Решение № 10636 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Корект Груп Кетъринг“ ООД чрез адв. Г. Амуджиев срещу Решение № 2353 от 24.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2448/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ОС-375/06.10.2025 г. на началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът - началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, чрез процесуалния си представител – адв. Г. Севова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Останалите ответници - "Бирабар 2018" ЕООД, "ДЗУ ГЛ" ООД и "Залива 47-СП"АД не изразяват становище по касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Заповед № ОС-375/06.10.2025 г. на началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, с която „Залива 47-СП“ АД е определено за наемател на недвижим имот – държавна собственост, предмет на търг, открит със Заповед № ОС-288/04.08.2025 г. От фактическа страна е установено, че търгът е проведен на 12.09.2025 г., за което е съставен протокол с рег. № 2858/16.09.2025 г. В процедурата са участвали четири дружества, сред които касаторът „Корект Груп Кетъринг“ ООД. Комисията е приела, че ценовото предложение на касатора е поставено в незапечатан плик, поради което го е отстранила от участие на основание чл. 51, ал. 3 ППЗДС. Останалите участници са класирани съобразно предложените от тях месечни наемни цени, като на първо място е класирано „ДЗУ ГЛ“ ООД с цена 7800 лв. без ДДС, а на второ място – „Залива 47-СП“ АД с цена 7200 лв. без ДДС. Със Заповед № ОС-355/17.09.2025 г. „ДЗУ ГЛ“ ООД е определено за спечелил търга участник. След отказа на дружеството да сключи договор за наем е издадена оспорената Заповед № ОС-375/06.10.2025 г., с която, с оглед извършеното класиране и отказа на първия класиран участник, за наемател е определено „Залива 47-СП“ АД. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че не са налице основания за отмяната ѝ поради противоречие с материалния закон. Приел е също, че мотивите на административния акт могат да бъдат установени от документите в административната преписка, включително от протокола на комисията. Тези изводи не могат да бъдат споделени. Макар в оспорената заповед да не е посочена изрично разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ППЗДС като правно основание за издаването ѝ, с оглед съдържанието на акта и фактическите обстоятелства, обусловили постановяването му, следва да се приеме, че именно тази разпоредба урежда правомощието на административния орган да предприеме последващи действия при отказ на класирания на първо място участник да сключи договор. Приложимостта ѝ към процедурата за отдаване под наем произтича от препращащата норма на чл. 13, ал. 3 ППЗДС. В конкретния случай административният орган разполага с възможност да избере последващото развитие на процедурата в съответствие с приложимата нормативна уредба. Предоставената му оперативна самостоятелност обаче не го освобождава от задължението да изложи фактическите и правните съображения, обусловили конкретния избор. Съдебният контрол не се отнася до целесъобразността на избраното разрешение, а до това дали оперативната самостоятелност е упражнена в съответствие със закона и неговата цел. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Мотивите са необходима предпоставка както за упражняването на правото на защита на засегнатите лица, така и за осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. В случая в оспорената заповед са посочени класирането на участниците и отказът на класираното на първо място дружество да сключи договор. Тези обстоятелства обосновават необходимостта от последващо произнасяне на административния орган, но не разкриват съображенията, поради които е предпочетена възможността за определяне на втория класиран участник за наемател, вместо прекратяване на процедурата. Неоснователно е възражението на ответника, че липсата на мотиви в тази част на заповедта се преодолява чрез позоваването на протокола на тръжната комисия с рег. № 2858/16.09.2025 г. Поначало мотивите на административния акт могат да се съдържат и в друг документ от преписката, към който актът препраща, при условие че от този документ могат да се установят фактическите и правните съображения, обусловили конкретното волеизявление на органа. В случая протоколът отразява проведената тръжна процедура, отстраняването на касатора, ценовите предложения и класирането на участниците, като съдържа предложение за определяне на „ДЗУ ГЛ“ ООД за спечелил търга участник. Протоколът е съставен преди отказа на това дружество да сключи договор и преди издаването на оспорената заповед. Следователно той не съдържа съображения относно последващия избор на административния орган между определянето на следващия класиран участник и прекратяването на процедурата. Препращането към този документ не може да замести липсващите мотиви относно упражняването на оперативната самостоятелност при издаването на Заповед № ОС-375/06.10.2025 г. Изложените от процесуалния представител на ответника в съдебното производство съображения също не могат да санират този порок. Законосъобразността на административния акт се преценява с оглед фактическите и правните основания, съществували към момента на издаването му. Последващо излагане на мотиви в съдебното производство не могат да заместят дължимото от административния орган в рамките на проведеното пред него административно производство. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 5610 от 30.05.2023 г. по адм. дело № 1938/2023 г., IV отделение, според която изборът между определянето на следващия класиран участник и прекратяването на процедурата след отказ на първия класиран участник следва да бъде обоснован с конкретни съображения, позволяващи проверка за законосъобразност. При така установеното оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за мотивиране на административния акт. Липсата на съображения относно избора, направен при упражняване на оперативна самостоятелност, препятства проверката дали административният орган е действал в съответствие с целта на закона и обуславя незаконосъобразност на акта. Констатираният порок е достатъчен за отмяната на заповедта, поради което не е необходимо обсъждане на останалите оплаквания в касационната жалба, доколкото те не могат да доведат до различен краен резултат. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да се отмени. Обжалваният административен акт, като незаконосъобразен на осн. чл. 146, т. 2 АПК - издаден в нарушение на изискванията за форма, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат своевременно претендираните и доказани разноски в общ размер на 2 452,66 евро, от които 1 200 евро адвокатско възнаграждение с ДДС и 189,18 евро държавна такса за касационната инстанция; 2 400 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса за първата инстанция, с равностойност на 1252, 66 евро. Размерът на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на ответната страна за неговата прекомерност, настоящият състав намира за неоснователно. Не следва да се присъждат претендираните разноски за пътни разходи на процесуалния представител на касатора, тъй като същите не са част от разноските по водене на делото. По аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК и чл.143 от АПК съдебните разноски включват държавните такси, разноските по самото производството и тези за възнаграждение на процесуалните представители. Разноските по производството от своя страна обхващат тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждение за вещи лица и за свидетели, но не и пътни разходи, командировъчни и т.н. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение