друг състав на Административен съд Велико Търново за ново разглеждане. В съответствие с чл.171, ал.1 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Вещи лица той може да назначава и служебно. За изясняване на спорния въпрос по делото са необходими специални знания по смисъл на чл.195, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Ето защо, като не е назначил вещо лице, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила прави обективно невъзможно обсъждането на вменените нарушения по същество. Цялостната проверка на материалната законосъобразност на акта е възпрепятствана от нарушението, допуснато от съда. Съгласно чл.226, ал.3 от АПК по исканията за разноски се произнася първоинстанционния съд при новото разглеждане на спора. Ето защо и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК Върховният административен съд , пето отделение