Решение № 476 от 24.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 455/2010 г.

Решение № 476 от 24.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 455/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производството е образувано по протест на АП-В. Т., срещу въззивно решение № 139, постановено по внохд № 126/10 г. по описа на Апелативен съд-В. Т.. В протеста се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Искането, което се прави е за отмяна на атакуваното решение в частта, с която на подсъдимия е определено наказание при условията на чл. 66 от НК и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Частните обвинители и граждански ищци, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Не се явява и пълномощникът ми, също редовно призован. Адвокат М., защитник на подсъдимия оспорва протеста и пледира за оставянето му без уважение. Изразява становище, че въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС, като е изложил подробни мотиви за приложението на чл. 66 от НК. Намира за правилен изводът, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с условното осъждане. Счита за немотивирано особеното мнение на член-съдията. Подсъдимият Д. поддържа казаното от защитата и изразява съжаление за случилото се. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 69 от 18.05.2009 г., постановена по нохд № 157/09 г., ОС-Русе, е признал подсъдимия П. В. Д. за виновен в това, че на 31.08.2008 г. в[населено място], обл. Р., при управление на л. а. "Ф. Г. " с ДК № Р 4614 РР, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП и чл. 20, ал. 1 от ЗДП, като деянието е било извършено в пияно състояние - 1,47 промила концентрация на алкохол в кръвта, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "Б", пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК на подс. Д. е наложено кумулативно и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С горепосочената присъда, съдът на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия П. Д. да заплати на гражданските ищци К. А. и А. А. сумата от по 50 000 лева, за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Първата инстанция се е произнесла по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 191 от 26.10.2009 г., постановено но внохд № 168/2009 г., Апелативен съд-В. Т., е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е оправдал подсъдимия за извършено нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП. В останалата част присъдата на ОС-Русе е била потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, [населено място] № 188 от 19.04.2010 г., е отменил на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Явната несправедливост в отменителното решение е по отношение приложението на чл. 66 от НК, а не досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода, за което се приема, че е справедливо индивидуализирано. При новото разглеждане на делото, апелативният съд [населено място] № 139 от 24.06.2010 г., по внохд № 126/10 г. е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимия Д. да е извършил деянието в резултат на нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационният протест е неоснователен. Възраженията, които се правят са за явна несправедливост на оспорения съдебен акт, като мотивите на касатора са твърде лаконични по отношение твърдението за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, а досежно приложението на чл. 66 от НК те са само декларативни. Това определя и параметрите на касационния контрол. Още първата касация е приела в акта си, че правилно и справедливо е индивидуализирано наказанието на подсъдимия от три години лишаване от свобода. При новото разглеждане на делото, апелативната инстанция с необходимата аналитичност е обсъдила всички относими за определяне на наказанието смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не може да се приеме за основателно твърдението в протеста, че се акцентира само върху смекчаващите обстоятелства. За да се постигне справедливост на едно наказание, то следва да бъде отмерено в размер, който да бъде съответен за постигане на целите по чл. 36 от НК. А това не може да стане, когато подходът при преценката на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е единствено математическото им съотношение. Необходимо е, така както е сторил и апелативният съд, значимите за индивидуализацията на наказанието обстоятелства да бъдат преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, без да се надценява или подценява някое от тях. Наличието на някаква изключителност е факт, който би намерил отражение във връзка с приложението на чл. 55 от НК. Последният текст не е приложен от предходните инстанции, тъй като те правилно са преценили, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, при което законосъобразно и справедливо са индивидуализирали наказанието, наложено на подсъдимия при предпоставките на чл. 54 от НК. Следващото оплакване на касатора за явна несправедливост на наказанието, се свързва с института на условното осъждане. Твърди се, че с приложението на чл. 66 от НК няма да бъдат постигнати целите на наказанието, най-вече на генералната превенция, както и, че съдът не е изпълнил задължителните указания на отменителното касационно решение. Тези твърдения не могат да бъдат възприети за основателни, тъй като апелативният съд задълбочено и аргументирано е обсъдил всички обстоятелства, установени по делото и пряко рефлектиращи към проблематиката, касателно приложението на чл. 66 от НК. С тази си деятелност, съдът е изпълнил указанията на ВКС, дадени с отменителното решение, а именно за необходимост от задълбочена и вярна оценка на значимите за условното осъждане обстоятелства. Независимо, че оплакването в протеста за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК не е подкрепено с аргументи, които да бъдат предмет на обсъждане, следва да се отбележи, че единствено тежестта на вредоносния резултат, както и наличието на квалифициращия признак "пияно състояние", априори не изключват възможността за приложението на чл. 66 от НК. Прилагането на условното осъждане е въпрос, който винаги е строго конкретен, и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предвидените в чл. 66 от НК предпоставки, а именно да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Извън формалните юридически предпоставки, съществен критерии на чл. 66, ал. 1 от НК е преценката за възможността за превъзпитание на подсъдимия извън условията на пенитенциарно заведение. Без да се игнорира генералната превенция, акцентът е към постигане преди всичко на специалната такава. Комплексната преценка, направена от двете решаващи инстанции, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с института на условното осъждане се възприема и от този съд. Правилно са оценени, както данните характеризиращи конкретната степен на обществена опасност на деянието, така и тази касаещи дееца, включително и неговото здравословно състояние. Предвид горното, касационната инстанция намира, че атакуваното решение на АС-Велико Търново следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение