Решение № 11206 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнпроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по жалба на началник отдел "БДС" -СДВР срещу решение 7939 от 21.12. 2022 г. по адм.д. 11694/2021 г. на Административен съд София- град, с което по жалба на Д. Борисова, представлявана от майка й Ю. Борисова е отменено Писмо с peг 513000-61583/21.10.2021 г., издадено от Началника на ОБДС, СДВР, в което е обективиран отказ за издаване на лична карта по подаденото от лицето заявление и преписката е върната на началник отдел Български документи за самоличност при Столична дирекция на вътрешните работи за ново произнасяне. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и по-точно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), съгласно който всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5, а в чл. 89, ал. 5 от ЗГР е посочено, че кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. Излага доводи, че от разпоредбата на чл. 90, ал. 1, вр. чл. 89, ал. 5 от ЗГР е видно, че законът изисква постоянният адрес на гражданите да съответства на адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация и които се определят от кмета на общината. В случая последният заявен от Д. Борисова постоянен адрес е заличен от кмета на общината и не съществува, поради което не съответства на чл. 89, ал. 5 от ЗГР. Законът забранява регистрация на адрес, различен от определените от кмета на съответната община. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е допустимо в личната карта да фигурира адрес (гр. София, [адрес]), който е заличен със заповед СОА20-РД07-12/22.01.2020 г. на кмета на Столична община и изтрит от НБД Население на ЕСГРАОН-МРРБ. Процедурата по заличаване на адреса е извършена поради премахване на съответната сграда, което означава, че понастоящем този адрес не съществува и не е възможно там да живеят хора. Заявителката е могла да заяви промяна на постоянния си адрес, съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗГР, като го замени с актуалния адрес, на който живее. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения отказ съдът е приел, че в указания срок от заявителката са представени удостоверение за вписване в регистъра на населението, удостоверение за постоянен адрес, удостоверение за промяна на постоянен адрес, удостоверение за настоящ адрес, удостоверение за промени на настоящия адрес, от които се установява, че последният заявен постоянен адрес на жалбоподателката е в гр. София, [адрес]. Съдът приел, че с посоченото удостоверение е предоставила данни за актуалния си постоянен адрес, с което е изпълнила дадените указания за представяне на допълнителни доказателства към подаденото от нея заявление за издаване на лична карта. Приел, че в случая заличаването на адреса със заповед на кмета на СО от НКНПА, не заличава адресната регистрация на лицето и не го оставя без адресна регистрация на постоянен адрес. Премахването на обекта, където се намира последния заявен от лицето постоянен адрес, на основание на издадената от кмета на СО Заповед СОА20-РД07-12/22.01.2020 г., както и проведената след това служебна процедура, при която адресът е заличен от НКНПА, не е основание да се приеме, че лицето няма адресна регистрация на постоянен адрес, поради което не може да му бъде издадена лична карта. "Заличаване на адресна регистрация" съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗГР е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето. При служебна справка е установено, че единственият фигуриращ адрес на лицата е гр. София, [адрес], поради което дори и заличен, съгласно закона лицето е с регистрация на този постоянен адрес. Решението е правилно като резултат. В отдел Български документи за самоличност при СДВР на 21.09.2021 г. са се явили Ю. Борисова и дъщеря й Д. Борисова, за подаване на заявление за издаване на лична карта на Д. Борисова. Съгласно разпоредбите на Инструкция 1з-417/10.03.2010 г. Обн. ДВ бр. 22\2010, изм.и доп. ДВ бр. 5\2020, изм. и доп. ДВ бр.78\2021\ за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, чл. 4, ал. 1 служителят отпечатва и предоставя заявление, съдържащо баркод и автоматично попълнени от НБД Население чрез НАИФ НРБЛД актуални данни по гражданско състояние на заявителя, снимка и подпис от последният български личен документ, който му е издаден. Служителят, който е отпечатал заявлението за издаване на лична карта на Д. Борисова, е констатирал, че нейният адрес: гр. София, [адрес] е неактуален и в изпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Инструкция 1з-417 /10.03.2010 г. е направена разпечатка за констатираните несъответствия в данните и е приложена към заявлението. Съгласно чл.6, ал. 3 от Инструкция 13-417 /10.03.2010 г. на Ю. Борисова е указано в 3-дневен срок донесе от ЕСГРАОН-МРРБ към Район Красна поляна - Столична община, удостоверение постоянен адрес, съгласно което заявеният адрес да бъде въведен и актуализиран. В указания 3-дневен срок е представено удостоверение изх. 7763 /08.09.2021 от Район Красна поляна - Столична община, за това, че постоянният адрес на Д. Борисова е: гр. София, [адрес], заявен и въведен на 10.05.2004 г. При извършени справки в НАИФ НРБЛД след представянето на цитираното удостоверение за постоянен адрес, се установило, че заявеният адрес не е актуализиран и от Отдел БДС -ОБДС е изпратено писмо per. 513 000-60187 /18.10.2021 г. до Район Красна поляна - Столична община, в което е отправено запитване дали адрес гр. София, [адрес] е актуален. С писмо изх. РКП 21-ДИ04-313-1/21.10.2021 г. на Район Красна поляна - Столична община е отговорено, че адрес: гр. София, [адрес] е заличен и неактуален от 05.08.2020 г. и изтрит от НБД Население на ЕСГРАОН-МРРБ, на основание на Заповед СОА20-РД07-12 / 22.01.2020 г. на кмета на Столична община. Процедурата по заличаване на адреса е извършена поради премахване на сградата в изпълнение на Заповед РА-20-62 /15.09.2017 г. на директора на дирекция Общински контрол -СО. Адресът е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянни адреси, като това е отразено и в НБД Население на ЕСГРАОН-МРРБ. В това писмо е посочено, че адресът: гр. София, [адрес], е отпечатан в заявлението на Д. Борисова макар и неактуален, понеже е единствен за лицето и на него има вече издавана лична карта на Д. Борисова на 17.07.2018 г. и е изразено становище, че когато лице поиска издаване на удостоверение за заявен постоянен адрес подавано в миналото не може да бъде отказано и удостоверение изх. 7763 /08.09.2021 г. от Район Красна поляна - Столична община е поискано и издадено преди подаването на заявление вх. 14877/21.09.2021 г. за издаване на лична карта на Д. Борисова. Следвателно установено е, че е издадено удостоверение изх. 7763 /08.09.2021 г.от Район Красна поляна - Столична община за постоянен адрес на Д. Борисова , удостоверение изх. 7765 /08.09.2021 г. за промени на постоянен адрес - на същия адрес - гр. София, [адрес], въпреки, че е бил заличен., т. е. не е отказано издаване на удостоверение за този постоянен адрес, Представяйки това заявление в отдел "БДС" -СДВР заявителката формално е изпълнила изискването на административния орган и е предоставила данни за актуалния си постоянен адрес, поради което предпоставките за прекратяване на преписките по подадените заявления не са били налице и за формално основание за отказ. Дали законосъобразно е издадено удостоверение за постоянен адрес при положение, че адресът е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянни адреси, което е отразено и в НБД Население на ЕСГРАОН-МРРБ, не е въпрос на настоящото административно производство по заявлението за издаване на лична карта, а в друго производство по издаване на удостоверение за постоянен адрес. В случая адресът е заличен, в процедура по чл.89, ал. 5-7 от ЗГР, няма данни по делото да е заличена адресната регистрация на жалбоподателката пред съда, която може да се заличи в производство по чл. 99б от ЗГР за нарушение на чл. 92 или на чл. 99а от същия закон, при което е приложима разпоредбата на пар.1, т. 3 от ДР на ЗГР, съгласно която "Заличаване на адресна регистрация" е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето. Съгласно чл. 90, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5, а в чл. 89, ал. 5 от ЗГР е посочено, че кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. В оспорения пред съда отказ е посочено, че за да бъде издадена лично карта е необходимо да се представи удостоверение за постоянен адрес, който да е актуален и да фигурира в НАИФ НРБЛД, тъй като сегашния постоянен адрес е заличен със заповед СОА20-РД07-12 / 22.01.2020 г. на кмета на Столична община. Административният орган не е дал указания на заявителката да представи удостоверение за актуален постоянен адрес, който адрес да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5. от ЗГР - адрес определен от кмета на общината като адрес, поради което не може да издава отказ на това фактическо основание и не е посочил правното основание на отказа за издаване на личен документ. Тази разпоредба не фигурира в административния акт за да се преценява дали е основание за отказ за издаване на личен документ. Липсата на правно основание на отказа за издаване на основен идентификационен документ за самоличност е достатъчно основание, за да се приеме оспореният акт за незаконосъобразен. Член 4, ал. 4 ЗБЛД забранява на компетентните органи да отказват издаването на български личен документ извън реда и случаите, определени със закон. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. на основание чл. 38, ал.2, във връзка с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.2, т. 6 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение