Решение № 5213 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15926/2008 г.

Решение № 5213 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15926/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Веска Тодорова Драганова от гр. Варна, срещу решение № 1321 от 20.10.2008 г., постановено по адм. д. № 2734 по описа за 2007 г. на Административен съд-Варна, с което жалбата срещу заповед № РД-07-7706-203 от 8.08.2007 г. на областния управител на област с административен център-Варна, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в частта й за имоти № 1130 и 1131 в местността "Свети Никола", землището на гр. Варна, е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, съдебното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което първоначалната жалба се уважи. От адвокат Тодорка Рачева-пълномощник на Лидия Цветкова Чакърова, заинтересована страна, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По съображенията изложени в него се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. От адвокат Росица Несторова-пълномощник на Стефан Василев Стоев - заинтересована страна в процеса, е постъпило становище, с характера на писмена защита, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е законосъобразно. Сочат се факти и твърдения в подкрепа на изразеното становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Той проследява фактите, релевантни за спора, възприети от административния съд, като приема, че макар да има известно противоречие в приетото от съда, решението му като краен извод е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледано по същество - за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-07-7706-203 от 8.08.2007 г. на областния управител на област с административен център-Варна, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта й за имоти № 1130 и 1131 в местността "Свети Никола", землището на гр. Варна. Двете жалбоподателки, като наследници на Тодор Болашев Тодоров са се легитимирали като собственици на лозе от 2, 031 дка, попадащо в терен по § 4 в местността "Воялар", представляващо имот № 13 411 по кадастралния план от 1956 г., който имот по плана на стари имотни граници на местността "Свети Никола", представлява имот пл. № 596, видно от решение № 670 от 11.01.2000 г. на бившата Поземлена комисия-Варна. Собствеността е възстановена в съществуващи (възстановими) стари реални граници. По новия план за имота са отредени два, съответно с пл. № 1130 с площ от 996 кв. м и имот с пл. № 1131 с площ от 975 кв. м. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил принадлежността на правото на собственост върху двата имота, като е проследил в хронологичен ред собствеността върху бившето лозе от 2 дка, продажбата му, делбата и съответно прехвърлянето на собствеността и наследяването на всеки един от двата дяла. Писмените доказателства съдът е съпоставил с приетото без оспорване заключение на вещото лице, като е направил правен извод, че двата имота с пл. № 1130 и 1131 са собственост на собственици, чиито праводатели никога не са изгубвали правото си на собственост върху лозето. Те не са нито ползватели, нито собственици на земеделска земя по реституция, като за тях плана на новообразуваните имоти има констативно действие - установява правното положение такова, каквото е по документите им, с които се легитимират за собственици. В регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, тези два имота са записани на собствениците им - заинтересованите страни в съдебно административния спор. Тъй като жалбоподателките не са се легитимирали за собственици на реално възстановено право на собственост върху същите имоти, а само с признато право да се възстанови собствеността върху тях, съдът е приел, че оспорената част от заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в частта му за регистъра е законосъобразна, тъй като отразява за собственици лица, които се легитимират с официални свидетелстващи документи за такива. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон. В нея то дори не се сочи и обосновава, а само се твърди, че с плана на новообразуваните имоти за имота на праводателя - лозето - не е отреден самостоятелен имот, поради което последният е незаконосъобразен. Такъв довод не е навеждан с първоначалната жалба. Тя е била единствено срещу регистъра на имотите, в който са записани собствениците на новообразуваните имоти. От данните по делото безспорно е установено, включително и със заключение на вещо лице, че двата новообразувани имота са идентични с имотите, описани в нотариалните актове за собственост на заинтересованите страни, с които те се легитимират за собственици. При тези факти законосъобразен е извода на съда, че оспорената заповед на областния управител в частта й за регистъра на имотите е съобразена с правата на физическите лица върху имотите, които са записани за техни собственици. В случай, че жалбоподателките докажат право на собственост върху двата имота, то няма пречка да се извърши поправка в регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Но към момента на разглеждане на тяхната жалба единственият законосъобразен извод, до който е достигнал и съда е, че жалбата им е неоснователна, поради това, че заповедта на областния управител отразява действителната принадлежност на правото на собственост върху двата имота. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон, какъвто е наведеният довод в касационната жалба, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение