Решение № 1600 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10900/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Д. против решение 692 от 19.09.2024 г., постановено по адм. д. 65/2024 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Разград, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Разград отхвърля жалбата на М. А. Д. против заповед 231/23.02.2024 г. на кмета на община Разград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж две помещения на допълващото застрояване , изграден в северната част на ПИ с идентификатор 61710.502.402 по КККР на гр. Разград. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът констатира, че процесните помещения на допълващото застрояване са строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не е издадено разрешение за строеж. Въз основа на събраните по делото доказателства приема, че строежът е извършен преди три години - 2021 г., поради което прави извод, че същият не е търпим. Излага съображения, че за строежа не е приложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, като по делото е установено, че процесният строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на постройка на допълващото застрояване, състояща се от две помещения. Процесният строеж е индивидуализиран, като е описан, посочени са неговите размери, характеристики и местоположение, като същият е извършен без издадено разрешение за строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателя, който депозира възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че строежът е извършен през 2021 г. От заключението на приетата по делото съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че двете помещения на допълващото застрояване са изградени на северната граница с ПИ с идентификатор 61710.502.388 и на 0.30 м. от западната граница с ПИ с идентификатор 61710.502.400. Установява се, че строежът е построен върху придадените по регулация 55 кв. м. (нот. акт 138 по н.д. 352/1998 г. на нотариус с район на действия Районен съд гр. Разград.) от имота на разпитаната по делото свидетелка В. Г.. Фактът, че строежът е реализиран върху придаваемото място се установява от обяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание по делото на 11.09.2024 г. В тази връзка правилно съдът не дава вяра на показанията на Г., тъй като същата, след като посочва вярно местонахождението на построеното сочи, че строежът е изграден преди закупуването на имота от жалбоподателя през 1997 г. Същевременно свидетелката заявява, че от нейния имот е придадена част по регулация към имота на М. Д., като върху придаваемата част не е имало постройки. Освен това свидетелката не установява годината на построяване, поради което правилно съдът приема, че строежът е извършен през 2021 г. Предвид годината на изграждане строежът не е търпим, тъй като не попада в нито един от периодите, визирани в § 16, ал. 1 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е извършител на строежа. Последният е собственик на имота, а съгласно правилото на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая жалбоподателят е собственик на имота и в това му качеството правилно е посочен като адресат на заповедта. Законосъобразен е и изводът на съда, че процесния строеж не може да се квалифицира като такъв по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, както по неговите технически и конструктивни характеристики, така и по предназначението му, като изложените мотиви в тази насока напълно се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При постановява на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, събира относимите към спора доказателства, обсъжда същите в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди М. А. Д. да заплати на община Разград сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,