Решение № 9287 от 20.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 24 от 10.01.2022 г., постановено по административно дело 2524/2021 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменен постановен от него акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с рег. 01-2600/4725/18.08.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Био терра Нил ЕООД не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Правилни и съответни на доказателствата са констатациите на първоинстанционния съд, че Био Терра Нил ЕООД е земеделски производител по смисъла на закона с УРН 565615, като същото е било одобрено с Уведомително писмо рег. 02-160-2600/3310/29.11.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., по заявление с УИН 16/120617/75845/ от 2017 г. с петгодишен период на агроекологичен ангажимент по направление Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство, както и че културата, за която е поет този ангажимент пипер (Capsicum annuum L.), сорт Ивайловска капия в периода 27.02.2015 г. 28.02.2019 г. попада в обхвата на предвидените за опазване, респ. за подпомагане местни сортове, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба 7 и приложение 8 към него, като едва след 01.03.2019 г. (изм., ДВ, бр. 18 от 2019 г.) този сорт е бил изключен от направлението по чл. 3, т. 7 от Наредбата - Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство. При това правилен е изводът, че за кампании 2017 г. и 2018 г. правилата на чл. 25, Приложение 8 от Наредба 7 са предвиждали сорта Ивайловска капия като култура, допустима за подпомагане при извършването на агроекологични дейности в направление по опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство. По делото е установен и фактът, че ответникът в настоящето производство е закупил на 26.01.2018 г. посадъчния материал за заявения местен сорт Ивайловска капия от собственика на сорта - Опитна станция по поливно земеделие Пазарджик ДП, която е и лице, което има право да го сортоподдържа. Правилен е и изводът на съда, че приложимата в случая разпоредба на чл. 25, ал. 2, Приложение 8 от Наредба 7 (ДВ, бр. 18 от 2019 г.) има материалноправен характер, поради което при липсата на изрична разпоредба, придаваща й обратно действие, същата не следва да се прилага към заварените правоотношения по изпълнение на поетите ангажименти за кампания 2018 г. по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 г. В тази насока следва да бъде посочено, че е неоснователен наведеният довод за неправилност на този извод на съда, като постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, предвиждаща, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, тъй като правилно съдът е приложил релевантната за кампания 2018 г. редакция на разпоредбата, а обстоятелството, че органът се е произнесъл с акта за тази кампания - 2018 г. едва на 18.08.2021 г. не може да обоснове обратен извод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение