Решение № 14175 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2013 г.

Решение № 14175 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 2549 от 16.04.2013 г., постановено по адм. дело № 11266 по описа за 2012 г. на Административен съд София град. С него е отменено Медицинско удостоверение № 177/1 от 9.10.2012 г., издадено от ЦЕЛК при Медицински институт на МВР и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - неизпълнение на задължението по чл. 168 от АПК за цялостна и пълна преценка на основанията за отмяна въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмена на решението връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за правилно прилагане на разпоредбите на АПК. Ответникът - Мая Василева Георгиева, чрез процесуален представител оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Счита решението за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за основателност на жалбата тъй като оспорения административен акт е нищожен. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Същата има за предмет решение на съда, с което се отменя административен акт, издаден от касационния жалбоподател. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Мая Василева Георгиева срещу Медицинско удостоверение № 177/1 издадено от Централна експертна лекарска комисия /ЦЕЛК/ при Медицински институт на МВР. Възраженията са били за незаконосъобразност на удостоверението с искане за отмяната по съображения за неправилно определяне на характера на телесното увреждане, което е от значение за размера на обезщетението, което би получила жалбоподателката в качеството й на на полицай от състава на конна полиция при СПС - ООП - СДВР. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и я уважил като отменил удостоверението и върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне съгласно мотивите на съда по тълкуването и прилагането на закона. Установено е от доказателствата по делото и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че причиненото увреждане при изпълнение на служебните задължения е тежка телесна повреда, а не както е определено от ЦЕЛК като лека такава. При установеното от фактическа и правна страна е постановено решението с което е отменено обжалваното медицинско удостоверение. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, с което съдът е следвало да установи нищожност на обжалваното медицинско удостоверение и да я прогласи. Тези доводи са мотивирани със състава на ЦЕЛК, в която не бил включен специалист по водещата диагноза, което не било отчетено от съда в нарушение на съдопроизводствените правила съдът да извърши цялостна проверка на обжалвания административен акт. Сочи се и съдебна практика на Върховния административен съд по сходни случаи относно състава на ЦЕЛК, резултатът от което е обявяване нищожността на медицинското удостоверение. Тези доводи са неоснователни. Медицинският институт към МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения във вр. с чл. 18 от ЗМВР и извършва дейност по медицинско освидетелстване на работещите в системата лица. Съгласно чл. 134, ал. 2 ЗМВР, медицинските заключения за здравословното състояние на служителите на МВР, включително вида на причинените телесни повреди, се изготвят от Централната експертна лекарска комисия. Правомощието на последната да издава разрешения и да дава експертни заключения е уредено в чл. 137, ал. 2 ЗМВР. С чл. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения на МВР да се осъществяват по реда на правилника. Правомощията на ЦЕЛК са приравнени на правомощията на НЕЛК, която на основание чл. 49 от Правилника се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. По силата на законовата делегация на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 от ЗЗ, се определят с наредба на Министерския съвет. С чл. 5 от приетата Наредба за медицинска експертиза е предвидено експертизата на работоспособността в лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи да се извършва по реда на наредбата. Правилникът за медицинската експертиза в МВР обаче не е обнародван и няма характер и действие на нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 4 от АПК Административните органи действат в рамките на правомощията си установени от закона, а административните актове се издават за целите, на основанията и по реда установени от закона. В настоящия случай административният орган е ЦЕЛК при Медицински институт на МВР и издаденото удостоверение е в рамките на предоставените му от закона компетентност и правомощия. Предвиденото в чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи изискване за специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза е именно във връзка с устройството и организацията на работа и нарушението на това изискване не е относимо към законовата компетентност на органа да издава медицински удостоверения. Нарушенията на материалния закон относно характера на телесната повреда поради причини, че не е участвал специалист по водещата диагноза в случая ортопед травматолог съставляват основания за отмяна на административния акт като незаконосъобразен, но не го правят нищожен, като настоящият състав изоставя практиката си в обратен смисъл. Предвид изложеното решението е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за разноски, доказани в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, които Медицински институт на МВР следва да бъде осъден да заплати в полза на Мая Василева Георгиева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение