Решение № 4798 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 910/2011 г.

Решение № 4798 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 910/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Гюлизар Мехмед Юмер от гр. Варна против решение № 2432/25.11.10 г. по адм. д. № 1000/10 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът началник сектор Варна към РДНСК Североизточен район чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Белегова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Крум Любенов Крумов не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила следва да бъде отменено. След като по повод допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд констатира: Предмет на оспорване е Заповед № РД-02-ВН023/05.03.10 г. на началник Сектор Варна при РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж " Двуетажна пристройка към жилищна сграда" в ПИ 12, кв. 244 по плана на 15 м. р. Варна с административен адрес ул. "Самарско знаме" № 36А, извършен от оспорващата Юмер. Съгласно чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи е началникът на ДНСК-София или упълномощено от него длъжностно лице. В текста на административния акт издаващият орган се е позовал на правомощия, предоставени му със Заповед № РД 13-053/26.01.10 г. на началника на ДНСК, която липсва в досието по делото. Преценката относно валидността на оспорената заповед съдът е възприел в нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 155 ГПК вр. с чл. 144 АПК - не е съобщил на страните факт, определен като служебно известен, а именно че заповед за делегиране на правомощията по чл. 225, ал. 1 ЗУТ съществува. Прилагането на тази заповед като част от административната преписка е било в задълженията на издаващия административния орган, предвид което липсата й по делото налага извода за недоказана компетентност, респ. за нищожност на обжалваната заповед. Като е приел заповедта за валидна и издадена в съответствие с материалния закон съдът е постановил неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК решение. На основание чл. 222, ал. 1 АПК това решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се обяви нищожността на обжалваната заповед и на оспорващата Юмер се присъдят разноските за първоинстанционното производство - своевременно поискани и надлежно доказани в размер на 1360 лв. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на издаващия орган за ново произнасяне при съобразяване изложеното в мотивите. При този резултат от касационната проверка конкретните касационни доводи за неправилност на обжалваното решение не следва да бъдат обсъждани. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение