Решение № 5141 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Пътстрой – С“ ЕООД, ЕИК 205005206, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, [адрес], подадена чрез адв. Апрахамова, против Решение №4350/06.11.2025 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. д. №190/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №Р-16002423006395-091-001/30.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в оспорената му и потвърдена част с Решение №19/21.01.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и отмяна на РА, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, и присъждане на разноски. Според изложеното в жалбата съдът неправилно потвърждава РА в частта му на установените задължения за ДДС за д. п. м. юни 2022 г. и задълженията за лихви. Твърди се, че с решението на решаващия орган е отменен частично РА и същият е потвърден за отказано право на данъчен кредит за м. юни 2022 г. в размер на 62 027.28 лв., като е съобразено кредитното известие (КИ) №8/05.01.2023 г. С Протокол от 01.09.2025 г. дружеството коригира и останалата част от данъчния кредит, тъй като няма доставка, но въпросът за това дали този документ е отразен в отчетните регистри по ЗДДС не е изяснен от съда. Жалбоподателят твърди, че при корекция на изцяло ползвания данъчен кредит, то и задължението по РА следва да отпадне заедно със задължението за лихви, в какъвто смисъл е и решението на решаващия орган. Счита, че съдът неправилно не зачита доказателствената сила на протокола от 01.09.2025 г. и постановява решението си при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив - оспорва жалбата чрез пълномощника си юрк. Димитрова по съображения, изложени в писмени бележки от 30.03.2026 г, и заявява искания за потвърждаване на решението на административния съд и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 788.67 евро. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Административният съд правилно приема, че оспорването е допустимо и че РА е издаден от компетентни органи по приходите при спазване на административнопроцесуалните правила. Точно установява фактите по спора и обосновава верни и съответни на приложимите материалноправни норми изводи. С РА са установени на ревизираното дружество „Пътстрой – С“ ЕООД задължения за данъчния период (д. п.) м. юни 2022 г. за ДДС в размер на 135 500 лв. и лихви – 22 400.73 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС в посочения размер на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2 ЗДДС по фактура №1/30.06.2022 г., издадена от „Алфа Финанс Проект – ЕС“ ЕООД, с предмет услуга по договор. Към посочената фактура „Алфа Финанс Проект – ЕС“ ЕООД издава КИ №8/05.01.2023 г., с което е намалена данъчната основа с 367 363.60 лв. и ДДС – със 73 472.72 лв. „Пътстрой – С“ ЕООД включва КИ в дневника си за покупките за д. п. м. януари 2023 г. и декларира ДДС за внасяне в размер на 84 560.67 лв., 77 643.74 лв. -ДДС за приспадане в процедура, започнала през м. ноември 2022 г. От задължението в размер на 6 916.93 лв. са платени 3 134.66 лв. на 02.05.2023 г. и остават дължими – 3 782.27 лв. с лихва в размер на 855.18 лв. С решението си решаващият орган потвърждава РА в частта му на установените задължения за д. п. м. юни 2022 г., но приема, че резултатът за д. п. м. януари 2023 г. следва да се коригира от ДДС за внасяне в размер на 84 560.67 лв. на ДДС за внасяне в размер на 11 087.95 лв., който данък подлежи на приспадане от ДДС за възстановяване за м. ноември 2022 г. (90 450.82 лв.). Отменя РА и в частта му за лихвите в размер на 855.18 лв. В хода на съдебното обжалване на РА, с който е ревизиран период от 01.08.2020 г. до 30.09.2023 г., жалбоподателят представя Протокол №1/01.09.2025 г., издаден от него, в който се посочва, че по фактура №1/30.06.2022 г., издадена от „Алфа Финанс Проект – ЕС“ ЕООД, с предмет услуга по договор, няма доставка и няма извършено плащане. Тъй като е невъзможно осъществяването на контакт с издателя на фактурата, с протокола се извършва корекция на останалата част от ползвания данъчен кредит в размер на 62 027.28 лв. Представя се и КИ №1000….01/01.09.2025 г., за което не се установява да е издадено от „Алфа Финанс Проект – ЕС“ ЕООД. Независимо от това, с касационната жалба се представя