Решение № 9064 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2017 г.

Решение № 9064 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс- (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., депозирана от надлежно упълномощения му процесуален представител адв. Драганов, която е насочена срещу Решение № 365 от 13.03.2017 г., постановено по административно дело № 2612/2016 г. на Административен съд - П. (АС П.) . Изложени са твърдения, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. О. К. на район "Южен" - О. П. в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и намира обжалваното решение за правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. В писмо от 30.05.2018 г., подадено от Кмета на район "Южен", О. П. моли да се отхвърли подадената жалба като неоснователна и да се остави в сила решението на АС П. като правилно и законосъобразно. Касационният жалбоподател Г. И. Г., в съдебно заседание чрез адв. Драганов моли за уважаване на касационната жалба, като намира, че решението на Административен съд- П. е незаконосъобразно. Излага доводи, че заповедта на кмета на район "Южен" за изземване на недвижим имот е незаконосъобразна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при издаване на съдебното решение първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки, нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт Решение № 365 от 13.03.2017 г., постановено по административно дело № 2612/2016 г. на Административен съд - гр. П. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Г. И. Г. против Заповед № 46-РОА-718 от 26.10.2016 г. на Кмета на район "Южен" при О. П.. За да достигне до този резултат решаващият съд приема, че в случая оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност. Изложени са съображения, че обжалваната заповед е издадена въз основа на редовно съставен Констативен акт № 5-Ж/ 27.09.2016 г. от длъжностни лица при Район "Южен", О. П., с който е установено, че недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ апартамент от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антре, актуван с АЧОС № 458/8.08.2000 г., се владее без основание от Г. И. Г.. Решаващият съд намира, че констатациите, обективирани в КА не се опровергани в хода на съдебното производство: процесното жилище се държи без правно основание от жалбоподателя, тъй като от приетите по делото писмени доказателства и от СТЕ, неоспорена от страните е установено, че със Заповед № ОА-1368/15.07.1993 г. е отменено отчуждаването на имота на ул. "Душо хаджидеков" № 1 по плана на "Старинен Пловдив" по отношение собствеността на И. Т. Г., обезщетен с апартамент за него и за сина му С. Г.. Достигнат е извод, че след като имотът е общинска собственост и се държи без правно основание, то издадената заповед е законосъобразна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС П. е правилно, като подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, тъй като при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е обсъдил фактите в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал изводите, обуславящи изхода на правния спор. Мотивите, са формирани на база възприетите факти и отговарят на развитите оплаквания от жалбоподателя. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице и това фактическо действие да е без правно основание. Правилно АС П. е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила. В разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество изрично е определено, че заповедта се издава въз основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал. 1, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района, което в случая е налице. Правилно адм. съд приема, че понастоящем фактическата власт върху имота, общинска собственост, се осъществява от жалбоподателя. Доказателствата по делото установяват, че лицето владее недвижим имот- частна общинска собственост- представляващ апартамент, находящ се в гр. П., район "Южен", бул. "Н. В.", №..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .../37, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антре. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че владее имота на правно основание. Безспорно се установява липсата на законово основание за твърдяното владение. Правилно адм. съд приема, че отмяната на отчуждаването на имота възстановява правата на жалбоподателя в обема им, към момента на отчуждаването, следователно правното основание за настаняване в общинско жилище е отпаднало. В случая относно лицето липсва правно основание за владение или държане на имота. Същият е предупреден по надлежния ред, че следва да освободи имота, тъй като ползва същия без правно основание. При безспорно установеното право на собственост на общината за имот, който се държи, без правно основание от лицето, правилно е приложена разпоредбата на чл. 65 от ЗОС, тъй като е налице нейната хипотеза, обуславяща изземването на имота. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение