Решение № 4820 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2017 г.

Решение № 4820 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и 160, ал. 6 от ДОПК Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция-П. при Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против Решение № 1083/21.06.2017 г., постановено по адм. дело № 872 по описа на Административен съд -П. за 2017 г. С атакуваното съдебно решение, по жалба на С. П. М. с ЕТ "Р.-С. М." е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1611175/09.01.2017 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП П. и потвърден с Решение № 175 от 18.04.2017 г. от Директора на ТД на НАП П., с който на адресата на акта са установени задължения за данък по ЗДДФЛ в размер на 4 641 лв. и съответни лихви. Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд приел, че процесуалният ред за издаване на АУЗД е неприложим за случая, защото е следвало установяването на задълженията да стане с ревизионен акт. При обосновани фактически и правни установявания, че адресатът на процесния административен акт е имал неплатени, подлежащи на принудително изпълнение задължения към 31.12.2015 г., поради което не е имал право на преотстъпване на корпоративен данък обосноваващо неизпълнение на общото изискване по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, съдът е отменил оспорения акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на С. П. М. с ЕТ "Р.-С. М.", както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба С. П. М. с ЕТ "Р.-С. М.", чрез процесуалния си представител, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба за допустима, но неоснователна. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител, изразява мотивирано становище, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред АС П. е бил посоченият акт за установяване на задължения по декларация. С акта е коригиран размерът на данъка за внасяне по ЗКПО за 2015 г., защото при проверка на подадената от търговеца декларация по чл. 92 от ЗКПО, органът по приходите е приел, че липсва основание за преотстъпване на корпоративен данък за посочения данъчен период, поради неизпълнение на общото условие по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. На основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК до декларатора е била изпратена покана за отстраняване на несъответствия в 14-дневен срок. До 17.10.2016 г., когато изтича законовият срок за корекция, такава не е направена от дружеството и органът по приходите е пристъпил към издаване на АУЗД. С него е коригиран размерът на данъка за внасяне по ЗКПО за 2015 г. с данък за довнасяне в размер на 4 641 лв. и лихва в размер на 354,75 лв. поради констатации, че към 31.12.2015 г., С. М. е имал непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че с акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК се осъществят служебни корекции само относно основата за данъчното облагане или размера на задължението въз основа на данни от самата декларация. Правилно първоинстанционният съд е анализирал предпоставките за приложение на чл. 106, ал. 1 ДОПК и обосновано е приел, че по този ред с АУЗД могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженият. Не могат да се разрешават правни спорове, въз основа на установени от приходните органи нови факти и обстоятелства, различни от декларираните. Законосъобразни са решаващите изводи на първоинстанционния съд, че такива констатации следва да бъдат обосновани в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, но не и по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 ДОПК. Алинея трета на чл. 106 ДОПК постановява, че н независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. От тази разпоредба не следва, че във всеки случай, в който е допустимо извършването на ревизия, може да се издаде акт за установяване на задължение по декларация. Тълкуването на целия нормативен текст на чл. 106 ДОПК налага извод, че извършването на ревизия е допустимо, независимо от издаване на АУЗД, докато издаването на последния е само при наличие на несъответствия в самата декларация относно данъчната основа или размера на установения данък. След като в случая не става дума за несъответствие в данните на самата декларация относно данъчната основа и размера на установения данък, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗКПО и по специално за наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на декларатора към 31.12.2015 г. като основание за преотстъпване на корпоративен данък за периода, то е следвало да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното производство, при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации, въз основа на тях и се установят публичните задължения за периода. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 103, ал. 1 ДОПК при отговора на въпроса кои несъответствия в подадената декларация обосноват издаването на АУЗД. Твърдението на касатора, че законодателят не е предвидил ограничения за органите по приходите при установяване на несъответствия между данните в декларацията и данните от трети лица и администрации, е в противоречие с чл. 103, ал. 1 ДОПК. Нормата гласи, че подателят на декларацията се поканва в 14 - дневен срок от получаване на съобщението да коригира декларацията си, като една от хипотезите е при установяване на несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица и администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация, извън случаите на чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК . Следователно законът изрично е ограничил данните, въз основа на които в производството по извършване на служебни корекции в подадените декларации органите по приходите могат да установяват несъответствия в декларацията. Това са данните, получени от трети лица и администрации, които са декларирани или подадени, въз основа на предвидено в закона задължение за подаване на декларации и информация /декларации по чл. 73 ЗДДФЛ, декларации обр. 6 или обр. 1 за задължителни осигурителни вноски и др./. В случая органите по приходите обосновават несъответствие между подадената от адресата на акта декларация и основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това определят задължения по ЗКПО, поради това правилно съдът е приел, че преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 ЗКПО засяга основанието на данъчното задължение, което подлежи на установяване в ревизионно производство. Тъй като административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и вида на административното производство. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на акта, поради което не следва да се обсъждат доводите по приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за случая. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВАС: в решение № 1349/09.02.2016 г., по адм. д. № 14207/2014 г.; решение № 12021/09.11.2016 г., по адм. д. № 7508/2014 г. на VIII отделение; в решение № 11282/25.10.2016 г., по адм. д. № 12556/2015 г. на I отделение; решение № 7975/30.06.2016 г. по адм. д. № 6434/2015 г. на II отделение и др. Предвид изложеното, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, поради липса на доказателства такива да са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение