Решение № 8457 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12392/2013 г.

Решение № 8457 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12392/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от областния управител на област София, подадена чрез юрк. Венета Димова, срещу решение № 4486 от 4.07.2013 г., постановено по адм. дело № 11436 от 2011 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Алтернативно счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - Пенка Георгиева Свещарова, Васил Иванов Свещаров, Георги Иванов Свещаров и Христо Василев Свещаров, не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е изменил заповед № РД-23-006 от 24.08.2011 г. на областния управител на област София, като е увеличил размера на оценката за недвижимия имот, описан в заповед № РД-21-966 от 2.11.2000 г. на областния управител на област София - бивша собственост на Васил Христов Свещаров, от 81 430,00 лв. на 85 204,00 лв., изменил е стойността на полагаемото се обезщетение с жилищни компенсаторни записи, определено в заповед № РД-23-006 от 24.08.2011 г. на областния управител на област София, като е увеличил стойността: на Христо Василев Свещаров - от 40 700 лв. на 42 602 лв.; на Пенка Георгиева Свещарова - от 13 600 лв. на 14 200 лв.; на Васил Иванов Свещаров - от 13 600 лв. на 14 200 лв., и на Георги Иванов Свещаров - от 13 600 лв. на 14 200 лева. За да постанови този резултат, съдът на първо място е приел за неоснователно възражението, че жалбата е процесуално недопустима като просрочена. За съобщаването на заповедта на жалбоподателите били представени обратни разписки, върху които било отразено, че се изпраща оспорваната заповед. Писмата били изпратени на адрес гр. София, ул. "Георги Бенковски" № 35, ет. 4. Върху разписките имало отбелязване, че на адреса "няма такава фирма". По преписката бил известен и друг адрес на жалбоподателите, до който адрес не били представени доказателства да са изпращани съобщения. Вместо да изпрати съобщения и на другия известен по преписката адрес органът бил поставил обявление на таблото на областната администрация, видно от протокол рег. № 97/15 от 24.10.2011 г. На Георги Свещаров заповедта била съобщена на 1.11.2011 г. От доказателствата по делото се установявало, че жалбата срещу заповедта е изпратена по пощата на 14.11.2011 г. С оглед единственото достоверно доказателство за датата на връчване на заповедта на един от жалбоподателите съдът е приел, че жалбата е в срок. За да се възползва от възможността по чл. 61, ал. 3 от АПК, органът следвало да се увери, че адресът на лицето е неизвестен, което в случая не било така. Другата възможност била лицето да не е намерено на посочения от него адрес, която хипотеза в случая не била налице, тъй като върху обратните разписки имало отбелязване, че няма такава фирма, въпреки че адресатите на писмата били физически лица, а не че лицата не са намерени на посочения адрес. От фактическа страна съдът е приел следното: Пенка Георгиева Свещарова, Васил Иванов Свещаров, Георги Иванов Свещаров - в качеството им на наследници на Иван Василев Свещаров и Христо Василев Свещаров, са наследници по закон на Васил Христов Свещаров, от когото, видно от представения акт за завземане на недвижим имот за държавен № 262 от 16.08.1949 г. по реда на ЗОЕГПНС, бил отчужден апартамент, находящ се в гр. София, бул. "Христо Ботев" № 6, заедно със съответните идеални части от сградата и приспадащите тавански и зимнични помещения. В акта за завземане било посочено, че апартаментът се състои от три стаи със 102,10 кв. метра. Със заявление и декларация рег. № РД-97-00-7143 от 23.11.1995 г. Иван и Христо Свещарови поискали обезщетение по ЗОСОИ за същия апартамент. Областният управител издал заповед № РД 21-966 от 2.11.2000 г., с която било уважено искането на наследниците за обезщетение с жилищни компенсаторни записи. В заповедта било посочено, че обезщетението е за апартамент, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения със застроена площ 102,10 кв. м, заедно с избено помещение от 6 кв. м, таванско помещение от 12 кв. м и 21/260 ид. части от общите части на сградата. По делото не били представени доказателства, че тази заповед е била обжалвана и отменена, не били наведени и твърдения в тази насока, поради което съдът е приел, че същата е влязла в сила. При наличието на влязла в сила заповед за уважаване на искането за обезщетение със заповед РД-21-966 от 11.06.2010 г. е било наредено изготвянето на оценка на недвижимия имот. Заповедта за възлагане на извършването на оценката е издадена доста след влизането в сила на заповед № РД-21-966 от 2.11.2000 г. на областния управител, тъй като по делото са представени доказателства, че поради съдебен спор за възстановяване на собствеността върху апартамента заявителите са поискали изготвянето на оценката да бъде спряно до влизане в сила на съдебните решения. С молба от 1.10.2009 г. Христо Свещаров поискал възстановяване на производството. Със заявление рег. № 97/215/01 от 5.10.2009 г. Пенка Георгиева Свещарова, Васил Иванов Свещаров и Георги Иванов Свещаров като наследници на Иван Василев Свещаров се присъединили към направеното искане за обезщетяване. Експертът, на когото е възложено извършването на оценката, определил размер на обезщетението за отчуждения имот, описан в заповед РД-21-966 от 2.11.2000 г., в размер на 81 430,00 лева. Видно от изложеното в експертизата, оценителят бил взел предвид чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ относно действителната пазарна цена, § 3а от ПЗР на ЗОСОИ и приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси. Оценката била извършена, като била взета предвид действителната пазарна цена към датата на влизане в сила на ЗОСОИ. С процесната заповед била утвърдена изготвената оценка и били разпределени квотите на наследниците. По делото е била приета съдебно-техническа експертиза, която е определила застроена площ на апартамента 80,80 кв. метра. Оценката на идеалните части от земята била определена в размер на 1260,00 лева. Действителната пазарна цена при съобразяване на изискванията на чл. 4, ал. 3 във вр. с б. "а" от ЗОСОИ за апартамента била в размер на 71 980 лв. - като разгънатата застроена площ била 80,80 кв. м, определена на базата на строителните книжа на сградата. В изпълнение на задача, поставена служебно от съда, и вземайки предвид площта на апартамента, посочен в заповед РД-21-966 от 2.11.2000 г. (102, 10 кв. м), вещото лице посочило, че стойността на обезщетението е 85 204 лева. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която е определило размера на обезщетението съобразно площта на апартамента, посочен в заповед РД-21-966 от 2.11.2000 г., тъй като тази заповед била влязла в сила и с нея бил индивидуализиран имотът, за който се следва обезщетение. Не е кредитирал оценката, направена на базата на разгъната застроена част на апартамента, макар същата да е определена въз основа на строителните книжа, защото според съда това бил въпрос, който е следвало да бъде изяснен в първата фаза на производството. Тъй като в заповедта, с която е приключила първата фаза, не бил посочен общият размер на общите части на сградата, а само било определено, че следва да се изчисли обезщетение за 21/260 идеални части от общите части на сградата, съдът е приел, че следва да кредитира заключението на експертизата, приета по делото, тъй като същата била изчислила размера на тези общи части съобразно строителните книжа на сградата и по този начин се гарантирало справедливо обезщетение на лицата, от чийто наследодател бил отчужден имотът. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. В първата фаза на производството по ЗОСОИ правоимащите лица предявявали правото си на обезщетение по реда на ЗОСОИ пред компетентния административен орган. В рамките на това производство се извършвало доказването на правото на обезщетение и се индивидуализирал неговият предмет. Актът, с който приключвало производството, подлежал на обжалване съгласно изричната разпоредба на ал. 6 на същата норма. В процесния случай бил налице влязъл в сила акт, с който е приключила първата фаза. Поради тази причина били неоснователни доводите на жалбоподателите, че не са получили обезщетение за идеалните части от дворното място. Искане за обезщетение и за тях не се съдържало в административната преписка, а ако са били направили такова, следвало да обжалват заповед № РД 21-966 от 2.11.2000 г. Във втората фаза на производството се извършвала оценка на имотите, подлежащи на обезщетение, съобразно императивно установените критерии за оценка и в границите на вече признатото право на обезщетение с влязъл в сила административен акт. След като със заповед РД-21-966 от 2.11.2000 г. било уважено искането на правоимащите лица за обезщетение с жилищни компенсаторни записи, имотът бил индивидуализиран и във втората фаза било недопустимо да се променя имотът, за който е уважено искането за обезщетение. Оценката следвало да се извърши съобразно предвиденото в тази заповед - в случая за апартамент със застроена площ 102,10 кв. м, избено помещение от 6 кв. м, таванско помещение от 12 кв. м и 21/260 ид. части от общите части на сградата. Разликата в размера на обезщетението, определено от експертизата, въз основа на която административният орган е определил обезщетението, и размера, определен от назначената от съда експертиза, идвала от различния размер на общите части на сградата, които като общ размер не били определени в заповед № РД-21-966 от 2.11.2000 г. С тези съображения съдът е счел, че следва да кредитира изслушаната и приета по делото СТЕ, като е изменил оценката на недвижимия имот, описан в заповед РД-21-966 от 2.11.2000 г., от 81 430 лв. на 85 204 лева. Между страните нямало спор за наследствените квоти. Решението е правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Следователно, за да използва възможността по чл. 61, ал. 3 от АПК, органът следва да се увери, че адресът на лицето е неизвестен, което в случая не се доказва. По преписката е бил известен и друг адрес на жалбоподателите, на който липсват доказателства да са изпращани съобщения. Вместо да изпрати съобщение за получаване на процесната заповед и на другия известен адрес органът е поставил обявление на таблото на областната администрация. Видно от приложена разписка по делото, на жалбоподателя Георги Свещаров заповедта е била съобщена на 1.11.2011 г., а жалбата срещу заповедта е подадена по пощата на 14.11.2011 г. С оглед на това правилно съдът е приел, че жалбата е в срок. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението. Производството по обезщетяване на правоимащите по реда на ЗОСОИ лица протича в две фази: първата, в която се преценява основателността на искането за обезщетяване, за кои точно одържавени имоти по реда на изчерпателно изброените в ЗВСОНИ имоти и за кои физически лица. Във втората фаза на производството по ЗОСОИ съдът определя размера на дължимото обезщетение, както и квотите на определения начин на обезщетение въз основа на подадени от самите правоимащи декларации. В случая лицата не са поискали определяне на наследствените квоти, поради което и съдът не ги е определил. Видно от данните по делото, със заповед № РД-21-966 от 2.11.2000 г. е било признато правото на лицата да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи за одържавен недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: гр. София, бул. "Хр. Ботев" № 6, като е индивидуализиран имотът и са определени неговата площ и припадащите идеални части. С тази заповед именно е приключила първата фаза на производството, тъй като същата не е била обжалвана и е влязла в сила. Пред Административния съд - София-град, е била обжалвана заповед № РД-23-006 от 24.08.2011 г., с която е утвърдена оценката, изготвена на основание заповед № РД-21-966 от 2.11.2000 г. Съдът е назначил експертиза, която е дала заключение за размера на дължимото обезщетение. Правилно съдът е кредитирал заключението по нея в частта, в която е определен размерът на обезщетението съобразно площта на апартамента, посочен в заповед РД-21-966 от 2.11.2000 г. С тази заповед, както вече беше посочено, е индивидуализиран имотът, за който се дължи обезщетение. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,