дневник за покупките на „Пътстрой – С“ ЕООД за м. септември 2025 г., в който е включено КИ №1000….01/01.09.2025 г., издадено от „Алфа Финанс Проект – ЕС“ ЕООД, и данъчният кредит по него в размер на 62 027.28 лв. е отразен в намаление. Представено е и уведомление за приемане на СД за д. п. м. септември 2025 г. заедно с отчетните регистри. Ответникът не оспорва фактът на включването на КИ в дневника за покупките на „Пътстрой – С“ ЕООД, но твърди, че при извършената проверка не се установява издаването на такова КИ от „Алфа Финанс Проект – ЕС“ ЕООД и включването му в дневника за продажбите на това дружество. Както се посочва в касационната жалба, спорът между страните е за законосъобразността на РА в частта му на установените задължения за ДДС в размер на 135 500 лв. и лихви – 22 400.73 лв. за д. п. м. юни 2022 г. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС в посочения размер по фактура №1/30.06.2022 г., издадена от „Алфа Финанс Проект – ЕС“ ЕООД, с предмет услуга по договор. Изводите на първостепенния съд за материална законосъобразност на РА в тази част са правилни и съответни на нормите на ЗДДС, точно транспониращи тези на Директива 2006/112, както и на решенията на СЕС, тълкуващи същите. В случая жалбоподателят не е доказал нито формалните, нито материалноправните предпоставки за упражненото от него право на приспадане. Представена е само фактурата без договор към нея, поради което предметът на услугите не е изяснен. Чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, транспониращ чл. 226, т. 6 от Директивата ДДС, изисква фактурата задължително да съдържа данни за количеството и естеството на доставените стоки и описание на вида на услугата, което да е достатъчно, за да могат данъчните органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (Решение на СЕС от 15.09.2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 27). Ако фактурите не съдържат подробно описание с оглед посочената цел, то приложенията към тях би следвало да дават такова (т. 34 от цитираното решение). Безспорно упражняване на правото на приспадане зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от директивата (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W№siewicz, C-280/10, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, т. 29). От друга страна, жалбоподателят не оспорва, че липсват и основните материалноправни предпоставки за упражняването на това право – услугите да са му доставени от друго данъчнозадължено лице и впоследствие да се използват за нуждите на облагаемите сделки, които самият той е сключил (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, т. 28 и цитираната съдебна практика). Неоснователни са доводите в касационната жалба, че посочените въпроси са неотносими към правния спор и съдът не е следвало да се занимава с тях. Изначално погрешна е тезата на жалбоподателя, че с решението си решаващият орган коригира размера на отказания данъчен кредит от 135 500 лв. на 62 027.28 лв., съобразявайки КИ от м. януари 2023 г. С решението си решаващият орган потвърждава РА в частта му на установените задължения за д. п. м. юни 2022 г. и коригира размера на декларирания ДДС за внасяне за д. п. м. януари 2023 г. Неоснователна според настоящия касационен състав е и претенцията на дружеството за корекция на резултата за д. п. м. юни 2022 г. във връзка с издадения от него Протокол №1/01.09.2025 г. Корекцията на ползвания данъчен кредит по процесната фактура, направена по негова инициатива, не обосновава незаконосъобразност на РА, установяващ задължения в периода на неправомерно упражненото и отречено от приходните органи право на приспадане. Според чл. 78, ал. 2 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Според ал. 3 корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, с отразяването на документа по чл. 115 или на анулирания документ по чл. 116 в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Изводът е, че дори и да има издадено от доставчика КИ във връзка с изменение на данъчната основа, което в случая не е налице, тази корекция не променя резултатът за д. п., в който е упражнено правото на приспадане. По изложените съображения решението на Административен съд – Стара Загора следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ.