Решение № 5134 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение 101/18.01.2022 г., постановено по адм. д. 2836/2021 г. (неправилно записано като адм.д. 1587/2021г.) от Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив). Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде потвърден оспорения административен акт. Подборни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна Ответникът И. Терзиев оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 101/18.01.2022 г., постановено по адм. д. 2836/2021 г. (неправилно записано като адм.д. 1587/2021г.) по описа на АС-Пловдив по жалба на И. Терзиев е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-160-6500/14375 от 05.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което при поискано от земеделския производител по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) подпомагане в размер на 972.9 лв. е оторизирана сума в размер на 972.68 лв.; по Схема за преразпределително плащане (СЕП) по претендирано подпомагане в размер на 686.1 лв. е оторизирана сума в размер на 676.27 лв.; по СП (основна) при поискано подпомагане в размер на 9282.1 лв. е оторизирана сума в размер на 4869.62 лв.; по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) при поискано подпомагане в размер на в размер на 613.35 лв. е оторизирана сума в размер на 604.56 лв.; по възстановяване от ФД е оторизирана поисканата сума в пълен размер, както и са определени са ставки по схемите/мерките за кампания 2019 г., и са посочени извършени плащания по дати за СЕПП, СПП, СЕПП, ЗДП и ВФД. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в него не се съдържат мотиви, което е съществено нарушение изискването за форма на административния акт и на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че от уведомителното писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Въз основа на всички събрани по делото доказателства АС-Пловдив обосновано е приел за установено, че земеделският производител И. Терзиев със заявление за подпомагане за 2019 г. с УИН 16/290519/98148 от 07.05.2019 г., е поискал финансово подпомагане по следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗПД, СП (основна), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология и климат (Мярка 10) и Биологично земеделие (Мярка 11). В административната преписка се съдържат разпечатка за Резултати от автоматични проверки на въведените данни от 07.05.2019 г., таблици на използваните парцели за 2018 г. и за 2019 г.; договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти, анекси, фактури за изкупена продукция. Без индивидуално обсъждане на тези писмени документи на 05.08.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореното пред АС-Пловдив уведомително писмо с изх. 02-160-6500/14375, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019. В съдебната фаза на производството за първи път е представено становище с вх. 02-160-6500/14375 от 21.10.2021 г.,в което административният орган излага обяснения относно направените от него изчисленията, въз основа на които се е произнесъл по заявлението на И. Терзиев за кампания 2019 г. АС-Пловдив обосновано и с оглед представените по делото доказателства е приел, че в уведомителното писмо са изброени бланкетно приложимите в случая норми, но от съдържането на акта не може да бъде установено по недвусмислен начин какви точно фактически обстоятелства приема за установени органът в случая и съответно на какво основание е извършено всяко конкретно намаление, респективно каква ставка за корекция е приложена. Фактически основания липсват и в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Касационният жалбоподател излага доводи, че АС-Пловдив е следвало да съобрази трайно установената административна практика в ДФЗ за автоматично генериране на административните актове. Действително на съдът му е служебно известен методът на работа на ДФЗ, но независимо от начина на съставяне на съдържанието на административния акт, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай липсва яснота относно начина на формиране на данните в таблицата, съдържаща се в уведомителното писмо и посочените в нея цифри дори и с поясненията на съответните колони не дават ясна информация за фактите, от които произтичат. Подобна информация липсва и в останалите документи, представени като писмени доказателства по делото, съставляващи цялата административна преписка по издаване на уведомителното писмо. Независимо от установеното основателно основание за оспорване на уведомителното писмо по чл. 146, т. 2 от АПК, първоинстанционинят съд е изложил допълнителни мотиви за отмяна на оспорения административен акт, в които е обсъдил задълбочено писменото становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и доколко събраните по делото доказателства установяват твърденията в него. Решаващият съд е приел, че съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие не е налице основание за санкциониране поради наддекларирана площ. При намаленията по отношение на СЕПП, СПП, ЗДП в резултат на сума за корекция на финансова дисциплина съгласно Регламент (ЕС) 1307/2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета, административният орган е трябвало да съобрази и обсъди доказателствата за реализирания добив и неговия биологичен произход. Този факт с правно значение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, не е изяснен в административното производство и като е игнориран е издадено уведомително писмо в нарушение на материалния закон По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановен без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски 600 лв., съобразно представения списък и доказателствата за реалното им заплащане в договор 09017 за правна защита и съдействие, които с оглед направеното искане и изхода на спора, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на Държавен фонд Земеделие в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на делото, независимо от своевременно направеното възражение за възражението за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение