Решение № 10461 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2010 г.

Решение № 10461 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 2 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Дора Минчева Чинева, гр. Бургас, ж. к. "Лазур", ул. "Места", бл. 34, ет. 4 срещу решение по т. 36 на Висшия съдебен съвет по протокол № 7 от 18.02.2010 г., с което за извършени нарушения на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от Закона са съдебната власт (ЗСВ) е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - "понижаване в ранг в същия орган на съдебната власт, за срок от две години и шест месеца". Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Твърди нарушение на материалния закон, тъй като към момента на провеждане на разговорите с Красимир Георгиев никой не е могъл да има информация за неговото поведение в обществото. Наред с това, към датата на осъществяване на първия телефонен разговор, Кодексът за етично поведение на българските магистрати не е бил приет, а в повдигнатото обвинение Правилата за професионална етика на съдиите в Република България не са споменати. Неправилно Висшият съдебен съвет (ВСС) е прехвърлил доказателствената тежест на дисциплинарно обвинения магистрат. Твърди, че не е налице нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, а органът е нарушил чл. 309 от ЗСВ. Сочи, че в мотивите на предложението за налагане на дисциплинарното наказание има вътрешни противоречия и неверни твърдения. В решението липсват мотиви за налагане на дисциплинарното наказание. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Оспорваното решение е правилно, постановено въз основа на безспорно установените по делото фактически обстоятелства, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е спазил принципа на съразмерност - отчетена е тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Моли съда да остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на ВСС е законосъобразно. Съветът правилно е приел, че е налице нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ, а наложеното наказание не е от най-тежките и е съобразено с изискванията на чл. 309 от ЗСВ. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е съдия в Апелативен съд, гр. Бургас, с ранг съдия във Върховен касационен и Върховен административен съд. На 27.05.2009 г. ВСС провел конкурс за председател на Апелативен съд, гр. Бургас. Чинева участвала в конкурса, и била избрана за административен ръководител. На 18.06.2009 г., на заседание на ВСС, е оповестено, че лице, под името "Красьо", обещава, срещу възнаграждение, осигуряване на подкрепа от членове на Съвета на магистрати, кандидатстващи за административни ръководители. По този повод в Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт". Под името "Красьо" е идентифициран Красимир Васков Георгиев. В хода на производството е установено, че в периода 1.01. - 30.06.2009 г. Георгиев е осъществил контакти с множество магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, между които и жалбоподателят. По предложение на петима члена на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", с решение на ВСС, е образувано дисциплинарно дело № 73/2009 г. за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на магистратите и уронване на престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Дисциплинарният състав провел две заседания - на 15.12.2009 г. и на 12.01.2010 г. Приел писмените обяснения на жалбоподателя, събрал и приел доказателства, включително представени и изискани от Чинева, и на 16.02.2010 г. постановил решението си. В него приел, че в периода 20.05.2009 г. - 26.05.2009 г. между жалбоподателя и Красимир Георгиев са проведени седем телефонни разговора - два изходящи и пет входящи с времетраене до 47 секунди, а на 27.05.2009 г. е проведена среща. Въз основа на представена по дисциплинарното дело информация от Главния прокурор приел, че Красимир Георгиев е управител на шест фирми, притежава недвижими имоти в София и Плевен, два автомобила. Доходите, декларирани от него и от управляваните от него фирми, в периода 2004 - 2008 г. не осигуряват необходимите средства за закупуване на притежаваните вещи и имоти и за поддържане на стандарта на живот, който имал. Въз основа на така установените фактически обстоятелства направил извод за осъществени "нерегламентирани" контакти на Чинева с "компрометирано лице". Приел, че "компрометирано" е лицето, по отношение на което в обективната действителност съществуват злепоставящи факти, увреждащи неговата репутация. Приел, че липсва убедително обяснение за осъществените в периода на провеждане на конкурса за назначаване на административен ръководител контакти Чинева - Георгиев още повече с оглед на факта на прекратяването им след избора. Направил извод, че с действията си жалбоподателката нарушила т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както и чл. 5.5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България и накърнила престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. За така установеното нарушение предложил на ВСС да й наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - "понижаване в ранг в същия орган на съдебната власт, за срок от две години и шест месеца". На заседанието на ВСС от 18.02.2010 г. е докладвано решението на дисциплинарния състав. Разисквания не са проведени. При последвалото гласуване резултатът е 18 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се". С решението си ВСС приел, че Чинева извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ й наложил наказание "понижаване в ранг в същия орган на съдебната власт, за срок от две години и шест месеца". Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Дора Минчева Чинева за неоснователна по следните съображения: По твърденията за нарушение на материалния закон: Жалбоподателят твърди, че нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ не са осъществени. За да е налице нарушение по т. 3 е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някое от правилата на професионалната етика. Те, както всички морални норми, са с висока степен на абстрактност. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. В случая т. 5.6 от Кодекса, респективно чл. 5.5 от Правилата, имат за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това те изискват от него въздържане от действия, които могат да компрометират тази ценност. Контактът, който жалбоподателката е имала с Красимир Георгиев, периодът, в който този контакт е осъществен - седем дена преди избора й за административен ръководител, фактът, че същият е преустановен в деня на избора, след като е осъществена среща, начинът на осъществяване на контакта - чрез кратки телефонни обаждания - максимум до 47 секунди, говорят, че предметът на връзката е такъв, че излиза от рамките на обичайните, човешки отношения. Житейски нелогично е да осъществяващ контакт с човек, който има здравословен проблем, който търси твоята помощ и с когото искаш да споделиш опит чрез телефонни обаждания от по 5 секунди. Още повече, че здравословният проблем първо - няма данни да е възникнал внезапно, и второ - ако наистина е на приятелката на Красимир Георгиев, логично би било именно тя да търси контакт с Чинева. Наред с това, ако наистина предмет на комуникацията с Георгиев са били здравословни проблеми то недоумение буди дезинтересоваността на жалбоподателката за състоянието на приятелката на Георгиев след датата 27.05.2009 г. Тези необясними от житейска гледна точка действия на жалбоподателя съотнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на контакти със същото лице и от други магистрати, кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован изводът на ВСС за извършени от Чинева действия, нарушаващи правилата на професионалната етика и по-конкретно на изискването за въздържане от действия, компрометиращи честа й в професията и обществото. В своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност, неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и обществото. Възприятията на хората са реалност, поради което създаденото впечатление за неподходящо, недостойно поведение има същото значение, както действително осъщественото неподходящо поведение. Жалбоподателката е била длъжна, създавайки и поддържайки контакта си, да отчете тези обстоятелства и да съобрази поведението си с тях. Несъобразяването, осъществено по личната воля и преценка на магистрата, е довело до нарушение на професионалната етика. Видно от изложеното, съвкупната преценка на доказателствата, дават основание да се приеме, че административният орган е доказал извършеното нарушение на етичните правила. Жалбоподателката е тази, която трябваше да докаже твърдението си за характера и предмета на комуникация. Няма логично обяснение на причината и начина на комуникация, което да обори установените от административния орган фактически констатации. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката за нарушение на материалния закон поради непосочване в обвинението на чл. 5.5 от Правилата Така твърдяното нарушение е по-скоро на административнопроизводствените правила, а не на материалния закон. В дисциплинарното производство няма обвинение, а предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 316, ал. 2 от ЗСВ дисциплинарните производства се образуват по предложение на лицата по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ. Предложението не обвързва наказващия орган. В случая е важно, че в предложението ясно са формулирани твърдяните нарушения, което е позволило на жалбоподателката да организира ефективно защитата си. Налице е и нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата - поддържането и възстановяването на установения правен ред. Ефективното осъществяване на тази функция, от своя страна, гарантира вярата на гражданите в държавата, т. е. осигурява нейната стабилност. Изхождайки от това, законодателят, изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, т. е. които поставя под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са основание за дисциплинарно наказание. По този начин законодателят е въвел изключително строги изисквания към поведението, към морала на магистрата. Магистратът е длъжен да поддържа и прилага високи стандарти на поведение и лично да ги спазва, така че моралният интегритет и независимостта на съдебната власт да бъдат запазени. С оглед на това личните контакти на жалбоподателя с лице, което в периода на избор на административни ръководители, има контакти и с други, кандидатстващи за ръководна длъжност в съдебната система магистрати, и с членове на ВСС, които контакти се осъществяват по идентичен за всички магистрати начин, създават у обществото убедително възприятие за непочтеност, а следствие на това и за зависимост на съдебната власт. Това дава основание на съда да приеме за правилни изводите на Съвета, че с действията си жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. По твърденията за противоречие в мотивите на дисциплинарния състав и липсата на мотиви на Съвета: Твърденията на жалбоподателката за вътрешни противоречия и неверни твърдения са неоснователни. Цитираните в жалбата изрази от решението на дисциплинарния състав досежно липсата на доказателства за използване на лични контакти, целящи кариерно израстване и изключително негативния обществен резонанс от действията на жалбоподателката не са вътрешно противоречиви. Напротив. Именно защото органът е приел, че създаденото впечатление за неподходящо поведение има същото значение, както действително осъщественото такова, той е направил извода, че независимо от липсата на категорични данни за съдържанието на разговорите с Георгиев, поведението на Чинева е такова, че е създало основателно възприятие у членовете на обществото за непристойност и неправилност. Фактът, че употребеният от дисциплинарния състав израз "не оспорва" действително не изразява вярно обстоятелството, че Чинева сама е съобщила за проведената среща, не прави оспорваното решение незаконосъобразно. Още повече, че този факт е ценен при индивидуализация на наказанието. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за немотивираност на оспореното решение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ за мотиви на решението на Съвета се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на ВСС. Тази изрична правна норма инкорпорира решението на дисциплинарния състав в решението на ВСС и задължава съда да извърши проверка за неговата законосъобразност, отчитайки и посоченото в решението на дисциплинарния състав. По твърденията за нарушение на чл. 309 от ЗСВ: При индивидуализиране на наказанието административният орган, видно от решението на дисциплинарния състав и от докладването на заседанието на ВСС, е съобразил изискванията на чл. 309 от ЗСВ. Вярно е, че органът не е изложил аргументи за формата на вината. Но, за да е осъществено нарушението на етичните правила не е необходимо деецът пряко да е съзнавал и целял това нарушение. Достатъчно е, че той е могъл да предвиди общественоопасните последици на деянието и да ги предотврати. Могъл е, защото моралната норма предписва точно и ясно дължимото поведение на магистрата при кариерно израстване. Предназначението на моралните правила е именно това - предварително да зададат на магистрата модел на поведение, спазването на който гарантира, че той ще изпълнява с чест функциите си и ще има морален авторитет, осигуряващ доверие на обществото в съдебната власт. Те служат като ръководни принципи, предпазват от нежелани грешки и премахват незнанието, като оправдание и извинение за нарушенията. С оглед на изложеното непосочването от органа на формата на вината, макар и да е нарушение на чл. 309 от ЗСВ не е довело до незаконосъобразност на постановения акт, още повече, че видно от наложеното наказание, същото е второто по тежест, което ВСС може да налага на магистрат, т. е. органът е преценил, че обстоятелствата по чл. 309 от ЗСВ не обосновават налагането на най-тежкото наказание. Отчел е изрично и факта, че жалбоподателката е подала оставката си като административен ръководител. Видно от изложеното, твърдяните от жалбоподателя отменителни основания не са налице. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Дора Минчева Чинева следва да бъде отхвърлено. С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,