Решение № 4807 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3210/2015 г.

Решение № 4807 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3210/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Десислава Авксентиева Манасиева, от гр. София, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 244/15.01.2015 г. по адм. д. № 6091/2014 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсулстко възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № РД-30-48/16.05.2014 г. на ответника, с която й е наредено да премахне незаконен строеж "преустройство и промяна предназначението на балкон към дневна /юг/ в кухненски бокс и кухня" като извършен без строителни книжа. За да постанови решението си, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен през 1990 г., най-късно през 1993 - 1994 г., като по същността си представлява промяна на предназначението на помещения - от кухня в спалня и балкон - в кухненски бокс и кухня. Този факт сочи на строеж, а не на текущ ремонт. Липсата на строителни книжа характеризира строежа като незаконен и е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. В разглеждания смисъл неоснователно се явява твърдението на касатора, че няма данни апартаментът да е с изглед към улична мрежа. Този факт е ирелевантен, тъй като в случая не се касае само за остъкляване на балкон, а за незаконен строеж с промяна предназначението на помещенията. Без значение е и от кого е извършен незаконният строеж - от бившия или настоящия собственик, тъй като адресат на заповед като процесната е или извършителят или собственикът на незаконния строеж. Спрямо установените релевантни за спора факти първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. С оглед времеизвършването на строежа същият не е търпим съгласно § 16 ПЗРЗУТ, както и с оглед разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Последната е приложима за незаконни строежи от 30.06.1998 г. до 31.03.2001 г. А за приложимостта на § 16, ал. 3 или ал. 3 ПЗРЗУТ е задължително декларирането им пред одобряващите органи и кумулативно-съответствие с правилата и нормите на застрояване. Последните не допускат промяна на предназначението на помещения в жилища, етажна собственост, а и строежът не е деклариран. Предвид изложеното обжалваното решение е обосновано и съответно на материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което първоинстанционното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 600 /шестотин/ лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал . 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,