Решение № 10639 от 25.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2017 г.

Решение № 10639 от 25.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Т., представлявана от кмета на общината д-р Д. Д., срещу решение № 60 от 28.02.2017 г., постановено по административно дело № 469 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на О. Т. против уведомление за верифицирани суми, обективирано в писмо с изх. № 08-00-958 от 28.04.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" (ГД "ОПОС"), в частта с която е определена сума на неверифицираните разходи от 2 456 787,85 лв. съгласно сключения договор глава IX "Неизпълнение и отговорност" и по-специално на чл. 48. В жалбата се сочи, че решението на съда е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдържа противоречиви, неясни и непълни мотиви, обусловили необосновани и погрешни прави изводи. Касаторът не споделя извода на съда, че макар и срокът за изпълнение на договора да е бил уговорен в работни дни, то това условие не може механично да се пренесе върху срока за забава, който при липса на изрична уговорка следва да се брои в календарни дни. Посочва, че е неправилен и изводът на съда, че е налице грубо нарушение на чл. 41, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП - отм.), тъй като в договора не е пресъздадено точно предложението на "Понсстройинженеринг" ЕАД, че ще изпълни за 351 работни дни, но не по-късно от 01.05.2014 г., тъй като техническото предложение за изпълнение на поръчката на участника, определен за изпълнител, представлява неразделна част от договора за възлагане на обществена поръчка. Счита, че дължимата от изпълнителя "Понсстройинженеринг" ЕАД неустойка следва да се определи по реда на чл. 48, изречение трето от Договор № Д-ОП-42/20.12.2012 г., по отношение само на част от лотовете на договора, а не по отношение на целия обект СМР. Излагат се подробни съображения, че неизпълнението на нормативноустановеното задължение за съставяне на актове образец № 10 и образец № 11 безспорно представлява нарушение на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, и води до административнонаказателна отговорност по Закона за устройство на територията (ЗУТ), но в никакъв случай не обосновава извода, че строителството изобщо не е било спирано. Счита, че в подкрепа на тезата му за спиране на строителството на основание чл. 57, ал. 3 от Договор № Д-ОП-42/20.12.2012 г. е четирикратното изменение на издаденото разрешение за строеж. Счита, че тезата му за липса на нарушение на ЗОП (отм.) се установява от обстоятелството, че извършените проверки от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция не са установили такова. Такива не са установени и при извършената проверка от Управляващия орган в периода 25.01.2016 г. - 29.01.2016 г. Посочва, че в съответствие с чл. 157, ал. 1 ЗУТ, реалното изпълнение на договора е започнало едва на датата на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво - 16.05.2013 г., и това е началната дата, от която следва да се брои уговореният срок за изпълнение на СМР от 351 работни дни. Иска се отмяната на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Главен директор на ГД "ОПОС" и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прави искане, при необходимост, съдът да приложи чл. 173 АПК. Претендира разноски в размер на 450 лв. по списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Посочва, че оспореното изявление е издадено при наличие на основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, тъй като не е фактически и правно обосновано. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съставът на АС - В. Т. е отхвърлил жалбата на О. Т. против уведомление за верифицирани суми, обективирано в писмо с изх. № 08-00-958 от 28.04.2016 г. на Главния директор на ГД "ОПОС" и ръководител на УО на ОПОС към МОСВ във връзка с изпълнението на проект "Рехабилитация на В. М. на град Т." финансиран по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., в частта с която е определена сума на неверифицираните разходи от 2 456 787,85 лв. съгласно сключения договор глава IX "Неизпълнение и отговорност" и по-специално на чл. 48. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че между О. Т. и ръководителя на УО на ОПОС е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 58-111-С018-209 за изпълнението на проект № 5811118-209 "Рехабилитация на ВиК мрежите на град Т." по Оперативна програма "Околна среда", подписан на 29.12.2008 г., като допустимите разходи са изрично посочени в Приложение № 3 към договора. За изпълнение на посочения проект О. Т. е сключила договор за строително монтажни работи (СМР) след провеждане на процедура по Закон за обществените поръчки (ЗОП - отм.), където изпълнителят е избран като класиран на първо място, оценен по ценова оферта, техническо изпълнение, включително и срок за изпълнение. Сключен е Договор за изпълнение на СМР с № Д-ОП-42/20.12.2012 г., в който изрично е договорен срок за изпълнение на СМР 351 работни дни, но не по-късно от 1.5.2014 г. Към ДБФП № 58-111-СО18-209 от 29.12.2008 г. са подписани 5 допълнителни споразумения, както следва: ХДопълнително споразумение № 1/24.11.2011 г. за удължаване срока на 67 месеца за дейностите до 29.07.2014 г. и 71 месеца за ДБФП до 29.11.2014 г., както и актуализация на бюджета на проекта; ХДопълнително споразумение № 2/21.01.2015 г. във връзка със заем от фонд ФЛАГ, ХДопълнително споразумение № 3/02.07.2015 г. за актуализация на бюджета и удължаване срока на ДБФП; с което срокът за дейности е удължен до 31.10.2015 г., а срокът на договора до 28.2.2016 г. и е договорено, че разходите за ДДС се явяват недопустими за финансиране такива, и ХДопълнително споразумение № 4/09.11.2015 г. за удължаване срока на ДБФП до 31.03.2016 г. и на дейностите до 31.12.2015 г. и последното такова от 29.3.2016 г., с което срокът за изпълнение на договора е до 30.9.2016 г. За обекта "Рехабилитация на ВиК мрежите на град Т." е издадено Разрешение за строеж № РС-01-137/04.07.2012 г., което е допълвано четири пъти със Заповеди по чл. 154 ЗУТ за допълване на издаденото разрешение за строеж, както следва: Заповед № 3-01-694 от 26.07.2013 г. по чл. 154 ЗУТ, в сила от 09.08.2013 г., установено с Констативен протокол от 12.08.2013 г. за установяване влизането в сила на Заповед № 3-01-694 от 26.07.2013 г. по чл. 154 ЗУТ; Заповед № 3-01-910 от 04.10.2013 г. по чл. 154 ЗУТ, в сила от 18.10.2013 г., установено с Констативен протокол от 21.10.2013 г. за установяване влизането в сила на Заповед 3-01-910 от 04.10.2013 г. по чл. 154 ЗУТ; Заповед № 3-01-952 от 18.10.2013 г., по чл. 154 ЗУТ, в сила от 04.11.2013 г., установено с Констативен протокол от 05.11.2013 г. за установяване влизането в сила на Заповед № 3-01-952 от 18.10.2013 г. по чл. 154 ЗУТ; Заповед № 3-01-1053 от 11.09.2015 г. по чл. 154 ЗУТ, в сила от 25.09.2015 г., установено с Констативен протокол от 29.09.2015 г. за установяване влизането в сила на Заповед № 3-01-1053 от 11.09.2015 г. по чл. 154 ЗУТ. В изпълнение на Дейност по сключения договор "Подготовка на обект и строителни дейности, включително непредвидени разходи" по ДБФП № 58-111-СО18-209/29.12.2008 г. и след проведена открита процедура за изпълнител на обществената поръчка с предмет "Избор на изпълнител на строително-монтажните работи по проект "Рехабилитацията на ВиК мрежите на гр. Т." е избран "ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕАД, гр. Б. На 20.12.2012 г. О. Т. сключва с определения изпълнител Договор № Д-ОП-42 за възлагане на обществената поръчка за извършване на СМР на стойност 9 900 804,52 лв. Съгласно техническото предложение на Изпълнителя, представляващо неразделна част от Договор № Д-ОП-42/20.12.2012 г., срокът за изпълнение на обществената поръчка за строителство е 351 работни дни, но не по-късно от 01.05.2014 г., което е изрично уговорено в чл. 2, ал. 1 и ал. 4 на Договор № Д-ОП-42/20.12.2012 г. В чл. 2 от посочения договор е уредено, че срокът на договора е от датата на сключването му до изпълнението на всички задължения на Изпълнителя и всички насрещни задължения на Възложителя. Като начална дата на изпълнение на задълженията на Изпълнителя по договора е приета между страните 10 дни от датата на сключване на договора. Срокът за завършване на СМР на Обекта, от началната дата до издаване на акт обр. 15 е не по-късно от 01.05.2014 г., съгласно Техническото предложение на Изпълнителя. С оглед на така определените правила досежно срока на договора, като се има предвид, че същият е подписан от страните на 20.12.2012 г., съдът е мотивирал извод, че за начална дата на изпълнение следва да се счита 02.01.2013 г., тъй като десетият ден от сключване на договора е неработен, поради което срокът изтича на първия работен ден и това е 02.01.2013 г. Това се потвърждава и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която установява, че съгласно представения график за изпълнение на дейностите по проекта от техническото предложение на Изпълнителя, което се явява, неразделна част от сключения договор за изработка (извършване на СМР) изпълнението на договора е следвало да започне на 02.01.2013 г. Първият протокол за откриване на строителна площадка, а именно протокол обр. 2а за откриване на строителна площадка и нива на строежи на техническата инфраструктура е подписан на 16.05.2013 г. като причините за това са непредставяне на линеен график от страна на Изпълнителя, непредставяне на разрешение за депониране на земните маси, липса на строителна линия, които факти са изцяло резултат на виновно поведение на Изпълнителя и са били отстранени едва през месец май 2013 г. За този период между О. Т. и Изпълнителя е подписан констативен протокол от 07.05.2014 г. на основание чл. 57 от сключения договор за обществена поръчка, за спиране срока на действие на договора от датата на подписването му до 16.05.2013 г. за 148 календарни дни, (дата на издаване на Протокол 2а, което е записано и като основание за спиране действието на договора) и от 16.05.2013 г. до 14.11.2013 г. (дата на издаване на Протокол 2а от 14.11.2013 г.) за 189 календарни дни. С протокол по чл. 57, ал 3 от 15.04.2013 г. страните по договора са установили състоянието и изпълнението на видовете СМР, като не са съставили акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, който е образец 10 Приложение № 10 към чл. 7, ал 3, т. 10 и Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл. 7, ал. 3, т. 10 други случаи (образец 11) - Приложение № 11 към чл. 7, ал. 3, т. 11 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Вещото лице дава заключение, че в периодите, когато се твърди спиране на СМР, съгласно горния констативен протокол, са били извършвани СМР, съгласно представените строителни книжа, съставени са актове и протоколи и са отчетени извършени дейности с докладите за напредък, които съответно са отчетени и верифицирани от Управляващия орган. С оглед на така установеното вещото лице дава заключение, че Изпълнителят по договора е изпълнил възложените му работи за 734 работни дни и за 1063 календарни дни. Вещото лице при изготвяне на заключението е ползвало строителните книжа и окончателния доклад на консултанта по ЗУТ, който е упражнявал строителния надзор по време на строителството, в който доклад подробно са описани всички съставени по време на строителството актове и протоколи. Изводът за продължаване на строителството през спрените периоди е базиран на извършени проверки в О. Т. и при управляващия орган. След като се е запознала с линейния график и тримесечните доклади вещото лице дава заключение, че многократно е удължаван срокът за действие на договора за безвъзмездна финансова помощ, но срокът на договора за обществена поръчка е останал 01.05.2014 г. и не е променян. Вещото лице е взело предвид, че е изменяно строителното разрешение, като определя срокът на забавата на 400 работни или 579 дни календарни дни. Окончателно работата на Изпълнителя е приета със съставяне на акт обр. 15 на 30.11.2016 г. На 29.12.2015 г. за обект "Рехабилитацията на ВиК мрежите на гр. Т." е издадено разрешение за ползване № СТ-05-2603/29.12.2015 г. В Месечния доклад за напредък от месец ноември 2013 г. е посочено, че изпълнителят "ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕАД започва реално да изпълнява Договор № Д-ОП-42/20.12.2012 г. на 14.11.2013 г., поради възникнали проблеми при трасирането на обектите в Лот 1 и необходимостта да се вземат нови проектни решения по реда на чл. 154 ЗУТ. В резултат на това и поради невъзможността да се работи поетапно на Лот 1 започват да се изпълняват СМР по други лотове, което също забавя строителството при изпълнението по проект "Рехабилитацията на ВиК мрежите на гр. Т.". Н. О. Т. са извършени проверки от Сметната палата въз основа на Заповед № ОД-2-001/08.01.2013 г. за извършване на одит за изпълнението на обществените поръчки в общината за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., като в окончателния одитен доклад № 0200000113 от проверката, издаден с Разпореждане № 266 от 17.10.2013 г. на Председателя на Сметната палата, няма констатации за допуснати нарушения при изпълнението на проекта по ОПОС" и от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) със Заповед № ФК-10-727/13.06.2013 г. за извършване на проверка за законосъобразност на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с уникален номер № РОИ 299-2012-17 с предмет "Упражняване на авторски надзор върху изпълнението на СМР на проект "Рехабилитация на ВиК мрежи на гр. Т.". В окончателния доклад № ДИЗТ1Ц - 0005/05.07.2013 г. за извършената финансова инспекция по обществената поръчка също не са посочени установени нарушения по проекта. В периода от 25.01.2016 г. до 29.01.2016 г. е извършена планирана проверка на място от Управляващия орган на ОП "Околна среда" за изпълнението на ДБФП № 58-111-СО 18-209/29.12.2008 г. Докладът от проверката на УО на ОП"ОС" завършва с извод, че О. Т. е изпълнила всичките си задължения по ДБФП по дейности, съгласно проектното предложение. Има регистрирани две нередности, които са закрити. Разполага с административен капацитет за управление на инвестиционни проекти. Изпълнена е общата цел на настоящия проект за инфраструктура - построена и реконструирана канализационна и водопроводна мрежа в съответствие с проектното предложение, финансирано в рамките на Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. ". О. Т. има Разрешително за ползване № СТ-05-2603/29.12.2015 г. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ако се приеме, че забавата на Изпълнителя по договор за обществена поръчка е в размер на 400 работни дни, то при договорена между тях неустойка в размер на 0,05% на ден върху стойността на договора от 9 069 310,35 лева, то сумата на неверифицираните разходи следва да бъде от 1 645 084,57 лева, но ако се приеме, че закъснението е от 579 календарни дни, то размерът на неверифицираните разходи е правилно определен от Управляващия орган. Въз основа на така установеното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - тъй като съгласно нормата на чл. 60, ал 1 ЗУСЕСИФ, Управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициера. Актът е издаден и в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е неправилно. Правилен е изводът на АС - В. Т., че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 12 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите. Оспореното писмо обаче не съдържа законово изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК реквизити. В обжалваното решение е посочено, че като правно основание за постановения отказ за верификация в писмо изх. № 08-00-958 от 28.04.2016 г. е посочен чл. 2, ал. 1 от ПМС 249/2007 г. Така отразеното в съдебното решение правно основание не се съдържа никъде в писмото, съдържащо оспорения отказ за верификация. Следва да се отбележи и че посоченото от съда правно основание - чл. 2 от Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, не съдържа алинеи, а съдържа тринадесет точки с условия, на които следва да отговарят едновременно разходите по оперативната програма, за да са допустими. Писмо изх. № 08-00-958 от 28.04.2016 г. съдържа фактически, но не и правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Административният орган е отказал да верифицира сумата в размер на 2 456 787,85 лв. по договор Д-ОП-42/20.12.2012 г., като е изложил фактически съображения, че съгласно Г. IX от Д. Н. и отговорност и по-специално чл. 48, при забава в изпълнението Изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05% от договореното възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от 30% от цената на договора. Описал е начина на изчисляване на размера на неустойката, който представлява неверифицираната сума. В оспорения акт обаче не фигурира правното основание за издаването му. Не е посочена правна норма, която според административния орган служи за основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., които съдържат общовалидните правила по отношение на всички оперативни програми (ПМС № 62 от 21.03.2007 г.) и Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, с което се определят специални правила по отношение единствено на Оперативна програма "Околна среда" за програмен период 2007 - 2013 г. (ПМС № 249 от 17.10.2007 г.). Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП "ОС" 2007 - 2013 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и в горепосочените подзаконови нормативни актове, приложими на основание § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ и доколкото не противоречат на същия. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разход по договор Д-ОП-42/20.12.2012 г. между О. Т. и "Понсстройнженеринг" ЕАД, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспореното писмо, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми и в чл. 2 от ПМС № 249 от 17.10.2007 г. конкретно за Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. С оспорения пред АС - В. Т. акт УО не е обосновал наличието на нито една от горепосочените хипотези. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от община Т. разходи не са допустими е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. В конкретния случай, в оспореното писмо на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна реда"" като единствен мотив за отказ от верификация на сумата в размер на 2 456 787,85 лв. по договор Д-ОП-42/20.12.2012 г. между О. Т. и "Понсстройнженеринг" ЕАД е посочен, че неверифицираната сума е по неизпълнение на срока на договора съгласно чл. 48. Административният орган обаче не е изложил никакви мотиви и не е обсъдил направените възражения и представените от страна на общината документи за забава в изпълнението на договора, която не е по вина на Изпълнителя, а в резултат на възникнала необходимост от няколкократни промени на разрешението за строеж на изпълняваните СМР. Не са обсъдени отчетите за извършената работа, в които подробно се съдържат причините за забавяне на строежа. Изложеното води до извода, че при издаване на оспореното писмо административният орган не е изпълнил задължението си да установи и обсъди всички релевантни обстоятелства, а се е ограничил до бланкетно становище за задължение за неустойка, съгласно Договора, сумата по което не следва да бъде верифицирана. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е неправилно, като противоречащо на материалния закони като такова следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени уведомление за верифицирани суми, обективирано в писмо с изх. № 08-00-958 от 28.04.2016 г. на Главния директор на ГД "ОПОС" и ръководител на УО на ОПОС към МОСВ във връзка с изпълнението на проект "Рехабилитация на В. М. на град Т." финансиран по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., в частта с която е определена сума на неверифицираните разходи от 2 456 787,85 лв. съгласно сключения договор глава IX "Неизпълнение и отговорност" и по-специално на чл. 48. Тъй като писмо изх. № 08-00-958 от 28.04.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., включително в оспорената в първоинстанционното производство част, е издадено във връзка с искане на община Т. за окончателно плащане по проект № 58111-18-209 "Рехабилитация на ВиК мрежите на град Т.", след отмяната на отказа за верификация, в частта, с която на община Т. е отказано верифицирането на сумата в размер на 2 456 787,85 лв., преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по искането, при спазване на дадените с настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на касатора направените разноски за двете съдебни инстанции. Такива се претендират за първоинстанционното производство в размер на 1 050,00 лв. - разноски за експертизи и 21 500,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, и за касационното производство в размер на 10 750,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е основателно. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес 2 456 787,85 лв. е 16 900,36 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение е 32 250,00 лв. или почти двойно по-високо от минималното, което не съответства на фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което съдът следва да присъди разноските за експертизи в размер на 1 050 лв. и 16 900,36 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение или общо разноски по делото за двете инстанции в размер на 17 950,36 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,