Решение № 3169 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2016 г.

Решение № 3169 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. Р. от гр. С., чрез пълномощника адв. Х. Н., против решение № 143/08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9664/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 43-2602/28.08.2015 г., издадена от началника на отдел "Социална закрила" в дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Сердика. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, като се е позовал на изменението, което е в сила от 28.07.2015 г. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - началникът на отдел "Социална закрила" в дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Л. Л. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата, като е приел, че правилно с оспорения акт е отказано отпускане на помощта по съображения за приложението на норма, която е действала към момента на постановяване на административния акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на А. М. Р. против заповед № 43-2602/28.08.2015 г. на началника на отдел "Социална закрила" в дирекция "СП" - Сердика, с която е отказано отпускане на еднократна парична помощ за дете на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед правилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата не е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба, която е била сила към момента на постановяване на административния акт, съгласно измененията с ДВ, бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г. и в частност не е отговаря на изискването по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД - молителката е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете по реда на КСО. Според съда правилно административният орган е отказал да отпусне помощта, като се е позовал на правна норма, която е приета след подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта и е в сила от 28.07.2015 г., но чието действие не е отложено. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че А. М. Р. е подала молба-декларация с вх. № НЗ-2602-86/27.07.2015 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - Сердика за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете като майка - студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че А. Р. е родила дете на 19.06.2015 г. От приложеното уверение № 14120004/04.07.2015 г., издадено от Европейско висше училище по икономика и мениджмънт гр. П., е видно, че същата е записана през учебната 2015/2016 г. като студентка в първи курс в редовна форма на обучение, същата информация е потвърдена в писмото, изпратено от същия университет до дирекция "СП" - Сердика с вх. № 67-49/04.08.2015 г., както и в уверение № 14120004/01.10.2015 г. Въз основа на писмо изх. № 13-13-00-153/20.08.2015 г. от ТД на НАП С., офис Надежда се установява, че А. Р. е осигурявана по реда на КСО за периода от 01.08.2014 г. до 19.08.2015 г. По подаденото заявление е постановена заповед № 4З-2602/28.08.2015 г. на началника на отдел "Социална закрила" при дирекция "СП" - Сердика, съгласно заповед за делегиране на правомощия № 09-1/02.01.2014 г. от директора на дирекция "СП" - Сердика. Със заповедта е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че не е изпълнено изискването по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, тъй като майката е осигурена. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г., е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос. С нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - обн. ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от А. Р. на 27.07.2015 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД и в частност на т. 4, поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. Следва да се допълни, че в случая се касае до материалноправна, а не до процесуална норма. Въвеждането на ново допълнително изискване като условие за възникване на правото на еднократна помощ на майка-студентка, представлява изменение на материалноправните предпоставки, а не въвеждане на процесуално правило. Поради това, виждането на административния орган, възприето и от първоинстанционния съд, че правната норма има незабавно действие и се прилага и за вече осъществените състави, не е съобразено с характера на правната норма и не може да бъде споделено. По изложените съображения, изводите направени в обжалваното съдебно решение не съответстват на приложимия материалния закон. Съдът неправилно е отхвърлил подадената жалба, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което оспореният административен акт бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. При това произнасяне следва да се отпусне исканата помощ, тъй като изискването по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, чието неизпълнение е посочено като основание за постановения отказ, е въведено с изменението, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., не е било в сила към датата на подаване на молбата-декларация и затова е неприложимо за случая. Следва да се посочи, че в същия смисъл е установената съдебна практика по сходни правни спорове, изразена, например в решение № 11637/01.11.2016 г. по адм. дело № 154/2016 г. на ВАС, шесто отделение, както и всички цитирани в него решения, също на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора искането на касационната жалбоподателката за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за двете инстанции общо в размер на 415 лв., от които 15 лв. - за държавни такси за двете инстанции и 400 лв. - за изплатено адвокатско възнаграждение, което е уговорено по договор за правна защита и съдействие № 497169/03.10.2015 г. на Адвокатска колегия - С., от които - 100 лв., платени в брой при подписване на договора, удостоверено със самия договор /л. 6 от адм. дело № 9664/2015 г. на Административен съд С. - град/ и 300 лв. - платени също в брой на 08.11.2015 г., удостоверено с разписка за плащането, издадена от адвокат Х. Н. /л. 48 от същото дело/. Пред настоящата инстанция не е доказано плащането на адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е представено пълномощно от А. Р. за адв. Х. Н. от 20.02.2017 г. /л. 11/, в което упълномощителката е посочила, че е заплатила на адвоката сумата 600 лв., представляваща адвокатски хонорар за касационното производство. Това пълномощно обаче е подписано само от упълномощителката, липсва подпис на адвоката, поради което пълномощното не може да бъде прието за разписка, установяваща плащане на сумата за адвокатско възнаграждение. Поради това че на възстановяване подлежат само реално направените разноски за адвокатско възнаграждение, а по делото няма доказателства за плащане на възнаграждение за касационната инстанция, такова не следва да бъде включвано в размера на разноските за възстановяване от другата страна /в същия смисъл е т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Представеният от касационната жалбоподателката списък на разноските за касационната инстанция не представлява доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение. Поради изложеното, на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер общо на 415 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение