Решение № 2527 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2008 г.

Решение № 2527 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград срещу Решение № 699/25.07.2008 г., постановено по адм. дело № 441/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 22/22.02.2008 г., издаден от директора на "басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград" за установени по основание и размер задължения за водовземане от повърхностни води с цел питейно-битово водоснабдяване на населени места - гр. Благоевград и селата Рилци, Бело поле, Айдарово, Покровник и Церово от община Благоевград. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна изцяло на АУПДВ, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от административния съд. Ответникът по касационната жалба "басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград" чрез процесуалния си представител - юриск. Тодоров оспорва жалбата и моли да се остави като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приложил материалния закон, приемайки че дължимите такси за водоползване са определени съобразно нормативните изисквания и разрешения годишен воден обем за първа категория води. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Благоевградският административен съд е бил сезиран с жалба от ДВ и К" ЕООД - гр. Благоевград срещу АУПДВ № 22/22.02.2008 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", гр. Благоевград с който е установена такса за водовземане по разрешително от повърхностни води в размер общо на 104 328,42 лв. на основание чл. 195б, ал. 1 и 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с § 9 на ПЗР на Закона за водите (ЗВ), чл. 166 ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/ 28.07.2000 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че дружеството е ползвало I категория подземни води за питейно-битови нужди съгласно разрешителното, като последното представлява влязъл в сила административен акт, който се ползва със стабилитет, поради което в производството по обжалване на АУПДВ, това разрешително не може да бъде изменяно. Съдът е приел също така, че дружеството не е монтирало на водовземните съоръжения, разходомерни устройства за измерване на добитото водно количество води, поради което правилно и законосъобразно директорът на БД ЗБР - Благоевград е определил таксата за водовземане въз основа на разрешеното годишно водно количество. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че таксите по въпросното разрешително за периода, посочен в него, а именно - 25.05.04 г. - 31.12.06 г. са заплатени, като е обосновал извода си чрез заключението на събраната по делото съдебно-икономическа експертиза. Решението е правилно и при проверката, извършена от настоящия съдебен състав не се установи да е допуснато нарушение от страна на съда при прилагането на материалния закон. Оплакването на касатора относно категорията на водата е неоснователно. В разрешителното, издадено от Басейнова дирекция Западнобеломорски район- Благоевград се сочи категорията на водата и както правилно е посочил първоинстанционния съд, редът за изменение на влязлото в сила разрешително може да стане при спазване на съответна процедура, регламентирана в Закона за водите. Второто оплакване на касатора е свързано с извода на съда за липса на плащане на таксата по разрешителното, за периода, посочен в него. Оплакването е неоснователно. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като е приел, че част от платежните документи към жалбата не отговарят на изискванията на чл. 8 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект. Съгласно този член, номерът на разрешителното и периодът, за който се внася таксата се вписват в платежните документи за превода на сумите. В част от платежните нареждания липсват вписани тези обстоятелства, а в останалите са вписани разрешения с номера, различни от процесното. След като жалбоподателят е имал и други неразплатени задължения, които предшестват задълженията му по процесния акт, то правилно и в съответствие с чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, Басейновата дирекция е погасила със сумите по платежните нареждания, неоформени съобразно изискването на чл. 8 от тарифата по-старите задължения. От изслушаната по делото съдебна експертиза се установява, че по процесното разрешително за периода, посочен в него, размерът на задължението е толкова, колкото се сочи в обжалвания АУПДВ и то не е погасено. Като е достигнал да същите изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд