Решение № 6729 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2013 г.

Решение № 6729 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Златен клас 2004" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. "Изгрев", бл. 72, вх. А, ет. 7, ап. 19, подадена чрез процесуалния му представител адв. Борисов, против решение № 1344/18.06.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1976/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 021101846/19.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 298/09.08.2012 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен и необоснован изводът на съда по отношение неистинността и липсата на реквизити на международните товарителници /ЧМР/ и потвържденията. Според касатора не е съобразена практиката на СЕС по идентични случаи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 021101846/19.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 298/09.08.2012 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС в размер на 53708.93 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 5497.47 лв. по декларираните ВОД на стоки, във връзка с които са издадени фактури от "Златен клас 2004" ЕООД на ILIX spol s. r. o. - Чехия на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС при ставка на данъка по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС 20 %. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Златен клас 2004" ЕООД против РА, като е приел, че не са налице годни писмени доказателства, чрез които да се доказва извършването на ВОД в изпълнение изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. По отношение на представените 23 броя CMR от получения от полската данъчна администрация отговор е установено, че положеният печат в товарителниците на полското дружество FHU "TEDI-TRANS" като превозвач не отговаря на действителния такъв, който принадлежи на компанията на госпожа Jolanta Nawasielska, по отношение на неговото съдържание, буквен състав и шрифт и съдържа грешно име на града, както и че подписите в товарителниците на са на представляващия полския търговец. В проведеното производство е установено, че полският търговец не е имал делови контакти с посочените българско и чешко дружества, не разполага с транспортни средства с регистрационни номера като тези, посочени в товарителниците. В нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС са предвидени конкретни реквизити, които следва да съдържа писменото потвърждение - дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Представените писмени потвърждения не съдържат изброените реквизити. Така постановеното решение е правилно. Следва да се посочи, че в мотивите на решението подробно е обсъден и отговорът на чешката данъчна администрация - формуляр "SCAC 2004" референтен номер Е ВG СZ 20111020 008524 Р201101728 R от 30.01.2012 г. относно ILIX spol s. r. o. Видно от същия дружеството се представлява от Вергил Кирилов Гарчев с адрес: гр. Видин, ул. "Княз Дондуков" № 50, на когото не е предоставено разрешение за престой в Чехия. В данъчната администрация не са постъпили валидни пълномощни и с данъкоплатеца ILIX spol s. r. o. не може да бъде осъществен контакт. Вергил Кирилов Гарчев е дал писмени обяснения в отговор на връчено искане в хода на ревизията, в който е обяснил, че посочената чешка фирма не му е позната, не е предоставял пълномощни на други лица, не е издавал документи от името на тази фирма, нито е участвал в сделки. В представения договор, във фактурите, в писмените потвърждения, складовите разписки, представени по делото /без международните товарителници и приемо-предавателните протоколи/ като представляващ ILIX spol s. r. o. е посочен Николай Борисов Тотов с адрес: гр. Пловдив, ул. "Панагюрище" № 4, ет. 4, ап. 10, който не е открит в хода на ревизията. Изложеното потвърждава изводът на съда, че писмените потвърждения също не могат да докажат получаването на стоката от чешкото дружество доколкото са подписани от лице, което не представлява това дружество и не е упълномощено от представляващия го Вергил Гарчев. Същото се отнася до фактурите, в които това лице е вписано като представляващ и складовите разписки, съдържащи подпис на същото лице от името на получилия стоката. Неоснователен е доводът на касатора, че е налице валидно сключен и изпълнен договор, при положение, че лицето, представляващо дружеството отрича да е упълномощило Тотов да го представлява. Правилно е приел също така първоинстанционният съд, че фактическата обстановка по настоящия правен спор се различава от тази по дело С-409/04 Teleos и др., по което видно от т. 18 от на решение на СЕС от 27 септември 2007 г. Теleos са направили сериозни и задълбочени проучвания както по отношение на испанското дружество - получател "ТТ", така и по отношение на Euro-Cellars Ltd - дружество за митнически складове и разпространение, на което са предадени мобилните телефони и което е поело задължение да организира превоза до съответната държава-членка. Според т. 15 от заключението на генералния адвокат преди да се обвържат в търговски отношения с "ТТ" Теleos се уверяват, че този купувач заслужава доверие като проверяват валидността на идентификационния му номер по ДДС в Испания, вписването му в търговския регистър и неговата платежоспособност. Информират се и относно спедитора, който "ТТ" ползва - Euro-Cellars Ltd. Направен е извод, че доставчикът Теleos е направил всичко възможно, за да гарантира правилното прилагане на разпоредбите в областта на ДДС. По делото не е имало спор също така, че получателят на мобилните телефони - испанското дружество "ТТ" е придобило правото да се разпорежда със стоките като собственик, т. е. е действителният получател по доставката, независимо от това, че мобилните телефони са предадени от Teleos на довереник на "ТТ" /спедитор/ в Обединеното кралство, който е организирал превоза им. Националната юрисдикция е тази, която трябва да реши дали доставчикът е изпълнил своето задължение да предприеме всички разумни мерки, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама. В настоящия случай липсват каквито и да било доказателства, установяващи изпълнение на посоченото задължение от страна на доставчика. Поради изложеното по-горе, решението на Бургаския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед прецизност следва да се посочи, че с решение на ВАС от 12.03.2014 г. по адм. д. № 9174/2013 г. е дадено същото разрешение на правния спор, свързан с идентични факти по отношение на получателя и превозвача. Мотивите на решението се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение