Решение № 6042 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1974/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Несторов АгроЕООД против решение 5436/06.12.2024 г., постановено по адм. д. 697/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково (АС-Хасково). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде отменена Заповед 2199/12.07.2024 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните Хасково. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът директорът на Областната дирекция по безопасност на храните Хасково (ОДБХ-Хасково) изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор и писмено възражение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 5436/06.12.2024 г., постановено по адм. д. 697/2024 г. по описа на АС-Хасково е отхвърлена жалбата на Несторов АгроЕООД против Заповед 2199/12.07.2024 г. на директора на ОЗБХ, с която е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с вх.II-4245/15.05.2024 г. за принудително убитите/унищожените 6053 бр. патици мюлари, по 6 кг. всяка; фуражна суровина, царевица 1200 кг.; комбиниран и гранулиран фураж 240 кг. Административният съд е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Обосновано и при съобразяване с всички събрани по делото доказателства първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка по спора, въз основа на която е формирала законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК не се налага да бъдат аргументирани допълнително. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че неправилно АС-Хасково е преценил, че атакуваната заповед е законосъобразна и издадена в предписаната от закона форма. Атакуваната пред първата инстанция заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания. В конкретния случай са издадени два акта за установяване на административно нарушение, по единия то които е постигнато споразумение по чл. 58 г. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), което на основание чл. 58г, ал. 11 от ЗАНН има правните последици на наказателно постановление, както и е изготвен Доклад от проведено епизоотологично проучване. Съгласно чл. 142 от ЗВМД не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които не са изпълнили изискванията по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 6, 10 - 12, 15 - 20, 24, 26 и 27 като за нарушенията трябва да е издадено наказателно постановление или да е изготвен доклад от проведено епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1. По отношение на животновъдния обект с вет. рег. 6494-0064 за отглеждане на патици мюлари, находящ се в с. Константиново, общ. Симеоновград, обл. Хасково е констатирано нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 20 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, б. б във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 7 от ЗВМД и чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВМД, за което е постигнато споразумение за налагане на административно наказание на Несторов АгроЕООД. Следователно в съответствие с чл. 58г, ал. 11 от ЗАНН, според който споразумението има последиците на наказателно постановление, е доказано при условията на чл. 142, ал. 2 от ЗВМД една от предпоставките по чл. 142, ал. 1 от ЗВМД за неизплащане на обезщетение за умъртвените птици и унищожения фураж. В случая освен нарушението, за което е наложено административно наказание е съставен и изготвен доклад от проведено епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВМД, в който изключително подробно са обсъдени множество писмени доказателства и констатирани нередности при проверка на място, за да се обоснове извод за неспазване на ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните. Административният съд подробно и задълбочено е анализирал всички констатации в доклада, респективно обусловените от тях нарушения като особено съществено следва да се посочи обстоятелството, че според писмените документи в животновъдния обект към 13-14.05.2024 г. е следвало да се намират само 808 бр. птици, а са намерени и умъртвени 6053 бр. патици мюлари. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че докладът е изготвен от комисия, която не е съставена в съответствие с утвърдените от министъра на земеделието, храните и горите правила. От представените пред АС-Хасково писмени доказателства като част от административната преписка се установява, че комисията, който е изготвила доклада от епизоотичното проучване (л. 32- 45 от адм.д. 697/2024 г. по описа на АС-Хасково) е изготвен от комисия, съставена от нечетен (пет) брой специалисти, измежду предвидените в правилата за формиране на този вид комисии, включително официалния ветеринарен лекар на общ. Симеоновград. Съображенията в касационната жалба относно актовете за възбрана и основанията за издаването им не са в положение да променят установената от първата инстанция фактическа обстановка, която е съобразена с посочените стабилни административни актове, които не са оспорени по съответния процесуален ред и са породили своите правни последици, а броят на намерените и унищожени животни обуславя извод, че наложените принудителни административни мерки не са спазвани. Неотносими към законосъобразността на акта са доводите на Несторов АгроЕООД поддържани за първи път пред касационната инстанция относно основанията за умъртвяване на патиците мюлари поради липса на доказателства за поставена диагноза, кръвни изследвания, протокол за аутопсия, лабораторни изследвания, метод за диагностика, акредитация на лабораторията и др.п. Предмет на контрол за законосъборазност пред АС-Хасково е заповед на директора на ОДБХ-Хасково, с която е отказано изплащане на обезщетение за заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1 от ЗВМД. Обезщетението е поискано от собственика на животните и е отказано поради наличие на наличие на основания по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, за които са изпълнени условията по чл. 142, ал. 2 от ЗВМД. Основание за изплащане на обезщетение по административен ред със заповед на директора на ОДБХ е унищожаването на заразени и контактни животни с цел ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1 от ЗВМД, поради което и опровергаването на наличието на тази предпоставка в спор относно наличието на право на обезщетение по чл. 141 от ЗВМД не кореспондира с извънпроцесуалното поведение на собственика на животните, инициирал със заявление по чл. 147 от ЗВМД процедура за изплащане на обезщетение именно по този ред, а не предявил претенция за обезщетение за унищожаване на животни без основание. По изложените съображения касационната инстанция намира, че първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения като не е събрала доказателства за факти, които не са от правно значение относно законосъобразността на атакуваната пред нея заповед, с която не е уважено искането на "Несторов Агро"ЕООД за обезщетение по чл. 141 от ЗВМД. Позоваването в касационната жалба на Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и Наредба ДВ-103 от 21.06.2006г. за мерките на профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по птиците относно съвместната отговорност в действията по превенция на болестите на компетентните държавни органи и на собственика на обекта, не е съобразено с конкретно установените от първата инстанция факти, според които компетентните държани органи са предприели мерки за ограничаване на болестта (акт за възбрана), които не са спазване от собственика на животните. В случая са доказани допуснати от собственика нарушения, които съставляват основание да бъде отказано изплащане на обезщетение за унищожените болни и контактни животни. Изрично трябва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗВМД е възможно да се разглежда като част от националния механизъм за приложение на чл. 26, т.12 от Регламент (ЕС) 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар, според която не се предоставя индивидуална помощ на предприятието, представляваща компенсиране на щетите, причинени от болести по животните, изчислена по отношение на пазарната стойност на животните, които са убити, когато се установи, че болестта по животните е била причинена умишлено или по небрежност от бенефициера, поради което и позоваването на нея като основание за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение е напълно неоснователно. Националното законодателство е в съответствие с общностните норми и тяхното тълкуване от Съда на европейския съюз, включително и направеното в цитираното в касационната жалба решение от 22 май 2014 г. по дело С-56/13, Ersekcsanadi Mezogazdasagi Zrt и B&cs-Kiskun Megyei Korm&nyhivatal, ECLI:EU:C:2014:352. Неоснователно е и касационното оплакване по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост на съдебното решение поради необсъждане на принципа за съразмерност. Действително в атакуваното съдебно решение липсват изрични мотиви относно спазването на чл. 6 от АПК при издаване на оспорената пред първата инстанция заповед, но АС-Хасково е обосновал извод както за спазване на материалния закон, което включва и принципите му, така и на целта на закона. Изрично трябва да бъде посочено, че в конкретния случай административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да откаже изплащането на поисканото обезщетение за унищожените животни при наличие на хипотезата на чл. 142, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2 от ЗВМД и не е разполагал с избор относно мерките и действията, които да предприеме. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При липса на основателни касационни оплаквания обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд