Решение № 7761 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14528/2010 г.

Решение № 7761 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14528/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образуването по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на Иван Кирилов Стоилков от гр. Перник срещу решение № 146 от 30.09.2010 г. по адм. д. № 295/2010 г. на Административния съд - Перник. Върховния административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 221, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалба на касатора срещу Заповед рег. № 389/25.05.2010 г. на директора на ОД на МВР - Перник, с която е наложено дисциплинирано наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. След като обсъдил доказателството по делото, съдът приел че извършеното тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 ЗМВР безспорно е доказано, а заповедта е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата се форма, като е посочено времето, мястото и обстоятелствата при които е извършено. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 224, ал. 3 ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Извършено нарушение на служебната дисциплина се наказва с предвидените в ЗМВР наказания, а ако деянието е и престъпление - по реда на Наказателния кодекс. Двата вида отговорност са различни и се разглеждат и налагат по отделно, независимо една от друга. Излишно е да се коментира, че в заповед с която се налага дисциплинарно наказание не може да фигурира текст от Наказателния кодекс в какъвто смисъл е изложеното в касационната жалба. Неоснователно е възражението, че в заповедта не е конкретизирано извършеното деяние, несъвместимо с етичните и законови норми. Напротив, освен изричното описание на случая в заповедта, административния орган е посочил и нарушаването на конкретен текст - чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, който гласи: "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР". Самият случай на кражба на акумулатор от служител на МВР достатъчно ясно и точно обосновава нарушението на правилата на Етичния кодекс за поведени на държавните служители в МВР. Съдът подробно е изложил мотиви досежно извършеното нарушение на служебната дисциплина и законосъобразността на издадената заповед, които се споделят то настоящата инстанция. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховния административен съд - III отделение,