Решение № 3791 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2019 г.

Решение № 3791 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Л. и И. Л., чрез адв. Ц. Петкова като процесуален представител, срещу решение № 364 от 11.03.2019 г., постановено по адм. дело № 994/2018 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата им против решение по протокол от 16.01.2018 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в частта, в която е определено еднократно обезщетение за засегнат от сервитут поземлен имот № 065028 в размер на 290 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени или алтернативно – измени решението на комисията по чл. 210 ЗУТ. Касаторите правят искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – община Драгоман и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на настоящите касатори срещу решение по протокол от 16.01.2018 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община Драгоман, с което са определени еднократни обезщетения за поземлени имоти (ПИ), засегнати от сервитут за право на прокарване и реконструкция на Електропровод 20 kv от км 14+335 до км 14+586, L=280 м, в землището на гр. Драгоман по проект "Изграждане на обект: Модернизация на съществуващото трасе на път I-8 "Калотина-СОП", в частта за ПИ № 065028, целият с площ 4, 968 дка, а на сервитутното право с площ 0, 346 дка, като е определено парично обезщетение за него в размер на 290 лева. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, надлежно подписан от всички членове на комисията в състава, определен от кмета на община Драгоман, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е за обоснована и е кредитирал експертната оценка, изготвена в хода на административното производство, като е достигнал до извод, че при определяне на обезщетението за учреденото сервитутно право, получената относителна пазарна цена за декар земеделска земя следва да се коригира с коефициент Кс 0. 9, с което се отчитат факторите по чл. 65 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вкл. ограничението в ползването за определен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения: Производството пред комисията по чл. 210 ЗУТ е проведено по искане на Агенция "Пътна инфраструктура" във връзка с одобряване на ПУП - парцеларен план за посочения обект, за определяне на пазарни стойности на ограниченото вещно право на сервитут по смисъла на чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за прокарване и електропровод в землището на гр. Драгоман върху поземлени имоти - частна собственост. Според чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗУТ оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за сервитута се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оценката на комисията по отношение на сервитута за засегнатата част от имота на жалбоподателите е изготвена от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Актът съдържа фактически и прави основания за приемането му. Решението е постановено от комисия в състав, определен в заповедта на кмета на община Драгоман от 04.12.2017 г. и е обективирано в протокол от проведеното заседание. Несъответствието в номера и датата на заповедта, посочена в протокола от заседанието, правилно е определено от съда като техническа грешка, което не съставлява порок в акта и не влияе на волеизявлението на органа до степен, водеща до отмяната му. Изводът за липса на констатирани съществени нарушения на установената процедура се споделя от настоящата инстанция. Индивидуализация на имота на жалбоподателите се съдържа както в протокола, така и в приложението към доклад, изготвен от независим оценител. Имотът е отразен с посочване на неговия номер в землището на гр. Драгоман, данни за собствеността, засегнатата част и обезщетение за сервитута. Неоснователно е възражението, че в състава на комисията не е включено лице с качеството на оценител. Комисията е възприела направената съгласно чл. 49 АПК оценка, изготвена от лицензиран оценител, при изпълнение на изискванията по чл. 51, ал. 4 и ал. 5 АПК. По отношение на методите за оценка при определяне на пазарната цена е използвана информация от база данни на Службата по вписванията – гр. Сливница за сделки с имоти: покупко - продажби в землището на гр. Драгоман (метод на сравнимите продажби), определен размер на средно годишно рентно плащане на територията на община Драгоман (метод на приходната стойност) и по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти. В резултат на осъществените оценки е определена относителна пазарна цена за декар земеделска земя, основана на сравнимите продажби в размер на 930, 48 лева. Отчетени са две сделки по нот. актове № 9/24.11.2016 г. и № 106/14.09.2016 г. с предмет – нива, земеделска земя в землището на гр. Драгоман, с каквито характеристики е и имота на жалбоподателите, върху който се учредява сервитут. Методът на сравнимите продажби е използван и от вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-оценителска експертиза, като са отчетени посочените две сделки. Определена е същата пазарна стойност на декар в размер на 930, 48 лева (съответно 0, 93 лева на кв. м). За площта на засегнатата от сервитута част от имота на жалбоподателите е определена пазарна оценка от експерта в административното производство и от вещото лице в съдебния процес в размер на 322 лева. При тези данни правилно съдът е приел, че спорът се концентрира относно прилагането на коефициент (Кс) от 0, 9 върху тази цена. Действително в случая е неприложима Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община, на която се е позовал оценителя в административното производство. Касае се за оценка на сервитут на имот извън териториалния обхват на Столична община. Неприложими са и условията по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, на които е основано заключението на приетото по делото заключение на съдебно-оценителската експертиза. В случая не се извършва отчуждаване на недвижим имот за осъществяване на държавна или общинска нужда, а се учредява сервитут по реда и при условията на чл. 64 ЗЕ. Предпоставките за възникване на сервитута съгласно чл. 64, ал. 4 (в относимата редакция) ЗЕ са две: наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, засегнати от сервитута и титулярът на сервитута да изплати еднократно обезщетение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. В протокола от заседанието на комисията по чл. 210 ЗУТ е отразено, че обезщетенията се определят за засегнатите имоти съгласно одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройство и влязъл в сила парцеларен план. Предвид доводите за силно занижена цена, която не отговаря на пазарната цена по делото е назначена съдебно-оценителска експертиза за определяне на обезщетението за сервитута. Изпълнилото експертизата вещо лице е приело, че пазарната цена на сервитута е равна на пазарната стойност на оценяваната част от имота, а именно 322 лева. Правилно съдът е възприел оценката, извършена в административното производство и не е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като пазарната цена на сервитута представлява функция от пазарната стойност на земята, включена в сервитутната зона. Оценката следва да се съобрази с критериите, визирани в чл. 65, ал. 1 ЗЕ и Методиката за пазарна оценка, като при определяне на конкретната пазарна стойност на сервитута, предмет на спора, следва да се отчетат ограниченията, предвидени в Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Правилно съдът е приложил максималния коефициент Кс 0, 9 с оглед безсрочно учредения сервитут, въпреки неправилното посочване в решението, че същият е с определен срок. Упражняването на сервитутните права във връзка с изграждането и експлоатацията на енергийния обект се свързва с редица нормативно установени ограничения за ползването на сервитутната площ от имота, поради което за определянето на справедливата пазарна стойност на сервитутното право е приложима формулата, отчитаща както пазарната стойност на земята, така и срокът, за който се учредява сервитута (коефициент Кс с максимална стойност от 0, 9) и ограниченията, които той налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване (коефициент Ксп с максимална стойност 1, 00). При тази формула пазарната стойност на сервитута в конкретния случай е 290 лева (322 х0, 9 х1, 00). Това е и оценката, определена от административния орган. В тежест на жалбоподателите е да установят твърдението си относно занижаването й под пазарната цена, което в случая не е направено. Като е достигнал до същия краен извод, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния язакон. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, Ж. Л. и И. Л. следва да бъдат осъдени да заплатят на община Драгоман възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.02.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,