Решение № 7822 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2017 г.

Решение № 7822 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. 2014" ООД ЕИК ********* срещу Решение № 663 от 18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1124/2016 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на "А. 2014" ООД срещу Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", както и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на същото дружество срещу чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център". В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът е достигнал до неправилен извод, че Устройственият правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (УПИАНФЦ) в частта му относно Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 съответства на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), тъй като при обосноваване на този извод не е взета предвид цитираната в първоинстанционното производство съдебна практика, която е приела, че част от въведените подкритерии с процесното приложение излизат извън заложените в чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ЗФИ критерии. Касационният жалбоподател също така счита за неправилни изводите на съда, че няма основание за отмяна на процесното приложение поради противоречие с Решение на Европейската комисия от 8.02.2012 г. На следващо място, касационният жалбоподател изразява несъгласие с обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център". Според касационния жалбоподател изборът на членовете на националните художествени комисии не е синхронизиран с правото на ЕС, съгласно което (не е посочена конкретна разпоредба от определен нормативен акт) те трябва да бъдат независими експерти и да не представляват никаква организация. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Гочев, който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и претендира разноските по водене на делото. Ответникът - Министерски съвет чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответникът - министърът на културата се представлява от юрк. Кацарова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Изпълнителна агенция "Национален филмов център" се представлява от адв. Станков, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Поддържа, че при анализа на действащата нормативна уредба тричленният състав на съда неправилно е приел, че подкритериите качество на диалога и интерпретация на сюжета, жанрова определеност и зрителски потенциал, признание на продуцента и режисьора на предишни поне две произведения от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионалните сдружения и организации от обжалваното приложение отговарят на критериите, заложени в ЗФИ. По допустимостта на касационната жалба: Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав приема, че касационната жалба в частта й срещу Решение № 663 от 18.01.2017 г. по адм. дело № 1124/2016 г. на ВАС в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "А. 2014" ООД срещу Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" е процесуална допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, от процесуално легитимирана страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която решението е неблагоприятно и при спазване на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. В останалата част - срещу решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "А. 2014" ООД срещу чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (УПИАНФЦ) - касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 2 от АПК, тъй като е подадена срещу решение, което не съществува. Видно от жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, в нея не се съдържа оспорване на чл. 16, ал. 1 от цитирания устройствен правилник и съответно в обжалваното решение няма произнасяне по него. Ето защо, в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. По съществото на касационната жалба: Решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "А. 2014" ООД срещу Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Съдебното решение е постановено в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК с предмет оспорване законосъобразността на подзаконов нормативен акт. Обхватът на съдебна проверка в случаите на оспорване на подзаконов нормативен акт следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 196 от АПК, предвиждаща, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Видно от обстоятелствената част и петитума на жалбата предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС е Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" в неговата цялост. Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от УПИАНФЦ регламентира критериите за попълване на оценъчни карти за проект за игрален филм (т. 3.1.1), проект за дебютен пълнометражен игрален филм (т. 3.1.2), проект за дебютен късометражен игрален филм (т. 3.1.3), проект за развитие на сценарий за игрален филм (т. 3.1.4), проект за документален филм (т. 3.2.1), проект за дебютен документален филм (т. 3.2.2), проект за развитие на сценарий за документален филм (т. 3.2.4), проект за анимационен филм (т. 3.3.1), проект за дебютен анимационен филм (т. 3.3.2), проект за развитие на сценарий за анимационен филм (т. 3.3.2). В оспорването са изложени подробни съображения относно критериите за отделните категории игрален филм, относно филмите от категорията документални филми има оплакване само за критерия събитийна (календарна) обвързаност, а за филмите от категорията анимационни филми - няма конкретни оплаквания. Видно от мотивите и диспозитива на решението в обжалваната му част, съдът е приел, че предмет на оспорване е Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от УПИАНФЦ в неговата цялост - така, както е очертан предметът на оспорването в жалбата. Същевременно обаче са изложени мотиви за законосъобразността на приложението само в частта му на т. 3.1.1, касаеща критериите за оценка на проект за игрален филм, не са обсъдени оплакванията относно критериите за оценка на останалите категории игрален филм (включително дали подкритериите за дебютен пълнометражен филм в т. 3.1.2 от приложението съответстват на чл. 27, ал. 2 от ЗФИ), нито относно документалните филми. Мотиви за проверка на законосъобразността на критериите относно анимационните филми също липсват, с което не е изпълнено изискването за извършване на служебна проверка в обхвата по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, вр. чл. 196 от АПК. Като краен резултат в диспозитива съдът е отхвърлил жалбата срещу цитираното приложение в неговата цялост, без обаче да извърши проверка за неговата законосъобразност във всяка негова отделна част и на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът не е извършил също така проверка дали съдържанието на обжалваното приложение съответства на пределите на законовата делегация по чл. 15 от ЗФИ. Съдът не е изложил фактически и правни съображения относно компетентността на органа, издал акта, спазването на административнопроизводствените правила при издаване на акта и съответствието му с целта на закона. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че тричленният състав е допуснал съществени по своя характер нарушения на процесуалното правило на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 196 от АПК, тъй като не е обсъдил в цялост оплакванията на жалбоподателя, нито е извършил пълна служебна проверка на обжалваното приложение на основанията по чл. 146 от АПК в неговата цялост. Решението следва да бъде отменено като неправилно поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно настоящите указания. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши проверка на обжалваното приложение в неговата цялост на всички основания, посочени от жалбоподателя, както и да извърши проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 215, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав