Решение № 1473 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2016 г.

Решение № 1473 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 120 от 13.01.2016 г., постановено по административно дело № 194/2015 г., Административен съд - Г. е отхвърлил жалбата на Т. И. П. от с. К., общ. Севлиево, против решение № 49 от 3.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - гр. Г., с което е отхвърлена жалбата на П. срещу разпореждане № 5702192205 от 9.07.2015 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") в ТП на НОИ - гр. Г.. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от адвокат П. Д. в качеството му на повереник на Т. И. П.. Наведените в нея доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са решението на Габровския административен съд да бъде отменено и спорът да се пререши по същество, като се отмени и решението на директора на ТП на НОИ - Г.. Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Г., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Г. по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Т. И. П. решение № 49 от 3.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Г., с което е отхвърлена жалбата на П. срещу разпореждане № 5702192205 от 9.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Г., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст както следва: по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, а има сбор от 98-10-26 (58 години, 1 месец и 25 дни + 40 години, 9 месеца и 1 ден); по чл. 68, ал. 1 от КСО, защото няма изискващата се за 2015 г. възраст за мъжете от 63 години и 8 месеца; по чл. 68, ал. 3 от КСО, защото няма изискващата се за 2015 г. възраст за мъжете от 65 години, 8 месеца и 15 години действителен осигурителен стаж. В забележка е посочено, че осигурителният стаж за периодите 1.08.1973 г. - 30.03.1976 г. и 1.04.1978 г. - 31.03.1980 г. е зачетен за III категория труд, тъй като в представените удостоверения няма посочена длъжност. В решението, с което не е уважил депозираната от Т. П. жалба срещу това разпореждане, директорът на ТП на НОИ - Г. е обсъдил, че трудовата книжка на лицето е изгубена, стажът за спорните (посочените в забележката) периоди е зачетен на база удостоверения УП-13, издадени от Обединен осигурителен архив, "Архивен център" - гр. Т. при ТП на НОИ - Л., в които няма данни за заеманата длъжност, както и в разплащателните ведомости. Горестоящият административен орган е обосновал извод, че при липсата на данни за заеманата през спорните периоди длъжност не може да се прецени дали трудът на лицето попада в обхвата на т. 52б от ПКТП, отм. (абревиатурата обозначава отменения понастоящем към датата на полагането на осигурителния стаж Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране), което е обусловило отхвърлянето на жалбата на Т. П. срещу разпореждането. За да не уважи жалбата на П. срещу процесното решение № 49 от 3.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Г., след коректно обсъждане от фактическа и правна страна на данните по казуса, първоинстанционният съд е възприел като правилни изводите на пенсионните органи, че Т. П. не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия, тъй като няма сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, както и, че поради липса на изискуемата възраст, която за 2015 г. е 63 години и 8 месеца, лицето не отговаря и на общите условия за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. По тези съображения съдът е счел сезиралата го жалба за неоснователна, а атакуваното с нея решение на директора на ТП на НОИ - Г. от 3.09.2015 г. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване от 9.07.2015 г. за законосъобразни. В касационната жалба се повтарят възраженията и доводите, изложени пред първоинстанционния съд, с които се поддържа, че положеният от жалбоподателя труд през спорните периоди следва да бъде признат за втора категория, защото тогава той е работил като тракторист (механизатор) в селското стопанство, което напълно покривало признаците на т. 52б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Административният съд е обсъдил доказателствата, относими към изпълняваната от жалбоподателя дейност през спорния период, като при анализът им е съобразил разпоредбите на т. 52б и т. 66и от ПКТП (отм.), чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), чл. 2, ал. 2 от Закона за пенсиите, чл. 347 от Кодекса на труда, чл. 7, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, чл. 68 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съдът обосновано е приел, че въз основа на представените официални документи не са изпълнени нормативно установените критерии за определяне на положения труд през спорните периоди като такъв от втора категория. Във връзка с това е правилен направеният извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР от КСО, а именно, сборът от осигурителен стаж и възраст да бъде 100, както и че поради липса на изискуемата възраст лицето не отговаря на общите условия за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО. В хода на делото пред Габровския административен съд е изяснен безпротиворечиво основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно - за коя категория следва да бъде признат труда, положен от жалбоподателя през спорните периоди, като е доказано по несъмнен начин, че следва да бъде категоризиран като такъв от трета категория (а не от втора, както претендира жалбоподателят), както и е уточнен сборът от осигурителен стаж и възраст на Т. П., който не достига 100, поради което правото на лицето да се пенсионира при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е неналично, в каквато насока е и съвпадащия краен правен извод на съда, на директора на ТП на НОИ - Г. и на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Г.. Настоящата инстанция изцяло споделя като съответни на установеното по делото и на приложимия нормативен регламент развитите съображения от административния съд в насока, че този труд не би могло да бъде признат за такъв от втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Т. И. П. чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, а оттам да възникне евентуално за последния правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Проверяваното решение на Административен съд - Г. е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Като е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 и чл. 172а от АПК, правилно решаващият състав е приел, че оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни. По изложените съображения атакуваното решение на Габровския административен съд следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на главните искания в касационната жалба - за отмяната на атакувания съдебен акт и пререшаване на делото по същество, изключва уважаването и на акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,