Решение № 11104 от 5.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Септем груп ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Р. Савов, срещу Решение 1209/17.11.2020 г., постановено по адм. дело 75/2019 г. по описа на Административен съд София област, с което жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002218000679-091-001/09.07.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1488/01.10.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, е отхвърлена. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва основния извод на съда, като аргументира отсъствие на предвидените в чл. 177, ал. 2 от ЗДДС предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на ревизираното дружество. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт Р-22002218000679-091-001/09.07.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1488/01.10.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Септем груп ЕООД по реда на чл. 177 от ЗДДС за задължения на "Барези 1" ЕООД за ДДС в размер на 155 233,69 лв. за данъчните периоди от 01.05.2014г. до 31.05.2014г., от 01.05.2015г. до 31.03.2015г., от 01.06.2015г. до 31.08.2015г., от 01.03.2016г. до30.09.2016г. и от 01.11.2016г. до 28.02.2017 г. Ревизиращият екип е счел, че е налице хипотезата на чл.177, ал.1 и ал.2 ЗДДС за реализиране на отговорност на получателя по доставките, като са налице както обективните предпоставки, така и субективните. Органът по приходите е счел, че са налице предпоставките за осъществяване на отговорност по чл.177 ЗДДС по отношение на ревизираното дружество. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Въз основа на описаната подробно фактическа обстановка, съдът е приел, че получателят по облагаемите доставки, удостоверени с процесните 92 фактури е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по тях, като именно по тези доставки дължимият ДДС не е бил внесен от доставчика. Според съда са доказани и предпоставките, кумулативно изискуеми и регламентирани с нормата на чл.177, ал.2 ЗДДС. АС София област е стигнал до извод, че органите по приходите са ангажирали доказателства, въз основа на които може да се направи несъмнен извод за знание у ревизираното лице, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика. Тези доказателства касаят правната организация на жалбоподателя и "Барези 1" ЕООД, извършваната от тях търговска дейност за периода, начина на представителство, счетоводно обслужване. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Решението на Административен съд-София област е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2 солидарната отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-120ДОПК. Съгласно ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. Дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. Облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Доказателствената тежест за установяване на знанието, е върху приходните органи, които при условията на пълно и главно доказване следва да установят същото. При действие на презумпцията за знание по ал.3 на чл.177 ЗДДС доказателствената тежест за оборването й се прехвърля върху ревизираното лице, но само когато, отново при условията на пълно и главно доказване, приходните органи установят наличието на една от алтернативно изискуемите предпоставки за действие на презумпцията по т.2 на чл.177 облагаемата доставка да е привидна или да заобикаля закона или да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Изводът е, че единствено и само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността на получателя за заплащане на данъка. В разпоредбата на чл.177 ЗДДС е установен особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика, поради което текстът на разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В конкретния случай между страните не се спори по отношение на следните обстоятелства: 1. Септем груп ЕООД е получател по облагаеми доставки с доставчик "Барези 1" ЕООД, във връзка с което последното е издало на ревизираното лице процесните 92 фактури с посочен на отделен ред ДДС; 2. Септем груп ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по тези фактури; 3. Дължимият от доставчика ДДС не е внесен; 4. Образувано е изпълнително дело за просрочените публични задължения на "Барези 1" ЕООД. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд за установеност на всички елементи от фактическия състав на чл.177 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност, като е налице индиция за знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Следва да се посочи, че видно от констатациите, съдържащи се в РД и РА, органът по приходите е установил, че "Барези 1" ЕООД е в затруднено финансово състояние и е категоризирано като ЗЛ с трудно събираем дълг към 13.06.2017 г., а знанието у получателя следва да е доказано към момента на извършването на сделките, което е било в периода м.05.2014г., м.03-08.2015г., м..03-11.2016г. и м.02.2017 г. По делото липсват доказателства за своевременно предприети действия по обезпечаване на публичните вземания спрямо "Барези 1" ЕООД при възложено изпълнително производство още през 2010 г. За събиране на публичните задължения с ПНОМ от 23.01.2017г. е наложен запор върху 14 бр. МПС и е наложена възбрана върху недвижим имот на дружеството. В случая това, че Н. Нинов е управител и представляващ на Септем груп ЕООД и същевременно е син на управителя на едноличния собственик на капитала на "Барези 1" ЕООД - Т. Нинов на не обуславя извод за наличие на обективен факт, сочещ знание за невъзможност "Барези 1" ЕООД да заплати дължимия ДДС по процесната по делото доставка. Фактът, че липсва цялостно плащане по 4 бр. фактурите също не налага на извода, че лицето е знаело или е можело да знае, че данъка няма да бъде внесен от доставчика. Разплащането по доставката не е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.177 от ЗДДС, а прихващането по аргумент от чл.103-105 от ЗЗД е един от способите за погасяване на задълженията на длъжника, като сам по себе си изборът не обуславя пряк извод за наличие на изследвания субективен елемент знание. Спорът в случая се свежда до това следва ли да се приеме, че при тези факти за ревизираното дружество е налице знание за невнасяне на дължимия данък по смисъла на чл.177, ал.2, предл.първо от ЗДДС и доказано ли е това от приходния орган при условията на чл.117-120 ДОПК. Тук е мястото да се посочи, че действително в нормата на чл.177, ал.2 ЗДДС са дадени две възможни хипотези по отношение на знанието регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, но съдът изрично е приел, че органите по приходите не са доказали наличието на втората хипотеза /който извод е напълно обоснован с оглед събраните по делото доказателства/, поради което и аргументите в касационната жалба касателно презумпцията в ал.3 на чл.177 ЗДДС не следва да бъдат обсъждани. В съдебната действително се приема, че за обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на чл.177, ал.2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. Възприетите от органите по приходите и от съда близки родствени отношения между определени физически лица сами по себе си същите не биха могли да обосноват и наличието на обективни факти, въз основа на които да се обосновава знанието у получателя на доставките, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. В случая е установено плащането на цената на доставките и то по банковите сметки на "ДМГ Мебел" ЕООД, липсват каквито и да било доказателства за финансова обвързаност между двете дружества към релевантните данъчни периоди, поради което, както неправилно е приел първостепенният съд и основателно е оплакването в този смисъл на касатора, че получателят по доставката е нямал основания да приеме, че доставчикът му ще разчете с бюджета дължимия ДДС. Или съвкупната преценка на така очертаните обстоятелства не може да обоснове в условията на пълно доказване (съдебният акт не може да почива на предположения), че получателят Септем груп ЕООД е имал знание, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика "Барези 1" ЕООД. В заключение следва да се посочи, че не е установена последната от кумулативните предпоставки на чл.177, ал.2 ЗДДС и необосновано спрямо фактите по делото първоинстанционният съд е приел обратното. По тези съображения оспореното решение следва да се отмени като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Посоченото обосновава и извода за неправилност на съдебния акт и в частта му за разноските. Разноски: При този изход на спора и на основание чл.161, ал.1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в процеса, съобразно представени доказателства за понасянето им пред настоящата инстанция, или сумата от общо 5 530 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение