Решение № 7609 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2016 г.

Решение № 7609 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на [фирма] [населено място] против решение № 1 от 4.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2701 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив. релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съодопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Агенция "Митници" София оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил предявения от касационната жалбоподателка иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на общо на сумата от 6 000 лева, представляващо обезвреда за причинените и имуществени вреди - направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановление № 330/29.11.2010 г. на Началник Митница – Пловдив, издадено срещу едноличния търговец, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение № 872 от 05.04.2013 г. по НАХД № 8750/2012 г. по описа на Районен Съд – Пловдив, ХХІІ н. състав, а именно: сумата от 3 000 лева по сключен договор за правна помощ от 04.12.2011 г. за защита по к. н. ах. д № 66/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив и сумата от 3 000 лева по сключен договор за правна помощ от 01.03.2012 г. за защита по н. ах. д. № 8750/2012 г. на Районен съд–Пловдив. За да достигне до извод за неоснователност на исковата претенция съдът е приел, че се търси обезвреда за платени двукратно по 3 000 лева по два договора за правна помощ – от дата 04.12.2011 г. за защита по к. н. ах. д № 66/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив и от 01.03.2012 г. за защита по н. ах. д. № 8750/2012 г. на Районен съд – Пловдив, като по к. н. ах. д № 66/2012 г. по описа на АС – Пловдив не е бил представен договор за правна защита с упълномощения още от първата съдебна инстанция адвокат а такъв се представя едва с предявяване на исковата претенция пред РС - Пловдив по гр. дело № 4357/2014 г. Съдът е посочил в мотивите си, че представения договор за правна защита и съдействие е с дата 13.01.2012 г., докато това, от което се претендира да се настъпилите вреди за ищеца с исковата молба е посочено ча е от дата 04.12.2011 г. Досежно другата претенция за заплащане на 3 000 лева – за осъществена защита по н. ах. дело № 8750/2012 г. на РС – Пловдив по договор от 01.03.2012 г., от прегледа на приложеното дело е приел за установено, че не е бил представен договор за правна защита и съдействие. С оглед на тези обстоятелства съдът е приел исковата претенция за неоснователна. Решението на АС- Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. За да се приложи посоченото тълкувателно дело обаче следва по безспорен начин да се установи, че адвокатското възнаграждение, свързано с изпълнението на договора за правна защита и съдействие, следва да е заплатено, което обстоятелство е изрично посочено в тълкувателното решение на ВАС. По делата, по което се твърди понасяне на вреда във връзка със заплащане на адвокатски хонорар доказателства за заплащане на сумите не се представят. Такива се представят едва с исковата молба, с която е предявен искът за обезщетение. Следва да се сподели и другия довод на админисртаитвния съд за отхвърляне на исковата претенция - по първоначално приключилите дела – НАХД № 495/2011 г. и КНАХД № 66/2012 г. обжалваното наказателно постановление е било потвърдено и не е било отменено. Отмяната е настъпила в следствие на възобновено, но по инициатива на прокурора извънредна процедура, поради влязла в сила присъда по наказателно дело приключило със споразумение, след обжалване по извънреден способ, едва след което влязлото в сила наказателно постановление е било отменено. В случая е била прекъсната причинната връзка относно възможността за причиняване на имуществени вреди за защита, осъществена по дела с номера н. а. х. д. № 495/2011 г. и к. н. а. х. д. № 66/2012 г., т. е. не се установява да е бил изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на АД - Пловдив е неправилно в частта, му с която [фирма] [населено място] е осъдена да заплати на Агенция "Митници" като разноски сумата от 300 лв, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Според чл. 76 ГПК разноските по производството са свързани само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 ГПК за разноски по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както ГПК / чл. 71, чл. 75 и чл. 78 /, така и ЗОДОВ ясно отграничава института на разноски по производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгл. чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, норма- която има специален характер спрямо чл. 78 ГПК, в делата по ЗОДОВ се ограничава само до разноските по производството, същата не включва заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за основателен - било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с уважената част от иска - ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ. Като е присъдил в полза на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт, съдът е постановил решението в нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и в тази част същото следва да се отмени. В останалата част решението на АС - Пловдив следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният адмнистративен съд