Решение № 3634 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2018 г.
ВАСII отделение13.03.2019 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 128/2017 г. по описа на Административен съд – Видин, в частта, с която е отменена заповед № РД-02-11-617/19.05.2017 г. на заместник кмета на община Видин. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3634 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на заместник кмета на Община Видин, чрез адв. Петков против решение № 49/22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 128/2017 г. по описа на Административен съд – Видин, в частта, с която е отменена заповед № РД-02-11-617/19.05.2017 г. на заместник кмета на Община Видин. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Дунавски драгажен флот" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез управителя Р. Кирова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението, в обжалваната му част, като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и събраните по делото гласни и писмени доказателства. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С решението, в обжалваната му част, е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-02-11-617/19.05.2017 г., издадена от заместник кмета на Община Видин, в частта, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, съставляващ: 1. Въздуховоди от два броя метални тръби с диаметър около 30 см и височина около 5. 5 м, находящи се в частта на празното дворно място, функционално свързан с помещение, обозначено като "Кухня-майка", съгласно разпределението на обекта; 2. Въздуховод от една метална тръба с диаметър 18 см, монтирана в отвор на покривната плоча на подземния етаж, започваща от подземния етаж до входната врата към жилищната част на сградата и на височина 0. 70 м от кота терен с две колена преминава на задната, източна фасада на сградата, функционално свързан с помещението, обозначено като "Кухня-майка", съгласно разпределението на обекта; 3. Въздуховоди от три броя метални тръби, всяка с диаметър 18 см, които са монтирани в чупка на задната, източна фасада и са укрепени по нея до височина около 5. 5 м от кота терен, функционално свързани със стаята за персонала. Прието е, че заповедта е издадена от надлежно упълномощеният орган, в кръга на правомощията му и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, но при липса на основанието, визирано в същата за незаконност на описаните въздуховоди – "без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж". Обсъдени са подробно събраните писмени и гласни доказателства във връзка с констатациите на приетата СТЕ, сочещи на изграждане на процесните СМР /въздуховоди/ при надлежно одобрени строителни книжа. Изведен е решаващият правен извод за незаконосъобразност на заповедта в тази част, поради несъответност на правното основание по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено по делото от заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, че визираните в оспорената заповед като незаконен строеж въздуховоди /точки 1, 2 и 3 съставляват част от надлежно разрешено преустройство на партерен етаж с Разрешение за строеж № 555/14.03.2003 г. за "преустройство на подземен етаж /фитнес зала/ за ресторант в триетажна жилищно-търговска сграда", изградена по разрешение за строеж от 2001 г. Установено е също, че е изготвен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /преустройство на партерен етаж/ обр. 15/11.09.2008 г., с описани като приложение актове за изпълнени вътрешни ел. инсталации, ВиК инсталации и контрол на микроклима, т. е. вентилационна инсталация. След анализ на приложените по делото копия от проектни части за строежа - архитектурна, конструктивна и ОиВ, вещото лице е установило единствено несъответствие в част конструктивна, тъй като не са означени отвори в таванската плоча за преминаване на въздуховодите над терена. Това обаче съставлява непълнота на проекта, която не може да обоснове наличието на основанието за премахване по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, на което основание е издадена процесната заповед. Основанията за квалифициране на строеж като незаконен са изчерпателно изброени в точки от 1 до 6 на ал. 2, чл. 225 ЗУТ, поради което е недопустимо разширителното тълкуване. В случая, за да приеме наличието на незаконен строеж, административният орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се е позовал на т. 2 – липса на изискуемите строителни книжа за изграждане на разпоредените за премахване въздуховоди, което основание не е налице, предвид гореизложеното. Извън обсега на визираната т. 2 са възраженията за допуснати нарушения по време на строителството, неизготвени съпътстващи строежа документи и несъответствия на обр. 15/11.09.2008 г., вкл. неговата неистинност. Поради това се явяват ирелевантни твърденията в тази насока по касационната жалба. Законосъобразност на административният акт се обследва на визираното в същия правно основание, поради което допълване от фактическа и правна страна на акта в съдебната фаза на производството е процесуално недопустимо. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират от ответното дружество, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,