Решение № 15477 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9595/2018 г.

Решение № 15477 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9595/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на "Дринк Тийм" ООД, представлявано от управителя П. С., чрез адв. Митровски, срещу решение № 3347/21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2746/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0319897/12.2.2018 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че констатациите в протокол сер. АА № 0319897 от 08.02.2018 г. имат обвързваща материална доказателствена сила, тъй като същият не е подписан от проверяваното лице. Според касатора не са налице доказателства, че лицето С. С. е сервитьор в търговския обект и че същият е приел сумата, за която не е издаден касов бон в качеството си на служител на дружеството. Счита, че срокът на наложената ПАМ не е съобразен с целта на закона. Изложени са доводи, че липсват данни сумата, посочена като стойност на контролираната продажба, да е установена като налична в касата на търговския обект, като не са констатирани и разминавания между наличните в касата суми и сумите по отчетените продажби. Ответникът - директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София, чрез юрк. Тафров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – София град е била Заповед № № 0319897/12.2.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София, с която на "Дринк Тийм" ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ресторант "Конак", находящ се в гр. София, ул. "Акад. Методи Попов" № 26 и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с чл. 187, ал. 4, изр. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че видно от протокола за извършена проверка от 8.2.2018 г. и приложените към него фискални касови бонове и дневен отчет, в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършена контролна покупка на стойност 40, 50 лв., като не е издаден фискален бон. По отношение на твърдението, че покупката е извършена от лице, което не е ясно дали е служител на жалбоподателя, съдът е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 301 ТЗ, предвиждаща, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Посочено е, че жалбоподателят е бил представляван при съставянето на протокола от негов представител – М. П. и му е връчен акт за установяване на административно нарушение, но на нито едно от процесуалните действия, на които е узнал за твърдените действия без представителна власт, не се е противопоставил на тези действия. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 08.02.2018 г. в търговския обект е установено, че при извършена контролна покупка на обща стойност от 40, 50 лв., жалбоподателят не е издал фискален бон от инсталираното и работещо в обекта ФУ, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки при плащането на стоката. Нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ЗДДС. Следователно в хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неоснователни са възраженията в жалбата, водещи до извод, че решението на административния съд е постановено при недоказана фактическа обстановка. По делото са налице безспорни доказателства обосноваващи извършено нарушение. Както правилно е приел административният съд посочените в протокола за извършена проверка констатации имат обвързваща материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК, като жалбоподателят не е искал събиране на доказателства и не е доказал твърденията си за неистинност на отразената фактическа обстановка. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Правилно са определени от съда целите на наложената принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяването на административни нарушения. За налагането на максималния срок за запечатване на обекта – 30 дни в заповедта са изложени мотиви, че продължителността на срока е нормативно определена в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, с оглед на факта, че нарушението е извършено в условията на повторност. Изложените мотиви следва да бъдат споделени, тъй като съгласно посочената разпоредба при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,