Решение № 6240 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2018 г.

Решение № 6240 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Б. срещу решение № 1266 от 5.07.2018 г., постановено по адм. д. № 375/2018 г. по описа на Административен съд – Б., в частта му, с която е била отменена заповед № РД 09-530 от 19.03.2018 г. за сумата 200 лв., представляваща финансова неустойка по т. 3 от цитираната заповед. Поддържа се недопустимост, респ. неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се обезсилване, респ. отмяна на съдебния акт в посочената му част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Доктор Д. Газиев – Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина" ЕООД със седалище и адрес на управление в с. А., Област Б., не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес да оспорва решението на първоинстанционния съд в посочената му част. При проверката на оспореното решение по чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, касационната инстанция констатира следното: Оплакванията на касатора за недопустимост на съдебния акт, в оспорената му част, са неоснователни. Видно от обратната разписка на лист девети от първоинстанционното дело, заповед № РД 09-530 от 19.03.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Б. не е била съобщена на д-р Д. Газиев при условията на чл. 61, ал. 1 и 2 АПК (ред. до 1.01.2019 г.). Обратната разписка е оформена от Т. Газиева, без да е посочено качеството й. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. След като Амбулаторията за първична медицинска помощ по дентална медицина е еднолично дружество с ограничена отговорност, то съобщаването на административния акт е следвало да бъде извършено по цитирания ред, което не е сторено. Казаното означава, че съобщаването на 27.03.2018 г. е нередовно. С оглед на това не може да бъде прието, че жалбата от 10.04.2018 г., с входящ номер в Районна здравноосигурителна каса гр. Б. от 16.04.2018 г., е просрочена. Касационната инстанция приема, че решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на материалния закон, както и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствената тежест в съдебната фаза на административния процес е разпределена в съответствие с разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК. Видно от съдържанието на т. 3 от заповед № РД 09-530 от 19.03.2018 г., в същата е посочено, че нарушението по чл. 128 от Националния рамков договор за денталните дейности за 2017 г. е извършено за трети път, без да са изложени мотиви по кои влезли в сила предходни административни актове са установени нарушения от същия вид. Освен това административният орган не е изложил мотиви защо не възприема възражението на д-р Д. Газиев от 24.01.2018 г., които са именно по т. 3 от констативен протокол № П-63 от 24.01.2018 г. В последния няма констатации за извършени предходни нарушения от вида на последното, а е наложена санкция "финансова неустойка" по чл. 148, ал. 2, предложение второ от Националния рамков договор за денталните дейности за 2017 г. Нормата на чл. 148, ал. 2 предвижда две хипотези. За повторно нарушение по ал. 1 финансовата неустойка е в размер от 100 до 300 лв., а при последващо нарушение по ал. 1 финансовата неустойка е в размер от 150 до 450 лв., т. е. санкцията е различна при повторно и при последващо нарушение. В тази връзка излагането на мотиви защо административният орган приема, че нарушението е повторно или последващо е от съществено значение за преценката на наложената санкция. Липсата на такива мотиви в т. 3 на заповед № РД 09-530 от 19.03.2018 г. и в констативния протокол не може да бъде заместено от представяне на други административни актове в касационното производство. Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. По този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите са тези, които дават възможност и на съда да извърши проверката за законосъобразност на акта. Обсъждането на възраженията и обясненията на страната, която е пряко засегната от решавания с административния акт въпрос, е задължение на административния орган, съгласно чл. 35 АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г. на ОСС на ВАС. П. т. 3 от процесната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Стигайки до аналогичен правен извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила и в тази му част. При този изход на спора разноски в полза не касатора не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,