Решение № 642 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране чрез юрк.Методиева и юрк.Райков против решение 2618 от 18.04.2024г., постановено по адм. дело 8314/2021г. по описа на Административен съд София град с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да бъде оставено в сила Решение N Ц-25 от 01.07.2021г. на КЕВР в частта по т. IХ.2. В с.з., касационният жалбоподател се представлява от юрк.Райков, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения и претендира разноски по списък. Ответникът- Еко Енерджи мениджмънт ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат Грозданов, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора. Ответникът Национална електрическа компания ЕАД в депозирано писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. В с.з. се представлява от юрк.Димитров, който моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по списък. Ответникът- ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в производството, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Еко Енерджи мениджмънт ООД срещу т. ІХ.2 от решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 21, ал. 1 т. 8б от Закона за енергетиката, чл. 6, т. 1, чл. 32, ал. 1, т. 1 и чл. 32, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници и § 68, ал. 3 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 91 от 2018 г., § 34, т. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 41 от 2019 г. актуализира преференциалната цена на електрическата енергия от електрически централи, работещи с биомаса, получена от дървесни отпадъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци (комбинирано производство) с инсталирана мощност до 5 MW - 295.02 лв/MWh и определя премия за тази цена в размер на 175.62 лв/MWh, без ДДС. С обжалваното решение административният съд е отменил решението на КЕВР в обжалваната му част. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на относимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона. Като се е позовал на заключението от комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза, решаващият състав е приел, че КЕВР неправилно и в нарушение на чл.32, ал.4 от ЗЕВИ е актуализирала преференциалната цена на електрическата енергия, прилагайки коефициент К по отделно, спрямо 3-те променливи ценообразуващи елемента, формиращи преференциалната цена на ЕЕ през новия ценови период вместо спрямо преференциалната цена, която актуализира. Съдът е приел за неправилен подхода на КЕВР относно изчисляването на коефициента по чл.32, ал.5 от ЗЕВИ, който е изчислен като сбор от произведенията на относителните дялове на разходите за суровина на производство на енергия, на разходите за горива за транспорт и разходите за труд и работна заплата през предходната година, умножени със съответните индекси на изменение на горепосочените разходи по формула, съдържаща се в решението. На следващо място, съдът е посочил, че Еко Енерджи мениджмънт ООД е единственият производител в групата. Определената цена е за конкретна електроцентрала, представляваща група производители. От страна на КЕВР, при приемане на средната продължителност на работа на инсталации с директно изгаряне за група производители е следвало да се възприемат показателите за централата на дружеството. Вместо това, КЕВР неправилно е приела в ценовия модел за въпросната група ТЕЦ, в която е и ТЕЦ на Еко Енерджи мениджмънт ООД, за периода 01.07.2021г.- 30.06.2022г. използваемост на мощностите на ТЕЦ при номинално натоварване от 7000 часа годишно. А според ВЛ, действителната средно годишна продължителност на работа на ТЕЦ от процесния тип в ефективните часове е 4 204 часа годишно, а дори постигнатата максимална за страната натовареност на групата ТЕЦ от процесния тип, което на практика е само ТЕЦ на дружеството е 6001часа годишно. Съдът е приел също, че заложените в модела на КЕВР стойности за калоричност на суровината са необосновани, т.е. неправилно е определена стойността на разходите за суровини, които са ценообразуващ елемент при актуализиране на преференциалната цена. При факта, че само една централа за страната участва в групата производители, неправилно КЕВР е приела в изчисленията си модел за изменението на стойностите на разходите по чл.32, ал.2, т.6,7 и 8 от ЗЕВИ за групата производители, различни от тези, валидни за единствения производител, формиращ групата, тъй като няма друга централа на територията на страната , работеща на този принцип- чрез директно изгаряне на биомаса от дървесина. По тези съображения, съставът на АССГ е отменил решението на КЕВР в обжалваната му част. Решението е валидно допустимо , но неправилно. Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, в следните случаи: ежегодно в срок до 30 юни; когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи констатира съществено изменение на някой от тях. Преференциалните цени по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията и инвестиционните разходи; нормата на възвращаемост; структурата на капитала и на инвестицията; производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси; разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда; разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата; другите експлоатационни разходи. Преференциалната цена се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, на която се основава оспореното пред съда решение, Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата. КЕВР е изпълнила задължението си по чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, като е определила коефициента, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 съобразно изискванията на чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ. Съгласно цитираната разпоредба, коефициентът , отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал.2, т.6,7 и 8 се определя като произведение от разходите по трите пера и дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в процент. След като преференциалната цена е сбор от ценообразуващите елементи, логично е при актуализирането й, да се съберат ценообразуващите елементи, които се изменят. Коефициентът е определен правилно от КЕВР, което се потвърждава и от приетата повторна съдебна технико-икономическа експертиза. В заключението си по задача 3, вещите лица са посочили, че коефициентът за изменение на разходите за суровини е определян ежегодно на база статистически данни, обявени от министъра на земеделието, храните и горите и няма отношение към количеството суровини, необходимо за производство, като е посочено и писмото на министъра/ приложено към СТИЕ/. Вещите лица са посочили, че коефициентът К е формиран като са взети стойностите за новия ценови период- 01.07.2021г.- 30.06.2022г. спрямо предходния период- 01.07.2020г.- 30.06.2021г. Правилно коефициентът по чл.32, ал.5 от ЗЕВИ е изчислен като сбор от произведенията на относителните дялове за разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорт и разходи за труд и заплата през предходната година, умножени със съответните индекси на изменение на съответните нормативно определени разходи. Годишни индекси за изменение на цените на суровините и тези за разходите за горива за транспорта са въз основа на средната пазарна цена на ценообразуващия елемент за предходната отчетна година, съответно тези за труд и работна заплата са определени въз основа на данните от Националния статистически институт за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. Следователно са спазени и изискванията на чл. 32, ал. 6, 7, и 8 ЗЕВИ. Формирането на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса при спазване на определените от закона правила обосновава правилност на решението на КЕВР в оспорената му част. С оглед изложеното, неоснователен е доводът в писмения отговор за неправилно приложение на коефициента по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ от КЕВР, тъй като с него е са актуализирани отделни елементи на преференциалната цена, а не цялата цена, както постановява закона. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ коефициентът отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата, а не и на останалите елементи посочени в чл. 32, ал. 2 от същия закон. Неправилно, съдът е приел , че актуализирането на цената следва да се извърши въз основа на конкретните показатели на дружеството, тъй като то е единственият производител на електрическа енергия по посочения в обжалваното решение начин. КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители съобразно съответните нормативно установени критерии, като не определя индивидуална цена за конкретен производител и не определя индивидуален размер на собствени нужди на отделен производител за неговия индивидуален производствен процес, а за съществуващата група производители . Изменението на цената следва и е определено по предвидения в закона начин при съобразяване изискванията на чл. 32, ал. 5, 6, 7 и 8 ЗЕВИ, които разпоредби не предвиждат съобразяване с индивидуалните особености на конкретната електрическа централа, а изменението се извършва въз основа на данни за конкретните елементи, определящи средни за страната показатели, удостоверени от посочените в закона органи. Преференциалната цена се определя веднъж за целия 20-годишен период , след което всяка година се актуализира със съответния коефициент, отразяващ изменението на трите елемента по чл.32, ал.2, т.6,7 и 8 от ЗЕВИ, като полученият коефициент само числово изменя останалите елементи в модела, но няма възможност за различни финансови модели за изчисляване на цената с различни стойности. Преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия на групата производители е определена за първи път с Решение N Ц-19 от 28.06.2013г. на КЕВР и ценообразуващите елементи в частта на решението в раздел 1.28 са влезли в сила и не могат да се променят. В тази връзка, неоснователни са изложените от Еко Енерджи мениджмънт ООД и възприети от първоинстанционния съд доводи за това, че в ползваната от него суровина за производство на ел.енергия от биомаса има водно съдържание/ влажност/ около 50 %, а енергийната калоричност е около 1200 ккал/кг. Неоснователно дружеството поддържа тезата, че ползва суровина с висока влажност, което налага преработка и на по-големи количества , за да произведе съответната ел.енергия, съответно има по-големи разходи за производство. При разпита на ВЛ в с.з., същото изрично е посочило, че за да се повиши калоричността на дървесината, съответно производителността на централата, топлинната енергия следва да се използва и за изсушаване на дървесината, която се ползва за суровина. Експертът е посочил, че при подобни инсталации, изградени в държави- членки на ЕС, част от парата се използва за изсушаване, за да се подобрят работните и горивни характеристики на биомасата от дървесни отпадъци. Инсталации без изсушаване на биомасата, при които инвестиционните разходи са по-ниски, са пригодени единствено за горене на сух, индустриален дървесен отпадък. При заложена влажност и калоричност, които не отговарят на конкретните такива, както правилно е посочено в касационната жалба, производителят има възможност чрез последващо изсушаване да достигне до параметрите, заложени в модела. Неправилно, на последно място, съдът е обсъдил въпроса за часовата работа на електроцентралата на дружеството. Този въпрос не може да бъде пререшаван през периода на актуализация на цените. Освен това, правилно изчисленията от КЕВР са извършени на база заложени 7000 часа работа на централите годишно. Тази стойност е възприета с Решение Ц-17/01.07.2017 г. и последващо Решение на Ц-6/06.02.2020 г. за периода 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., а и видно от приложеното към касационната жалба Извлечение от протокол N 10 от 28.01.2015г., т.4 от закритото заседание на Комисията, след посещение на служител на КЕВР в централата на дружеството са установени 8 287 часа за малко над една година работа. След извършен анализ на натовареността и продължителността на работа , с отчитане времето на престой поради аварии и ремонтни дейности, и с цел повишаване на ефективността на производството на електрическите централи в годишен план, КЕВР обосновано е приела, средната годишна продължителност на работа на инсталацията да бъде в размер на 7 000часа. Предвид изложеното , касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на Еко Енерджи мениджмънт ООД срещу т. ІХ.2 от решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 21, ал. 1 т. 8б от Закона за енергетиката, чл. 6, т. 1, чл. 32, ал. 1, т. 1 и чл. 32, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници и § 68, ал. 3 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 91 от 2018 г., § 34, т. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 41 от 2019 г. актуализира преференциалната цена на електрическата енергия от електрически централи, работещи с биомаса, получена от дървесни отпадъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци (комбинирано производство) с инсталирана мощност до 5 MW - 295.02 лв/MWh и определя премия за тази цена в размер на 175.62 лв/MWh, без ДДС. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по представен списък е основателно и следва да бъде уважено. Еко Енерджи мениджмънт ООД следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР сторените разноски общо в размер на 7 159.28лв. , от които 400лв.- юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции; 6 689.28лв.- депозит за вещи лица и 70лв.- държавна такса. Следва да бъде уважено и искането на НЕК ЕАД за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и Еко Енерджи мениджмънт ООД следва да бъде осъдено да заплати на НЕК ЕАД сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 300лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК АПК, Върховният административен съд, Трето отделение