Решение № 1148 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3108/2018 г.

Решение № 1148 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3108/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на К. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Д., срещу Решение № 130 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3250/2017 г. по описа на Административен съд В.. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради необоснованост и незаконосъобразност, поради което е поискана неговата отмяна. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. В. не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил иска на К. К. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОДМВР гр. В. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 600 лева, представляващи платени две адвокатски възнаграждения, всяко едно от по 300 лева, от ищеца в производствата по н. а. х. д. № 2272/2017 г. и н. а. х. д. № 2241/2017 г., и двете по описа на Районен съд – гр. В.. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Посочено е, че по двете дела на РС В. не са представени договори за правна защита и съдействие, в които да е посочено, че е заплатена дадена сума като адвокатски хонорар, а само пълномощни. Такива са представени едва с исковата молба. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че са налице отменени с влязло в сила съдебно решение 2 бр. акта - наказателни постановления. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че касационният жалбоподател е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменените наказателни постановления, тъй като липсват доказателства за възмездност на сключените сделки за процесуално представителство между ищеца и адвокат Димов пред РС В.. Както административният съд е посочил, по делата на РС В. – н. а. х. д. № 2272/2017 г. и н. а. х. д. № 2241/2017 г., има приложени само пълномощни от страна на К. К. по отношение на адвокат А. Д. за процесуално представителство и защита, но няма посочване тази сделка да е възмездна – т. е. няма посочване за договорено възнаграждение, съответно, за заплатено такова. Доказателства за това са представени едва с касационната жалба, но правилно съдът не ги е счел за годни такива, защото не са били представени по делата на РС В.. Никъде в приложените пълномощни по н. а. х. д. № 2272/2017 г. и н. а. х. д. № 2241/2017 г. на РС В. не е посочено, че К. К. се уговаря/задължава да плати възнаграждение за процесуалното представителство на адвоката. Тук следва да се посочи и т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, удостоверяваща този факт, но като доказателство не може да се възприемат представените едва с исковата молба Договор за правна помощ и съдействие от 30.06.2017 г. и Договор за правна помощ и съдействие от 08.06.2017 г., защото тези договори не са били представени по н. а. х. д. № 2272/2017 г. и н. а. х. д. № 2241/2017 г. на Районен съд В. преди приключването на съответните дела. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорите за правна защита и съдействие и в частта, в която удостоверяват извършено плащане, са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно дело и за конкретното процесуално представителство Въз основа на горните съображения съдът приема, че не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а от ответника не са поискани такива, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение