Решение № 6239 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15039/2009 г.
ВАСII отделение12.05.2010 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
Оставя в сила решение с дата 20.05.09 г., постановено по адм. д. № 2780/02 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната му част, с която оспорването по жалбата на Ивана Богданова Гекова срещу решение № 13 по протокол № 32/10.12.01 г. на Столичния общински съвет за одобряване частичен застроителен, кадастрален и регулационен план на кв. 40, м. "Витоша-ВЕЦ-Симеоново" е отхвърлено. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6239 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15039/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Ивана Богданова Гекова срещу решение с дата 20.05.09 г. по адм. д. № 2780/02 г. на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Теменужка Михайлова Антонова и Светослав Трайков Александров поддържат становища за основателност на жалбата с молба да бъде уважена с отмяна на обжалваното решение. Ответниците Стефка Александрова Иванова, Левена Спасова Джурова, Маргарита Стефанова Джурова, Любомир Стефанов Джуров, Александър Николов Младенов, Любка Костадинова Младенова, "БУЛЕЛ ТРЕЙДИНГ", кмет на СО, район "Лозенец" и председател на Столичен общински съвет не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил оспорването по жалбите на Стефка Александрова Иванова, Светослав Трайков Алексиев и на Ивана Богданова Гекова срещу решение № 13 по протокол № 32/10.12.01 г. на Столичния общински съвет, с което са одобрени проекти за частичен застроителен план, кадастрален и регулационен план за кв. 40, м. "Витоша-ВЕЦ-Симеоново" съобразно графична част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на материалния закон и административно производствените правила. Във връзка с доводите за незаконосъобразност, изложени в жалбата на касатора Гекова, касаещи предвижданията на застроителния план на парцел Х-558, съдът е изложил подробни съображения, че нарушение по Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда не е допуснато, тъй като неспазването на хигиенно защитната зона от 50 м и намаляването й до 18 м е съгласувано от Министерството на здравеопазването. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение в отхвърлителната оспорването по жалбата на Иванка Богданова Гекова част, е неоснователна. Разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда визират възможност за намаляване хигиенно защитните зони /казусът касае зона от 50 м по раздел VII от приложение № 1 към чл. 2, 4 и 6/ с разрешение на Министерството на здравеопазването. По делото е приложено писмо изх. № 47-22-ПСК-00421/24.09.01 г., с което зам. министърът и главен държавен санитарен инспектор е съгласувал проекта за частичен застроителен, регулационен и кадастрален план на кв. 40 ВЕЦ "Симеоново" преди гласуване на одобряващото този проект решение на Столичния общински съвет. Това писмо по същество представляващо изискуемото от цитираните разпоредби "разрешение" на Министерството на здравеопазването, съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от Закона за административното производство /ЗАП-сега отменен, действащ към датата на издаването му/ и е подлежало на самостоятелно съдебно обжалване . В производството по оспорване процесното административно решение е недопустима преценката за законосъобразност на този административен акт, още повече, че данни да е оспорен по надлежния ред липсват, от което следва, че е влязъл в сила. Предвид изложеното конкретните касационни доводи за неправилност на решението, обосновани с незаконосъобразност на съгласувателното писмо от 24.09.01 г. се явяват неоснователни. Следва в обжалваната му част, като постановено при липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, оспореното решение да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение