Решение № 1611 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5479/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Хасково (ТП на НОИ - Хасково), чрез пълномощника главен юрисконсулт Т. Запрянова, против Решение 302/27.04.2023 г., постановено по административно дело 158/2023 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено Решение 1012-26-15-1/23.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. Мехмед срещу разпореждане [номер]-2140-26-1215/20.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Хасково, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО; преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по заявлението на Х. Мехмед за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2113-26-1520/25.08.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на направените разноски за платена държавна такса. Ответникът - Х. Мехмед, действаща чрез процесуалния представител адвокат В. Челебиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил като незаконосъобразно Решение 1012-26-15-1/23.01.2023 г. г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-1215/20.12.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" (ПО) при ТП на НОИ - Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Мехмед, с аргументи, че към момента на подаване на заявлението лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата нормативно установена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта му. Според съда на жалбоподателката през периода от 13.01.1980 до 13.07.1981 г. на основание чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), вр. с Постановление на Министерски съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), във вр. с Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.) следва да бъде зачетен осигурителен стаж като неработеща майка . При зачитането на осигурителен стаж за посочения период минимумът от необходимите 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед навършената от Х. Мехмед възраст от [възраст], жалбоподателката към момента на подаване на заявлението е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съдебен акт не страда от наведения от касатора порок, наличието на който би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. При вярно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ Хасково. От доказателствата по делото се установява, че Х. Мехмед е упражнила своето право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е подала до компетентните органи заявление с вх. 2113-1520/25.08.2022 г. за нейното отпускане. Към датата на подаване на заявлението Х. Мехмед е имала навършени [възраст]. Периодът на отглеждане на дете от неработеща майка от 13.01.1980 г. до 13.07.1981 г. не е признат от пенсионния орган за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което органът е достигнал до извод, че лицето не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 КСО. Според органа жалбоподателката има доказани 13 години 06 месеца и 08 дни, от нормативно изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж и поради това няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Според § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В настоящия случай се разглежда трудов стаж, придобит през периода от 13.01.1980 г. до 13.07.1981 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Правилно е преценено от съда, че приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП, отм./, според която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите /ЗП, отм./ се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относима в случая е била и действащата към този период Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. /отм./, според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., релевантно към спора, времето за бременност /45 дни преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. И според действащата уредба законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". Съгласно утвърдилата се съдебна практика на ВАС (макар и в преобладаващата част постановена във връзка с ползван отпуск по майчинство), периодът на майчинство се приравнява на действителен осигурителен стаж (Решение 11039 от 14.11.2023 г. по адм. д. 5614/2023 г., VІ отд., Решение 10720 от 07.11.2023 г. по адм. д. 5044/2023 г., VІ отд., Решение 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 8649/2021 г., VI о., Решение 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 11773/2021 г., VI о., Решение 5017 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1680/2021 г., VI о., Решение 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 13464/2020 г., VI о., Решение 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 5956/2019 г., VI о., Решение 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 2058/2018 г., VI о., Решение 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 6669/2020 г., VI о. с цитирана в него практика и др.). Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените - майки съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г., Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, Указа за насърчаване на раждаемостта. Същото е съотнесено и към нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. Предвид изложеното пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 31.01.1980 г. до 31.07.1981 г., в който Х. Мехмед е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Длъжностните лица неправилно са преценили спорния въпрос, като са приели, че този период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което са направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. Като се зачете периода от 31.01.1980 г. до 31.07.1981, за който Мехмед е била неработеща майка, за действителен осигурителен стаж, общият й действителен стаж към датата на заявлението за отпускане на пенсия надхвърля изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж и към тази дата тя има навършени [възраст], следователно за нея са осъществени кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 КСО, за да се пенсионира по този ред. По отношение на периодите 24.12.1992 г. до 24.07.1993 г. и от 01.12.1995 г. до 31.07.1996 г., през които лицето е получавало обезщетение за безработица, първоинстанционният съд правилно извежда, че не могат да се зачетат за действителен стаж и не попадат в предметния обхват на понятието действителен стаж , съгласно §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл.9 ал.2 т.4 КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл.68 ал.1 КСО, но не и с оглед изискването за действителен стаж . В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България, обективирана в Решение 6136/22.06.2022г. по адм. д. 131/2022г., VI о.; Решение 5377/03.06.2022г. по адм. д. 139/2022г., VI о.; Решение 1624/21.02.2022г. по адм. д. 11773/2021г., VI о. и много други. С оглед изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените и своевременно претендирани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие от 12.05.2023 г. е видно, че Х. Мехмед е направила разноски за един адвокат по делото и е заплатила за оказаната правна защита пред касационната инстанция сумата от 600 лева (шестстотин лева). Разходите са реално сторени като заплатени в брой, видно от текста на договора, поради което и с оглед изхода на делото, следва да се възложат в тежест на ТП на НОИ - Хасково. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 во, предл. 1 - во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,