Решение № 13160 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на туризма чрез процесуален представител срещу решение 2467 от 15.04.2024 г., постановено по административно дело 12031/2023 г. от Административен съд София-град(АССг), с което е отменена негова заповед РД-02-33-206/01.12.2023 г. в частта ѝ, с която Е. Е. Д. е преназначена от длъжност директор на дирекция Управление на морските плажове, на която е възстановена със същата заповед на длъжност старши юрисконсулт в отдел Процесуално представителство и нормативна дейност в дирекция Административно-правни дейности, считано от 07.12.2023 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и му присъди направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Е. Е. Д. чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. По делото е постъпила частна жалба от Д. чрез процесуален представител срещу посоченото по-горе решение на АССг, но в частта му, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата Ѝ срещу заповед РД-02-33-206/01.12.2023 г. на Министъра на туризма в частта ѝ, в която е възстановена на заеманата от нея длъжност директор на дирекция Управление на морските плажове и производството по делото е прекратено. Моли съда да го отмени в тази му част, като излага твърдения, че неправилно АССг приема, че заповедта, в тази ѝ част е благоприятна за нея, поради което липсва правен интерес от оспорването ѝ, като претендира и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба Министърът на туризма чрез процесуален представител и в представено него писмено становище излага твърдения за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. По частната жалба, подадена от Е. Д. - решението в частта му, предмет на тази жалба е правилно, но не по мотивите, изложени от АССг. По делото безспорно е установено, че частната жалбодателка е заемала длъжността директор на дирекция Управление на морски плажове в Министерство на туризма (МТ) от 18.11.2016 г. до 11.05.2022 г., когато със заповед РД-02-33-148/11.05.2022 г. на Министъра на туризма служебното ѝ правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Посочената заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 13.11.2023 г. решение 2905 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 5001/2022 г. на АССг. В изпълнение на посоченото решение и разпоредбата на чл. 122, ал.1 ЗДСл със заповед РД-02-33-206/01.12.2023 г. Министърът на туризма възстановява Д. на заеманата от нея преди прекратяване на служебното ѝ правоотношение длъжност. При това независимо, че със заявлението, подадено от Д. за възстановяване на длъжност въз основа на влязлото в сила същата е заявила желание да бъде възстановена на длъжност, различна от заеманата при прекратяване на служебното ѝ правоотношение правилно и обосновано АССг приема, че заповедта в частта, в която Д. е възстановена на заеманата от нея длъжност е изцяло положителен за нея акт, предвид факта, че нормата на чл. 122, ал.1 ЗДСл предвижда единствено възможност за възстановяването на незаконно уволнен служител на заеманата от него длъжност, но не и възстановяването му на друга такава, в която са преминали функциите на длъжността през периода на съдебното производство по оспорване на законосъобразността на уволнението. При това за същата не е налице пряк и непосредствена правен интерес от оспорването на заповедта в тази част, тъй като актът изцяло удовлетворява законните ѝ интереси, съобразно предвиденото закона. Ето защо при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата против заповедта в тази част и е прекратил производството по делото. По касационната жалба решението в тази му част е правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че извършените промени в длъжностното разписание, въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на служител, което е признато за незаконосъобразно от съда са неотносими и съответно не намират приложение към възстановяването на същия, доколкото разпоредбата на чл. 122, ал.1 ЗДСл императивно предвижда, че след отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, при явяване на служителя в администрацията органът е длъжен да го възстанови на заеманата от него длъжност. Обстоятелството, че длъжността е не съществува към момента на отмяната на уволнението като незаконосъобразно не води до извод, че са налице предпоставки за неспазване на разпоредбата на чл. 122, ал.1 ЗДСл, която е действаща и създава задължение за органа по назначението в случая Министъра на туризма, поради което ВАС в константната си практика приема, че направените промени в длъжностното разписание са без значение за възстановяване на незаконосъобразно уволнен служител. Извършеното преназначаване на друга, различна от заеманата длъжност е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 82 ЗДСл, тъй като не е налице една от двете необходими кумулативни предпоставки служителят да отговаря на изискванията за заемане на тази длъжност и изразено предварително писмено съгласие за това. В случая не само, че липсва предварително писмено съгласие за разпореденото в заповедта преназначаване, но напротив писмено е изразено несъгласие с това. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че извършеното незаконосъобразно преназначаване на друга длъжност е налице и неизпълнение на задължението на органа да възстанови реално незаконно уволнен служител на заеманата от него длъжност и съответно на реципрочното право на служителя. Предвид така установеното настоящия състав намира, че решението е законосъобразно, като постановено при правилно приложение на закона. При извършената проверка не се установиха извършени нарушения на съдопроизводствените правила, като наведените доводи в касационната жалба не са конкретизирани. Решението е обосновано, доколкото съдът е изяснил правилно релевантните за спора факти, въз основа на което е постановил правилен съдебен акт, като е изложил подробно съображенията си. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила изцяло, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход делото с оглед установената неоснователност на частната и касационната жалба следва администрацията при касационния жалбодател да бъде осъдена да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 2000 лв. представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, от които в размер на 1000 лв. за процесуално представителство и 1000 лв. за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба. Частната жалбодателка не дължи разноски на ответника, доколкото такива не са поискани за това производство, а искането е единствено за присъждане на такива с оглед подадената касационна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение