Решение № 13863 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2015 г.

Решение № 13863 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. зам. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. срещу решение № 808/23.04.2015 г. по адм. дело № 3822/2013 г. по описа на административен съд - П., с което по жалба на А. Р. Т., лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ "Алек и сие - А. Р." е отменен ревизионен акт /РА/ № № 161301688/05.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П. в частта, потвърдена с решение № 1141/01.11.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП"-гр. П., с който му е начислен допълнително данък добавена стойност в размер на 24 067,73 лв. и лихви в размер на 9 451,88 лв., а също така са установени задължения по ЗДДФЛ - данък по чл. 48 за 2008 г. в размер на 4 858,28 лв. и лихви в размер на 1 539,78 лв. и данък по чл. 48 за 2009 г. в размер на 4 858,28 лв. и лихви в размер на 1 284,49 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че сумите, получени от ревизираното лице по договор за наем с "М. С." ЕООД представляват придобит от него за съответните години облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и по същество отхвърляне на релевираното оспорване срещу РА. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - А. Р. Т., не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество основателна по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт /РА/ № № 161301688/05.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П. в частта, потвърдена с решение № 1141/01.11.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП"-гр. П., с който му е начислен допълнително данък добавена стойност в размер на 24 067,73 лв. и лихви в размер на 9 451,88 лв., а също така са установени задължения по ЗДДФЛ - данък по чл. 48 за 2008 г. в размер на 4 858,28 лв. и лихви в размер на 1 539,78 лв. и данък по чл. 48 за 2009 г. в размер на 4 858,28 лв. и лихви в размер на 1 284,49 лв. За да обоснове извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, административният съд - П. е приел следното от фактическа и правна страна: Процесната ревизията обхваща 2008 г. и 2009 г. относно задълженията на лицето за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното производство от страна на Т. били представени следните доказателства: договор за наем от 01.12. 2007 г. между А. Р. Т. като наемодател и "М. С." ЕООД като наемател, отнсно недвижим имот: магазин № 1, находящ се на партерния етаж в сградна, построена в дворно място, представляващо УПИ VI - 632, в кв. 92 по плана на гр. Р., на ул. "К. И." .№.... Определена е от страните наемна цена в размер на 2 300 евро; договор от 30.12.2007 г., сключен между А. Р. Т., Е. Т. /дъщеря/ и Р. Т. /син/, съгласно който бащата отстъпва безвъзмездно правото на ползване на по 1/3 от имота на децата си. Страните са договорили всеки от тримата да има право да получава наемната цена, съответстваща на така установените права на ползване върху имота; анекс от 03.01.2008 г. към договора за наем от 01.12.2007 г., съгласно който наемателят дължи на наемодателя наемна цена за ползване на имота в размер на 2 300 евро, която се заплаща поравно на посочените по-горе три физически лица. При извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП - П. ревизиращите констатирали, че "М. С." ЕООД е подало справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2008 г. и за 2009 г., в които е декларирало изплатена сума за наем на А. Р. Т. и за двете ревизирани години в размер на общо 53 980,92 лв. В резултат на така установените факти и обстоятелства органите по приходите приели, че Е. Т. и Р. Т. не са придобили доход от наем на имот в гр. Р., а реално платени от "М. С." ЕООД са наемите на собственика на имота - А. Т.. Съобразили разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, вследствие на което приели, че въпросният доход е придобит от А. Т., а не от него и децата му по равно. Ревизиращите заключили, че полученият доход формира облагаем оборот по смисъла на ЗДДС, към който прибавили и дохода от извършваните продажби на стоки от едноличния търговец. Установили, че общо получената сума за 2008 г. и за 2009 г. е в размер на 53 980,92 лв. за всяка година, или разделена на 12 месеца - по 4 498,41 лв. месечно. Констатирали, че за периода 01.01.2008 г. - 30.09.2008 г. ревизираното лице е реализирало облагаем оборот, който надвишава минималният изискуем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Предвид това счели, че са налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС към 30.09.2008 г. и до 14.10.2008 г. лицето е било длъжно да подаде заявление за регистрация и да начислява данък за извършените от него облагаеми доставки след тази дата. От приложената справка за оборотите било видно, че към 31.12.2010 г., облагаемият оборот също надвишава 50 000 лв., поради което за лицето все още е било налице основание за задължителна регистрация към тази дата. Предвид това органите по приходите приложили чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и за периода от 15.10.2008 г. до 31.12.2010 г. начислили ДДС общо в размер на 24 067,73 лв. за извършените от лицето облагаеми доставки. Данъкът е начислен на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Съпоставяйки насрещните тези и възражения на страните, съдът е преценил, че спорът по делото се концентрира върху размера на облагаемия доход на ревизираното лице за 2008 г. и 2009 г., обусловен от естеството и правните последици на сключените между жалбоподателя и децата му съглашения във връзка с договора за наем с "М. С." ЕООД. Изследвайки относимата нормативна уредба решаващият състав е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, тъй като Е. Т. и Р. Т. са страни по наемното съглашение, наравно с баща си. Посочил е, че дължимата наемна цена е следвало да се превежда изцяло по сметката на бащата, но същата е правно дължима в размер на по 1/3 за всеки от наемодателите. С оглед на това плащането от страна на наемателя на пълната стойност през ревизираните периоди по ЗДДФЛ на сметката на само един от наемодателите, не може да обоснове извод, че това е изцяло негов доход, поради което законосъобразно ревизираното лице е декларирал през ревизираните години само 1/3 от общата платена наемна цена от дружеството - наемател. При това положение решаващият състав е приел, че полученият доход от отдаване на недвижимия имот под наем формира облагаем оборот по смисъла на ЗДДС, но само в размера му от 1/3 част. Предвид това в решението е посочено, че за никой от периодите между 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. не е налице положение, при което облагаемия оборот да е над 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди съответния текущ месец. С тези мотиви първоинстанционният съд отменил изцяло оспорения РА като незаконосъобразен. Обжалваното съдебно решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, обусловени от неправилна преценка на доказателствата по делото и анализа на съществуващите правоотношения между страните. В случая е сключен договор за наем от 01.12.2007 г. между ответника А. Т., като наемодател, и "М. С." ЕООД, като наемател, като въз основа на така постигнатото съглашение наемодателят отдава на наемателя под наем магазин № 1, намиращ се на ул. "К. И." .№... в гр. Р.. При тези данни титуляр на облигационното право на ползване на магазина е "М. С." ЕООД, което обстоятелство не се променя от съглашенията, постигнати по договора от 30.12.2007 г., сключен между баща, син и дъщеря. Направената от съда препратка към чл. 243, ал. 1 от ЗЗД, уреждащ заема за послужване, е неправилна, тъй като по силата на цитирания договор, за Е. Т. и Р. Т. не възниква право на облигационно ползване на имота, а бащата не учредява в полза на децата си ограничено вещно право на ползване върху магазина. Няма и съгласие децата на А. Т. да извършват действия по обикновено управление на имота, в резултат на които да получават възнаграждение. Извършеното правно действие е дарение, а срещу паричната сума, равняваща се на съответната част от наемната цена, която децата на А. Т. са се съгласили да получават, те не са поели каквото и да е насрещно задължение. В случая страна по наемното правоотношение е само бащата - А. Т., не и децата му. Аргумент в подкрепа на този извод е представеният по делото Анекс от 03.01.2008 г. към договор за наем от 30.12.2007 г., в който е обективирано съглашението дължимата от "Море селекшън" ЕООД наемна цена да се заплаща по равно (т. е. по 1/3 ид. част) съответно на Алекджеймс, Е. и Р. Т.. Тази договореност е постигната между "Море селекшън" ЕООД и А. Т., като волеизявлението на наемодателя по договора за наем от 01.12.2007 г. 1/3 от наемната цена да се заплаща нему, 1/3 от наемната цена да се заплаща на Е. Т. и съответно останалата 1/3 да се заплаща на Р. Т., е прието изцяло от наемателя по договора. С оглед на това е сключен и обсъждания Анекс без да се променят нито страните, нито някои от съществените условия на договора от 01.12.2007 г. Както обосновано възразява приходната администрация, Анексът представлява споразумение между наемателя и платеца на наемната цена част от дължимите от последния плащания да се получават от трети лица - хипотеза, която попада в обхвата на нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната разпоредба, доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца на плащането или престацията са получени от трето лице. В този смисъл е и решение № 8781/17.06.2013 г. по адм. дело № 13792/2012 г. на ВАС, първо отделение, с което настоящата инстанция следва да се съобрази поради идентичната по двете дела фактическа обстановка. Предвид изложеното основателни са доводите на касатора, че заплатените суми за 2008 г. и 2009 г. в размер на 53980.62 лв. от "Море селекшън" ЕООД по договор за наем от 01.12.2007 г., представляват придобит от А. Т. облагаем доход от наем, който подлежи на облагане с данък върху дохода. Доколкото общият размер на месечния наем изплащан от "М. С." ЕООД през процесните периоди не е спорен между страните, се налага извода за наличие на предпоставките визирани в разпоредбите на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС в приложимата редакция, за дължимост на ДДС за извършените облагаеми доставки от лицето за ревизирания период. При изчисляването на дължимия данък законосъобразно е приложена нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена и в тази връзка размерът на дължимия данък е изчислен съобразно формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Впрочем, спор по отношение на тези обстоятелства не се формира между страните. С оглед на горното, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното съдебно решение като неправилно, следва да бъде отменено, като оспорването срещу РА бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на касатора се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение