Решение № 15054 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2019 г.

Решение № 15054 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 1476/7.03.2019 г., постановено по адм. д. № 276/2018 г., по описа на Административен съд - гр. София /АССГ/. В жалбата се излагат доводи неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата на "Бода Стил" ЕООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Бода Стил" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Атанасова в съдебно заседание и писмени бележки поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховния административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ № Р-22002217000192-091-001 от 31.08.2017 г. и РА за поправка № П-22001017161916-003-001 от 18.09.2017 г. издадени от началник сектор и главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с решение № 1869 от 24.11.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП, гр. София, при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 457,54 лв. и лихви в размер на 10 785.80 лева по фактури издадени от "Евроексперт" ЕООД за данъчни периоди м. 09.2012 г; м. 06.2013 г.; м. 07.2013 г.; м. 10.2013 и м. 12.2013 г. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. По същество спорният момент е наличието на реална доставка на услуга - СМР, извършена от доставчика "Евроексперт" ЕООД по 7 броя фактури. За всяка от процесните фактури подробно съдът е обсъдил представените и приети по делото доказателства, които не следва да бъдат повтаряни от настоящия състав. За безспорно от фактическа страна съдът е приел, че към всяка от фактурите е представен договор и акт обр. 19, в които подробно са индивидуализирани процесните услуги. Съдът е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която за установено е приел, че след извършени огледи на място и след запознаване с проектните документации на процесните две сгради, ВЛ установило, че актуваните СМР в актовете обр. 19 към съответните 7 бр. фактури съответстват по вид и количество на действително извършени СМР в сградите. В приложение № 1, 2 и 3 към СТЕ са представени в табличен вид подробен опис на видовете СМР описани в акт. обр. 19 към съответните фактури. Обсъдени са приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно счетоводна експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели. При тези факти съдът е приел наличие на реално осъществени доставки, поради което незаконосъобразно в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит на получателя по доставката. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно АС е приел, че процесните услуги са реално извършени. Правилно е кредитирано заключението на СТЕ, като в тази насока не е имало спор и в хода на ревизията, а именно че процесните СМР са реално извършени. Установен е вида на услугите конкретизиран в актове обр. 19, с посочен конкретен обект, процесните фактури и договори. Процесните обекти са използвани за извършване дейността на търговеца-получател по доставките Неоснователни са доводите на касатора за липса на доказателства относно наличието на протоколи за предаване на материали за извършване на процесните СМР, тъй като предмет на доставката са услуги, а не стоки. Действително видно от договорите, материалите за извършване на услугите, следва да бъдат осигурени, както от възложителя, така и от изпълнителя, но след като в актовете за приемане е посочена комплексна цена, то тя включва както материалите така и труда за извършване на цялостната услуга. В тази насока е и заключението на вещото лице изготвило СТЕ, което в табличен вид е посочило коя от позициите на приетите услуги включва труд и коя труд и материали. Като крайна стойност вещото лице е дало заключение, че именно с оглед единичната цена може да се определи коя включва и материали освен труд. Констатираното от вещото лице изпълнение на СМР по договорите от 17.03.2011 г., 21.06.2011 г. и 25.04.2013 г. съответства на вида дейности, за които са съставени и двустранно подписани актовете обр. 19. Неоснователен е довода на касатора за липса на конкретизация на услугите, тъй като видно от двустранно подписаните протоколи за извършени СМР количеството и вида, единични и крайни цени на услугите са подробно индивидуализирани от страните до степен, която позволява тяхната конкретизация, респективно начина на определяне на цената. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/09), какъвто не е настоящия случай. В този смисъл е и Решение от 15.09.2016 г. по дело С-516/14 г., съгласно което член 178, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националните данъчни органи да откажат правото на приспадане на данъка върху добавената стойност само на основание че данъчнозадълженото лице притежава фактура, която не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от тази директива, при положение че тези органи разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материалноправните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени. В т. 26 на същото решение е прието, че член 226, точка 6 от Директива 2006/112 изисква фактурата да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените услуги. Следователно текстът на тази разпоредба указва, че е задължително да се уточнят обхватът и естеството на предоставените услуги, но не уточнява, че е необходимо изчерпателно да се опишат конкретните предоставени услуги. Ако органа по приходите твърди наличие на измама и счита, че за процесните СМР, които включват и материали, последните всъщност са закупени от ревизираното дружество е следвало да докаже този положителен факт. Досежно довода за липса на кадрова и техническа обезпеченост е трайна практиката на ВАС и СЕС, че само на това основание, с оглед характера на данъка не може да се откаже правото на данъчен кредит на получателя по доставката. Договорите и Актовете обр. 19, неразделна част от тях в които са посочени обектите, както и конкретните СМР, които са извършени, не са оспорени от касатора в хода на първоинстанционното производство и същите като частни документи правилно са ценени и обсъждани от съда в съвкупност с всички доказателства. В тази насока обсъдени ведно с приетите заключения на ССЕ, СТЕ, фактурите за закупуване на материали и свидетелските показания, правилно е прието, че процесните услуги са реално извършени. С оглед на изложеното и при липса на твърдения и данни за данъчна измама, а само за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК чл., вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК, НАП следва да заплати на "Бода Стил" ЕООД, разноски в размер на 1400 лева, уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,